Нестинарски спомен

Сред съчетанията по народна музика, този обръч на Адриана Дунавска винаги се е откроявал като хореография, която наистина разчупва очакванията:




Разбира се, през 1988-ма правилникът беше различен, очакванията от гимнастичките бяха различни. И все пак, да излезеш по музика от един инструмент, когато този инструмент е тъпан, си е смело и различно, и си остава такова за всички времена. Моята луда фенска теория е също, че ако Адриана Дунавска играеше по класическа музика като рускините, тя не само нямаше да може да се мери с тях технически, нещо повече: нейният темперамент никога нямаше да блесне. А в един толкова субективен спорт, малко темперамент може да ти спечели 1-2 десети, че и повече.

Такива съчетания в България обаче не се правят вече. Дали е защото нямаме темпераментни състезателки или защото на никой не му се търси оригиналност? Може би и двете. Не ме разбирайте погрешно. Силвия Митева е прекрасна гимнастичка. Има собствен стил, който е подчертано лиричен. През годините стана много по-елегантна, макар че лично за мен е далече от културата на движение, която показват например гимнастичките на Беларус. Силвия има чудесни пируети, риск с уреда. Но в общи линии търпеливо чака другите да сгрешат, за да стигне до медалите. И когато играе, играе с голямо внимание, не с нестинарски огън. А, всъщност, ако имаше огън, медалите нямаше да са толкова важни.