Cмелост, скромност и "не ми пука"

Световното първенство по художествена гимнастика в Монпелие донесе един златен и четири бронзови медала на българския отбор: повече, отколкото очаквахме. Прогнозата на националния треньор Илиана Раева е, че "на Олимпиадата ще бъде по-лесно", прогноза, която аз се надявам да обсъдя тук след няколко месеца. Сега за мен е още рано да се надяваме, че конкурентите ни ще допуснат същите грешки в Лондон, които ги споходиха във Франция.

Грешките идват и от скромност, и от смелост, и понякога от "не ми пука"

Грешки от скромност направи любимата ми европейска шампионка на топка и бухалки: Любов Чаркашина. Всеки път от 4 уреда, тя изпуска поне един, а на това световно първенство бяха повече. Както и предишната прима от Беларус, тази гимнастичка винаги ме е удивлявала с това, че преди да започне да се движи на килима изглежда необичайно...обикновена. Няма ярък грим, нито прекалено лъскави трика. Не стои с вирнат нагоре нос. На загрявките не прави особени свои ритуали, не си носи интересни талисмани. Не гледа към публиката още преди да започне съчетанието, като някои страхотни гимнастички, които , само с очи, флиртуват с пълни зали.

Тази година за първи път разрешиха на Любов да се облече в бяло и синьо, вместо в обичайното размито, жълтеникаво зелено, или в други не съвсем ласкателни тонове, които да я правят още по незабелижима. С новото трико тя спечели единствения си бронзов медал, на топка. А заслужаваше и бронза в многобоя повече от Гараева. За Гараева по-късно. Вече няколко пъти писах, че Чаркашина трябва да стои до Канаева и Кондакова. Тя не ме изложи на европейското, където грабна два златни медала изпод ръцете на рускините. Това е една скромна и силна гимнастичка, за която известната испанска състезателка Алмудена Сид неслучайно каза: "Всеки път, когато Чаркашина протяга крак, тя го прави с всичката сила на света." Така е наистина, и се надявам, че Чаркашина, която е единствената омъжена гимнастичка сред първите 6 в света, ще остане до Олимпиадата в Лондон, а няма да предпочете, както е банално да казваме "семейството пред кариерата".  Надявам се също скромната Любов най-сетне да си повярва!

Има и грешки от смелост. Такива бяха грешките на руския отбор. Кондакова изпуска, защото поема много големи рискове. Работата с уреда при нея е на друго ниво. Артистичността - също. Радвам се, че не я е страх. Сега си тръгна с 5 сребърни медала и златото няма да закъснее. Същото бих казала и за руския ансамбъл: те излязоха с най-интересните композиции на това световно. Спечелиха 2 медала от три възможни, златен и сребърен. Златото в многобоя им избяга в полза на Италия, все пак имаме и шеф на Международната Федерация италианец, нали? Да им е сладко изпускането на третия финал,само там останаха извън тройката. Човешко е да се греши, особено когато създаваш нови елементи. Така прекрачваш границите на "възможното".

Като говорим за смелост, време е да говорим и за трикратната световна шампионка Евгения Канаева. Мнозина обвиняват Канаева, че играе "умно" и "сигурно", но аз смятам, че всичките нейни композиции са изпълнение с много интересни елементи и с риск. Бухалките в момента са най-слабият уред за Женя. През целия сезон тя допусна много грешки в това трудно съчетание и позволи да я изпревари не само сънародничката й Кондакова, но и Чаркашина, и, разбира се, Силвия Митева. На световното Женя не игра "на сигурно"; просто до световното беше изгладила грешките и успя да се справи с многобройните "капани", които просто са заложени в това съчетание:

Другата звезда на Беларус Мелитина Станюта също допусна грешки от смелост. След като се възстановяваше от контузия през голямата част на този сезон, тя излезе с още по-трудни, съвсем нови съчетания. За мен най-красивото сред тях са бухалките:

Мелитина остана 6-та в многобоя. След 3-тото й място на миналогодишния световен шампионат, това са нея е разочарование.

Очарована е бронзовата медалистка Алия Гараева от Азербейджан, състезателка с рядко срещани физически качества. Нейните грешки идват, според руската шампионка и коментатор Утяшева, от "невнимание," а според мен от това, че не й пука, че   се приема за перфектна каквато е, и не й пречи да свива колене, да подтичва под уредите и да залита. Достойна позиция на непукизъм за Гараева и нейната треньорка и приятелка Динара Гиматова (носителка на приз за елегантност на Longines, една специална награда, която са печелили и Мария Петрова, и Анна Бессонова). Гараева обаче спечели бронз в многобоя, защото и Чаркашина, и Митева, и Ривкин, просто изпуснаха. На финалите на отделните уреди, изброените три гимнастички "се събраха", както казват я някои зали, и издържаха на напрежението.

Тази година е повече от блестяща за Нета Ривкин от Израел, също скромна състезателка, но със страхотен интелект, която изпълнява като по учебник всички елементи с тяло. Нета стана втора на бухалки на европейското, и трета на обръч на световното, напълно заслужено. Ако Боряна Тончева ви казва други неща по българската телевизия, не й вярвайте. Тази гимнастичка тепърва ще заблести с повече артистичност, и тогава ще пусна нейно изпъленение и тук. А ние няма защо да cме недоволни, че Нета се подреди преди Силвия на обръч. Всъщност, реалните възможности на Нета са още по-големи. Нека сме доволни, че трудът на това момиче св увенчава с медали.

Българките са най-доволни. Този път взехме повече медали и от Украина, и от Азербайджан, и от Беларус, и от Италия, и от Израел. За мен нивото на българките наистина надмина очакванията. Доказателство са бухалките на Митева, най-силната й композиция. Накрая тя целува бухалките, а тази целувка стана мода в гимнастическия свят. Красавицата Уляна Трофимова от Узбекистан също целуна своята топка, а Чаркашина, скромната прима с всичката сила на света, целуна килима след съчетанието си с бухалки, което я класира (едва) четвърта в индивидуалния многобой. Поздрав за всички са бухалките на Силвия:

След световното треньорката на руския отбор Ирина Винер обяви, че не разбирала защо има недоволни, че Русия е спечелила 8 златни медала. Когато в други спортове доминира отборът на една държава, както например, китайците в скоковете във вода, никой не се оплаквал, според Винер. Тази картинка трябва да ни е позната. Когато Нешка Робева и нейните гимнастички се връщаха от състезания не само със златните, но и с всички други медали, мнозина протестираха. Протестираха дори и свои. Дори и хора от собствената зала. Такъв е пътят на победителя: "украсен" със завистта на победените, като тръни по розов венец. А как може да се посрещне тази завист? По един начин: със смелост, със скромност и с "не ми пука".