Златен старт за българките в Москва

Българският ансамбъл изигра силно своето спиращо дъха съчетание с 5 обръча и спечели златен медал на Гран При.  Още при тренировъчните изпълнения на това съчетание, както и от клипа от контролните състезания в София, фенове от цял свят останаха поразени от оригналността,  динамиката, изразителността и като цяло от прецизната, амбициозна и завладяваща хореография. От началната поза, до последната секунда от музиката, се вижда непрекъснато движение, подчертана елегантност и устременост. Нека този зларен медал е само първият от още десетки отличия за това изключително по рода си съчетание.

Искам да изразя огромното си възхищение и благодарност към момичетата в отбора, които са ансамбъл не само на световно ниво, но и на ниво с няколко класи по-високо от това, което сме виждали от български ансамбли в последните десет години. В това съчетание всяка от тях показва най-красивото от себе си и, въпреки че те са всъщност много различни гимнастички, с различни качества и индивидуалност, наистина успявят да изглеждат като оживели, неразделни цветя, които растат и се разхубавяват заедно, напук на всички бури и несгоди. За да се изиграе такова съчетание на тази скорост, с такъв синхрон между петте момичета и сливане с музиката, се изисква невероятна физическа и психическа подготовка, всепоглъщащ професионализъм, любов към спорта и страхотно вдъхновение. Тези момичета трябва да излизат на килима с пълното съзнание, че никой досега дори не се е опитвал да покаже такава класа.

Съчетанието с въжета и топки, което им донесе сребърен медал е също много красиво и оригинално и има голям потенциал да получи по-високи оценки по-късно през сезона, когато те ще могат да го изиграят чисто.

Голям пробив в световния елит извоюва националката Боряна Калейн, която спечели злато на топка, сребро на обръч и бронз на лента. Ето съчетанието с топка, което донесе на Боряна първия медал от Гран При:

Пускам това съчетание с пълното съзнание, че се намираме в самото начало на сезона, много от най-силните съпернички на българките или допуснаха грешки, или имат контузии. Има много да се желае от всички, в това число и от Боряна. Аз бих посочила, че може да се изчисти начина, по който държи топката, особено при някои търкаляния, свитите лакти, стъпалата: все малки неща, които могат да се доизкусурят. Но Боряна е напълно заслужената победителка на този първи за сезона голям турнир. 

Най-важното е, че нейните съчетания са конкурентни на гимнастичките от първите 10 в световния елит, сред който тя вече присъства.

По отношение на композициите на националките в индивидуалното като цяло ми се иска да видя повече оригиналност и по-силни хорегорафии, като тези на ансамбъла. Въпреки това и Боряна, и Ерика Зафирова, която спечели бронз на международния турнир, съпътстващ Гран При в Москва, показаха, че работят много,развиват се и с всеки изминат ден са по-готови да представят България на големи международни форуми.

Войната със себе си пред белия лист

В гимназията имах страхотен учител по физика, който, като всеки страхотен учител по физика,  е малко и поет, и философ. Веднъж беше казал, че цени хората, които прекарват часове сами пред белия лист. Аз не прекарвам много часове пред белия лист, даже не са и часове. И със сигурност не са достатъчно.  Когато човек е зает, пък и когато постоянно излизат нови гимнастически съчетания за гледане, става трудно да отделиш необходимите часове, за да напишеш нещо обмислено и смислено.  Предполагам, че и много други хора, които пишат за гимнастика, се чувсвтват като мен. 

Нормално е да се понапише нещо бързо и да не е доизкусурено. Само че новите публикации, или по-точно, съчинения,  в българските медии надминаха нови върхове по необмисленост. Като ги чете, човек ще си каже, че авторите не само не са прекарвали никакви минути пред белия лист, а че може би са ги писали техните котки, кучета, папагали, или че въпросните съчинения са се написали сами.  Чия човешка глава например ще роди мисълта, че между Нешка Робева и Илиана Раева настанала “междузвездна война”? Ето пример защо е хубаво човек да постои пред белия лист и известно време да не пише нищо. С това глупаво заглавие авторите са обидили и двете треньорки, и феновете на спорта, и самите себе си.

Стоях и аз пред белия лист вече няколко седмици и се борих със себе си да не напиша нещо агресивно.  Трудно е човек да не пише за нещата, които го вълнуват, а понякога е още по-трудно и да пише за тях.  След дългото (поне за мен) мълчание, ето и моите мисли за поредните скандали и неразбории в българската гимнастика.

Илиана Раева написа един ужасен статус във Фейсбук, в който намекна, че някои треньорки в чужбина се опитвали тайно да заснемат съчетанията на българките, за да откраднат идеи от тях. Този статус беше необмислен и обиден. Не е важно за коя точно от стотиците треньорки в чужбина става дума. Ето, Бианка Панова скоро получи приз за най-добър треньор в Сингапур. По цял свят работят българки и никоя от тях не “краде” елементи. Напротив.  Българските треньорки са известни с това, че създават нови елементи. Това го знаят дори хората, които не следят новините в художествената гимнастика особено внимателно. 

Естествено, този публичен статус даде повод на някои автори да съчинят всякакви неща с идеята, че Илиана Раева е имала предвид работата на Нешка Робева с ансамбъла на Германия. Разбира се, няма как да се разбере дали Илиана Раева е имала предвид Нешка Робева или не, защото в статуса не се посочват имена. 

Ако трябва да приемаме статуса на Илиана Раева като обявяване на война обаче, то аз бих приела, че войната е обявена на всички български специалисти, които работят извън страната. И може би и на федерациите, които представляват. Тези федерации, разбира се, имат и съдийки на големи състезание. Да воюваме с тях с нелепи обвнинения е една много, много лоша идея. Затова е добре да се мисли преди да се правят големи изказвания. Важно е да не обвиняваме война на никого, а още по-малко на собствените си таланти.

Другото важно за мен като фен в случая е , че отношението на българските медии към любимия ни спорт, за пореден път, е обидно. След изказването на Бетина Жотева, журналист с десетилетия опит и високо самочувствие, че гимнастиката била “секта” не съм очаквала проява на внимание и уважение към нашия спорт. Но да се пише, заради един глупав, необмислен и наистина грозен статус, че са станали “междузвездни войни”?  Не им ли омръзна? Почвам да си мисля, че българските спортни журналисти са тези, които са обявили война на гимнастиката. И тези война никак не е звездна, а просто дребна, кална и ненужна. 

Не е ли по-добре да се върнем пак на това да пишем коя гимнастичка каква татуировка си е сложила, къде ходи на фризьор и с кой футболист е била забелязана да пие кафе.  Да, жълти новини, но поне не толкова нелепи.  А иначе,  за тези, на които им се пише наистина за гимнастика, бих предложила следното: нека малко да поседим пред белия лист.

Българска работа

Време е да се промени начина, по който изпозлваме израза "българска работа". Особено когато говорим за гимнастика, българската работа е просто майсторска, изпипана, изящна, с цяло ниво над другите.

Знаем обаче кой в България е най-големият майстор на съчетания, на изчистването на всеки елемент, на това да накараме публиката да ахне и да си създаде страхотни спомени от всяко състезание. Този майстор е госпожа Нешка Робева.

Всички станахме свидетели на това как българската федерация избира да не се възползва от таланта и енергията на Нешка Робева. Миналата година, многообещаващата Катрин Тасева щеше да играе съчетания, поставени от госпожа Робева, но това не се случи. В резултат, гимнастичка, която трябва на всяко състезание да взима медали, се оказа в борба за седми-осми места и с медал тогава, когато всички други сгрешат.

По-млади състезателки, с които госпожа Робева работи, изобщо не бяха допуснати до националния отбор, въпреки престижните си класирания.

Българската работа е изобщо изстрадана, като всяка добре свършена работа.

Тази година, на турнир в Норвегия, госпожа Робева изведе дете, което представя република Македония. Страхотно дете, което играе българска гимнастика:




Това дете можеше и заслужаваше да е в българския национален отбор. Но по-важното е, че тя играе красиво и смело и че успехите предстоят. Можем да си кажем с гордост: едно една отлично свършена българска работа.