За леличките, късогледството, мечтите и тероризма

Имам един любим американски състезател по фигурно пързаляне, Джони Уиър. Любима в него ми е най-вече страстта му към играта пред публика и силата на неговите емоции. За техниката няма какво да кажем, той отдавна работи с най-добрите руски треньори и дори владее руски. В едно интервю го бяха попитали какво си представя, докато е на леда. "Представям си как аз скачам в един облак, който е пълен със златни прашинки и мирише на Шанел", каза той. "Потресен съм", беше отговорил журналистът.

Както можете да се досетите, Джони е гей и говори за сексуалността си съвсем открито. Според много източноевропейци е направо женствен. Въпреки това най-добрите руски треньори, някои от тях на достолепна възраст, имат голямо желание да работят с него.

Друга любима негова реплика е "В мен се крие една руска леличка, която плаче като гледа филм".

Има много начини да се интерпретира това изказване. Моята интерпретация е, че тази леличка се крие във всеки от нас. Леличката, която гледа "Титаник" за четвърти път, която гледа двойка на леда и казва:  "Не е красиво, че дамата е по-висока от кавалера", която мечтае дъщеря й да изглежда на сватбата си като принцеса. Тази леличка се е скрила във всеки от нас и понякога надава вой, а, в моя случай, понякога готви на другите баница. И винаги се вълнува от неща, които не зависят от нея, ама изобщо.

Като говорим за неща, които не зависят от нас, не мога да не се изкажа по повод съпругата на френския кандидат-президент Макрон. Стана ясно, че някои в България я определиха като "леля му" заради голямата възрастова разлика. Че това определение е сексистко и ненужно е повече от ясно. По-важното обаче е друго.

По-важна е не "лелята" на Макрон, а онази леличка, във всеки от нас, която плаче на филмите, мечтае да мирише на Шанел, иска за младите един перфектен патриархално-хармоничен живот, в който никой не се развежда, никой не прекрачва никакви граници и в който кавалерите винаги са по-възрастни и по-високи от дамата.  Тази леличка е стара, колкото света и е толкова настойчива, че живее дори в сърцата на гей-мъжете. Всичко с тази леличка щеше да е абсолютно наред, ако тя, както 65-годишната треньорка на Джони, Галина Змиевская, имаше очи да види красивото в тези, които са различни от нея.

Има лелички, чиито ценности и мечти, не им пречат да приемат, че светът е шарен. Че откакто свят светува е имало кавалери, които са много по-ниски от своите дами. Или по-млади. Или с по-слаби крака. Или дори, по-женствени. Ето, например между Алла Пугачева и нейния пети по ред съпруг, безкрайно талантливия руски актьор Максим Галкин, по-женственият май е той. Разликата между Алла и Максим е 27 години. Само че и вие, и аз, знаем, че Алла не е просто леличка. Тя е звезда, която плува в облак от Шанел. И то не само в мечтите си, а и в мечтите на другите.

В мечтите на леличките, които живеят в нас, ние всички сме и вечно млади, и вечно влюбени. А любовта далеч не е сляпа. Любовта вижда всичко. Тя вижда красотата в най-невероятните, най-неочакваните, най-скришните места.  За емоционалната леля, която живее във всеки от нас, очите на страстта са широко отворени и ограничения няма. Затова един артист като Джони Уиър дава на тази леля да диша и да обича света. Тази леля, която гледа сапунените опери, излиза на леда с един от най-добрите фигуристи на света. И пак тя му ръкопляска.

Само че има и късогледи лелички  и чичовци. Такива, според които щастието се мери за всички с един и същи аршин. Според които гимнастичката Силвия Митева беше прекалено късокрака, за да играе гимнастика. Според които Серена Уилямс е "прекалено мускулеста" (за разлика от техните идеални тела).  Според които, ако един човек е талантлив, това не е достатъчно, защото, може, например, да е "циганин". Според които ако не си семеен, не можеш да си щастлив. Според които един мъж не може да бъде с дълга коса, а една жена не трябва да тежи повече от 50 килограма. Според които човек не може да се влюби след 60. Според които не трябва да имаш деца след 45. Според които...

Според които мечтите на другите не са правилни, не са валидни.

Забележете само колко е тъжно. На някой да му пречи не това, което е реалност, не войните по света, не глада, не замърсяването на околната среда, не дори лошото време, а мечтата на някой друг.

В този блог аз пиша за гимнастика; пиша за това как хиляди момичета и момчета по цял свят мечтаят за голямата спортна сцена. Знаете ли колко от тях, още от най-ранна възраст, трябва да слушат как някоя късогледа лелка ги е определила "като не достатъчно еди-какви си, че да..."? Много, прекалено много. Сред тези много , напук на всичко, са и някои от най-успелите хора в света. Но дори и да не бяха. Въпросът тук не е в субективизма на един спорт или в субективизма на живота.

Въпросът е, че времето лети и че ако сме заети да съдим другите, след 20, 30 или 40 години, ще бъдем едни много тъжни лели и чичовци. Ще сме пропуснали, от чисто късогледство, да видим толкова много от красивите неща и в себе си, в в другите. 

Няма по-страшен терористичен акт от това да се опиташ да застреляш с предразсъдъците си мечтите и щастието на някой друг. Освен, че е убийствено, това е и самоубийствено. Означава, че слагаш  фалшиви ограничения на своите мечти. 

За да избегнат този вид емоционално самоубийство, лудите фенове, като мен, приемат с отворени очи браковете с голяма разлика, разводите, различната сексуалност, късите крака, тъмната кожа, имиграцията, религията на някой друг, дори грозотата. Грозотата на патенцето, което всъщност винаги е било лебед. 

Понеже този блог е за лебеди, тоест, за гимнастика, ето един малък спомен. Играеше, преди години, руската гимнастичка Вера Сесина, за която един фен с мачовски настроения се изказа, че "нямала врат и талия".  А за мен, ето, тя винаги е била истински лебед. 

Оказа се, разбира се, че за златни медали в художествената гимнастика не се изисква нито дълъг врат, нито тънка талия. А за щастието в живота пък съвсем не се изисква нито едно от нещата, които, от късогледство, някои искат да ни определят. 

Важно е да се посочи, че самата Вера никога не е смятала, че някой трябва да има нейните крака, примерно, за да спечели медал. На нея физическите данни на другите са й съвършено безразлични. ;)

И на мен ми е безразлично за кого е женен и дали е женен кандидат-президентът на Франция. Но не ми е безразлично, че някой късоглед, тесногръд човек иска да постави в рамки щастливата, сантиментална, свободна и отворена към всичко леличка, която живее в мен. Тази, която се разплаква на най-неочавканите победи и любови.

И се радва на щастието на другите.

Затова приемам всякакви тесногръди изказвания като акт на терор към самата мен.

Je suis леля.