Нито шок, нито шашкане

Тази сутрин прочетох как Илиана Раева била в "шок" и "шашкане" от избора на Петър Стойчев за спортен министър: 

http://www.dnevnik.bg/izbori2013/2013/03/14/2022602_iliana_raeva_bila_shashnata_i_v_shok_ot_izbora_na/

Негативизмът на Раева не ме изненада. Не ме изненада и липсата на каквато и да било обоснованост от нейна страна. Единственият й довод е, че Стойчев нямал опит, но, разбира се, тя пропуска, че липсата на опит може да се компенсира с други сериозни човешки качества. Например ум, решителност и желание за работа.  И това не го казвам, за да защитя новия министър, а просто за да посоча, че ако си навиеш на пръста да не вярваш на някого, този човек няма как да те убеди в противното, ако ще и да е световен шампион. В която и да е дисциплина.

Всъщност, сигурна съм, че не липсата на опит у Стойчев притеснява Раева. Тревожи я просто това, че не е "нейният" човек.  По същия начин, по който "не-нейните" гимнастички никога не са достатъчно талантливи, а когато "по-нейните" играят с грешки, то е, защото са млади, неопитни и иначе безкрайно перспективни.

Убеждавам се в едно: когато един човек не умее да цени качествата на другите и да уважава техните успехи, този човек винаги ще бъде "шокиран" и "шашнат". За шока и шаша вече сме чували много пъти: всеки път, когато някой изпревари българските гимнастички, Илиана Раева е в шок. Винаги са виновни или съдиите, или лошото време, или хотелът, или някой и нещо друго. 

Може би хората без опит, били те и шампиони, наистина имат какво да научат от Илиана Раева. Най-вече за демагогията.