Българска треньорка извежда медалистки на световната купа в Тарту

Много се гордея, че българката Марияна Василева тази година за пореден път извежда страхотни гимнастички от Азербайджан, включително и техния златен ансамбъл-девойки, който плени публиката на състезанието за световната купа в Тарту, Естония. Най-много от всички обаче ми хареса топката на Лала Юсифова, едно много елегантно дете, за което вече писах тук.За Лала се надявам да пиша пак скоро, много отдавна съм си я "нарочила" като бъдеща звезда.


Ето я и другата състезателка от Азербайджан, Марина Дурунда:




Любопитно е, че Марина е живяла в Кипър от 6-годишна, но тъй като така и не получава кипърско гражданство, когато идва време да се помисли сериозно за спортната й кариера, Марина избира да се състезава за Азербайджан, което е чудесн избор, защото опитът показва, че в Азербайджан много ценят гимнастиката и талантливите хора. Сега техният национален отбор по гимнастика черпи от опита и качествата на спортисти и треньори наистина от цял свят, а от това, че те работят заедно, печелим най-вече ние, феновете. Защото резултатите от общите им усилия са всеки път по-блестящи!

Другото ми любимо изпълнение е на много по-опитна състезателка от младата Марина. Това е, разбира се, Мелитина от Беларус. За съжаление, по време на един от скоковете, Мелитина "излита" извън кадър на това видео и не се вижда каква височина и същевременно прецизност има в нейните движения.



Мелитина остана втора в многобоя след грешка на топка на това състезание, след което спечели златните медали на лента, топка и бухалки. Надявам се новият сезон да донесе на най-добрата гимнастичка на Беларус още много, много, и все златни отличия.

Още размисли за завръщането на Симона Пейчева

Още една страхотна гимнастичка, Кристина Шикерова, се опита да се завърне в големия спорт след раждане. Феновете сигурно помнят Кристина от световното през 1991-ва година в Атина, където тя стана 2-ра на въже. През същата година Кристина спечели злато на бухалки на състезанието за Европейската Купа в Брюксел. Тя подели този медал с легендарните Оксана Скалдина и Александра Тимошенко.  Като луда фенка аз си спомням и едно вестникарско заглавие от 1992-ра година, което гласеше: "Имаме си нова прима, а на старата не й се играе." Новата прима стана не друга, а Мария Петрова. Кристина се оттегли.


Видях я на тренировки на "Герена" към края на 90-те, може би дори през 2000-та. Следваше я пъргаво и на пръсти малко детенце. Самата Кристина изглеждаше все така крехка, нежна, направо чуплива. Доколкото си спомням,  тя игра в един ансамбъл, подготвян от Нешка Робева, който федерацията тогава така и не одобри, заради обичайните пристрастия, скандали и други нелепици. Точно заради това се тревожа за Симона и смелото й решение да се завърне. Не се съмнявам нито във физическата кондиция на най-добрата българска гимнастичка за 21-ви век, нито в психическата й издръжливост. Най-малко се съмнявам и в любовта й към този спорт, заради който тя преживя толкова много: и контузии, и безмислен, безумен допинг скандал.  Но Илиана Раева вече няколко пъти в миналото провъзгласи Силвия Митева за "най-добрата след оттеглянето на Мария Петрова"...сякаш двете Олимпиади на Симона и световните й титли не са съществували.

Ще дадат ли дамите по високи постове шанс на Симона Пейчева да даде урок по сила и дух на младите, и не толкова млади, родни грации?

Не знам. Опитвам се да не давам на надеждата прекалено големи криле. А иначе: дръж се, Симона, заслужаваш!

За утеха, ето малко снимки на Кристина Шикерова и едно нейно силно изпълнение. Въпреки че Кристина не се завърна с медали, тя продължи да има страхотна кариера като танцьорка, и в шоуто на Нешка, и при Слави. Всяко зло за добро!

Ще се завърне ли легендата Симона?

Ето и една от най-радостните новини за 2013 година (засега!): Симона Пейчева възнамерява да се завърне в голямата гимнастика. Двадесет и седем годишната Симона, освен световна шампионка в шампионата на уредите, сега е и майка на малкия Алексей, който се роди през 2009-та.

Не мога да не се сетя за поне две индивидуални гимнастички, които се завърнаха в големия спорт няколко години след раждане: Кристина Шикерова и Боряна Гинева. Искам да посветя своя анализ на евентуалното завръщане на Симона на тях двете, затова нека първо ги представя.

За Боряна Гинева всъщност вече писах по случай нейния рожден ден. Много фенове може би не знаят, че в началото на своята кариера, изключително атлетичната пловдивчанка Боряна се е подготвяла за европейското за девойки през 1987, както и за световното за жени във Варна през съшата година. За съжаление, въпреки че Боряна участва в тежките подготвитлни лагери с тренировки от 6 сутринта до 12 вечерта, тя скъсва менискус и се завръща едва през 1988-ма година. Напомням, че по това време световните първенства се състояха на всеки две години. През 1989-та Боряна успява да издържи на тежката подготовка и играе силно на контролното за определяне на състава за световното в Сараево. Всъщност Боряна получава на това конторлно съшо толкова силни оценки, колкото и звездата Бианка Панова. За съжаление, точно тогава избухва скандал между Нешка и Бианка, а потърпевши се оказват съсзтезателките на Нешка, европейските шампионки Адриана Дунавска и Юлия Байчева, които са наказани с мъмрене. Боряна също е смъмрена, но тя е единствената с лична треньорка Нешка Робева и така и не е включена в състава, въпреки върховата си форма.

Въпреки този страхотен малшанс, Боряна се завръща на 24-годишна възраст, когато вече има дъщеря на около 3 годинки. Както вече писах, че Боряна печели купата на ЮАР през 1996-та, а на световното през 1997-ма в Берлин се класира 13-та в многобоя и 6-та на обръч. На Гран При в Каламата, Гърция през същата година, тя става 8-ма на обръч, 6-та на бухалки и 7-ма на лента. Ето страхотен монтаж от изпълнения на Боряна:

.


Какво може да научи световната шампионка Симона от опита за връщане на Боряна за препядствията, които може да срещне по пътя обратно към спортните върхове:

1. Правилникът се променя. Боряна се завърна в страхотна форма и със същите страхотни качества, но тогава и съдиите, и правилника фаворизираха друг вид гимнастика и изгряваха нови звезди.

2. Една контузия е достатъчна, за да спре всеки. Това, разбира се, личи не само от опита на Боряна, но може да се окаже още по-тежко, когато една състезателка се върне след много години отсъствие.

3. Завръщането отнема време. Аз лично не можех да си обясня защо Боряна, при чисти изпълнения, попадаше извън топ 8 през 1996-1997. Играше силно, с голяма амплитуда, много изразително. Да, разбирах защо не е всеки път сред медалистките, но нейната гимнастика през 1996-та и 1997-ма си блестеше със световна класа. За мен отговорът е, че съдиите имат нужда от време, за да си "спомнят" за една отказала се гимнастичка и да я "захаресват" отново.

Въпреки тези сериозни (потенциални, но реални) препядствия, аз вдигам с две ръце едно голямо ЗА! Симона Пейчева определено има предимството, че беше много по-успяла от Боряна още преди да се откаже. Всички я помним! Нека Симона се опита да се завърне като фурията на килима, която винаги ни грабваше във вихъра си:



Ще продължа с анализа и ще се опитам да разкажа за завръщането на Кристина Шикерова. Очаквайте продължение!