събота, декември 18

Цените и ценностите

На своята уебстраница, 13-годишната американска гимнастичка Никол Межерицки (Nicole Mezheritsky, nicolemezheritsky.com) описва колко струва гимнастическата подготовка всеки месец:

Такси за треньор и зала - $1000
Уреди и екип - $150
Трика за състезания - $335
Регистрационни такси за състезания - $250
Разходи за състезания на треньора - $950
Пътни - $1083
Здравна застраховка - $120
Членски внос за американската федерация по гимнастика - $5
ОБЩО: $3893

И така, Никол, която е само на 13, вече има своя уебстраница и си търси спонсори. От една страна, намирам за похвално, че едно дете поема инициатива и има своя уеб-страница. Желая много успехи на Никол, на треньорките, на целия клуб, в който работи. В същото време обаче изпитвам известен скептицизъм и дори малко тъга. Скептично съм настроена към идеята, че родителите на Никол трябва наистина да харчат по близо 4 хиляди долара на месец за тренировките на едно дете, което все още не е на високо ниво. И ми е тъжно, че нашият спорт е започнал така да се комерсиализира, че да са необходими (или поне да си мислим, че са необходими) такива сериозни месечни разходи.

Сто и петдесет долара за уреди и за екип? Всеки месец? Наистина ли? Това прави 1800 долара на година само за дрехи и уреди...Когато бях на годините на Никол, ходех често в залата да гледам тренировките на Мария Петрова и Диана Попова, малко по-късно на Стела Салапатийска. Тогава още забелязвах, че те не тренираха всеки месец нито с нов екип, нито с нови уреди. А Стела имаше един чудесен розов гащеризон за тренировки и най-често беше с него, в продължение на много месеци. Трика? Да, имаха нови трика, но не дори всяка година, а уреди се сменяха в общи линии, ако се счупят. И дори по състезания не ходеха абсолютно всеки месец.

Знам, че вече не живеем през годините на Мария Петрова, че всичко е по-скъпо. Но забелязвам също, че много съвременни отбори на световно ниво също не купуват нови трика за всяко състезание и дори по-малките "наследяват" старите трика на утвърдените гимнастички. Руският национален отбор пътува много често за състезания, но дори и те "редуват" кои гимнастички ще участват на кой турнир, а имат и периоди през годината, в които са на лагер, тренират и не пътуват за турнири през този период. С изключение на звездата Канаева, никоя от техните националки не записва участие всеки месец. Тук говорим за националки, не за деца, които все още се готвят само на клубно ниво.

А какво е положението в България?

Разбирам, че много български родители имат затруднения да плащат таксите на клубовете, в които тренират техните деца. Но не мисля, че някой в България плаща хиляда лева на месец за треньор . А дали трябва? Може би, ако треньорите имаха по-високи заплати, резултатите щяха да са по-добри. Може би условията в залите щяха да са по-добри. Може би, без оглед на резултатите, един треньор заслужава прилична заплата. Вярвам само в това, че треньорският труд в България, за съжаление, не е достатъчно добре заплатен.

Но не съм убедена, че завишените такси, прескъпите трика, честите пътувания и, като цяло желанието да се правят пари от спорта, водят до създаване на шампиони. Ако беше така, с 4000 на месец, тази гимнастичка Никол, щеше още в своята крехка възраст, на 13 години, да се е изявила на световно ниво. Наистина, на 13 много момичета печелят медали при девойките на световно ниво. Но не мисля, на базата на това, което съм гледала, че това дете Никол ще бъде сред тях. Причините са много и сложни. За мен една от тях е, че докато Никол и нейните родители са заети да търсят спонсори и да изчисляват, другите деца просто тренират. С един и същ анцуг, с трика и уреди, купени на старо и само с едно-две сериозни участия на година.

Време е да се замислим не само каква е цената, но и кое е ценно. Ценното е да се научат децата да работят. Ценно е да имат добър учител. Ценно е на едно дете да му се играе, да му е интересно, защото има хубави композиции, приятелки в клуба. Това е ценно, но точно то не се купува.

А цените на трика, пътни, такси, във хиляди, за дете, което още не е националка, за мен поне не са оправдани. По-добре е детето да се труди и да пътува и купува по-малко, защото, когато достигне високо ниво, спонсорите и почитателите сами ще се появят. Ако детето се развива, ще дойде време и за нови уреди и за по-скъпи трика. Но не е необходимо още от крехка възраст едно момиче да се занимава с комерсиалния аспект на спорта. Не за друго, а защото е лесно да се обезкуражиш като погледнеш тези сметки и да си кажеш: "Никога няма да имам достатъчно средства, за да стана добра" . Всъщност децата трябва да си мислят обратното: "Ако стана добра, няма да ми трябват всички тези допълнителни средства, за да бъде забелязан моят талант".

Ще се радвам много, ако тези от вас, които знаят колко "струва" да имаш дете-гимнастичка споделят мислите си. Колко смятате, че си "заслужава" да похарчите? Има ли излишни разходи? Има ли неща, за които бихте искали да имат децата, ако можехте, да похарчите повече? На колко оценявате труда на българските треньори? Мислите ли, че има определена материална цена, която трябва да се плати преди едно дете да може да постигне резултати?

Няма коментари:

Публикуване на коментар