събота, януари 22

Гимнастичка от миналото: къдрокосата принцеса Ангелина Йовчева

Скоро гледах клипове от едно международно състезание през 1995-та, турнира на списание "Советская женщина". Безкрайно съм благодарна на Аврора от българския форум за художествена гимнастика и сродни спортове, че сподели с нас тези запис. През 1995-та, когато бляскавата кариера на Мария Петрова вървеше към края си, ново красиво и обещаващо поколение от млади гимнастички, в лицето на Албена Ангова, Мария Гатева, Ангелина Йовчева, Илиана Иванова, Стела Салапатийска, се подготвяше за да защити престижа на българската школа.

За първи път гледах Ангелина Йовчева на тренировка на "Герена"; тя упорито повтаряше много оригинален и рисков елемент с въже, който завършваше с улавяне на уреда с единия крак. Тук се изкушавам да споделя с вас един много комичен момент. Когато отивах да погледам като фен тренировките в залата на "Герена", често с мен идваше някой от родителите ми, защото бях все още около 13-годишна, а от "Младост" до "Герена" се сменяха няколко превозни средства и кварталът около залата нямаше особено добра репутация. Когато за първи път гледах Ангелина, с мен беше баща ми. И той толкова се впечатли от оригиналния елемент на Ангелина с въжето, че когато се прибрахме вкъщи, взе едно мое старо гимнастическо въже и се опита да демонстрира (!) елемента. Оставям на вашето въображение да си представите тази демонстрация с въже, тъй като въображението и ентусиазмът са, в този случай, най-важното... Поне не се стигна до никакви контузии в случая на баща ми, за разлика от ситуацията с един мой братовчед, който бях запалила да играе с бухалки и който скоропостижно получи една доста сериозна цицина на челото. Така че, оказва се, да живееш с Луда Фенка на гимнастиката си има някои странични ефекти...

И като говорим за бухалки, ето динамичното съчетание на Ангелина с бухалки, което, доколкото си спомням, е поставено от легендарната гимнастичка и треньорка Лили Игнатова:



Любопитно е, че заради къдравите коси и танцувалния стил на Ангелина, някои фенове сравняваха младата националка точно с Лили Игнатова.

През 1995-та гледах Ангелина Йовчева и на един от турнирите за приза на "Жулиета Шишманова", където тя плени публиката със своите красиви линии, крехкост, лекота и същевременно танцувалност, закачливост.

Прекрасен пример за нейната изразителност и излъчване е това игриво съчетание с топка, което се отклонява от толкова типичните за българската школа съчетания с бяло трико и червена топка по много бавна и меланхолична музика. Бялата топка, бързината и лекотата на движенията са наистина запомнящи се.




Както можете да чуете, коментаторката от руската телевизия нарича Ангелина "синтез между българската и руската гимнастика" и посочва, че майката на Ангелина е рускиня и самата Ангелина е родена в Русия. Този турнир, на списание "Советская женщина", Ангелина е един от първите международни турнири за Ангелина и тя прави чудесно впечатление на руските специалисти и публика. През 1996-та на престижното състезание за купата "Дерюгина" в Киев, Ангелина се класира 6-та в многобоя, на въже и на бухалки и четвърта на топка, при това отново в присъствието на много силни гимнастички от бившия Съветски Съюз, които играят на своя домакинска територия.

По-късно Ангелина преминава в националния ансамбъл на България и с тях печели сребърен медал на три топки и две ленти от европейското първенство през 1997-ма в Патра, Гърция, както и четвърто място на пет топки на световното първенство през 1998-ма в Севиля.

В момента Ангелина Йовчева живее и работи в Чикаго, където е треньор в North Shore Rhythmic Training Center:
http://www.northshorerhythmics.com/Welcome_to_North_Shore_Rhythmic_Gymnastics_Center.html


В този клуб работи националният ансамбъл на САЩ и Ангелина е тяхната треньорка. През 2009-та на световното първенство в Мие отборът на САЩ, воден от Ангелина, се класира на 16-то място,изпреварвайки отбори с много повече традиции в художествената гимнастика като отбора на Гърция, който е печелил медали и от европейски, и от световни първенства,отборите на Чехия, Южна Корея, Казахстан и други. През 2010 на Пан Американските Игри ансамбълът на САЩ спечели сребърен медал. Без съмнение, това е ансамбълът, постигнал най-високи резултати в историята на американската художествена гимнастика. Искам да споделя с вас това интересно съчетание на американските националки, в което се вижда как Ангелина извежда отбора:



Много се радвам, че Ангелина Йовчева е не само къдрокоса принцеса с въже и бухалки, каквато аз винаги ще я помня. Сега тя е вече успял национален треньор. Радвам се, че Ангелина избра да продължи да се занимава с любимия ни спорт. Че отваря вратите към красотата и успеха за много млади момичета в САЩ. Така на нас, феновете, ни остават не само спомените за прекрасните съчетания от миналото - имаме и надежди за бъдещето.

Ангелина има прекрасна малка дъщеричка на име Аннабелла. Кой знае, може би някой ден ще я видим да "лети" на гимнастическия килим, както правеше майка й. Това, разбира се, не е задължително. Със сигурност обаче Аннабелла ще може да гледа съчетанията, който майка й е създала и като гимнастичка, и като треньор, и да се гордее.

понеделник, януари 17

Ако имитираме рускините, няма да ги победим

На 13ти януари се проведе контролно състезание за млади гимнастички, които се стремят да попаднат в националния отбор на България.Благодарение на българския форум за художествена гимнастика и сродни спортове (http://www.rgym.info/forum/index.php), успях да гледам съчетания от контролното. Най-много ми харесаха Симона Дянкова, Невяна Владинова, Сияна Христова, Калина Пенева (родени през 1994-та),Елена Башева и Александра Нушева(1995-та),Вили Бангова (1996-та) Женина Трашлиева и Радина Филипова (1997-ма).

Единственото,което ме притесни е, че в някои от съчетанията личи стилът на вече известни гимнастички, особено на звездата Евгения Канаева и на други състезателки от Русия. Харесвам Канаева страшно много и разбирам защо много гимнастички и треньорки от цял свят биха си я избрали за пример. Но истината е, че Канаева е само една и тя винаги ще бъде оригиналът, който останалите могат само да я копират. Дори ако изпълнят безупречно същите движения като Женя, те няма да предизвикат същия възторг.

Затова искам да споделя с вас не съчетание, което напомня за някоя многократна шампионка, а съчетание, което е оригинално, изпълнено с устрем и собствен стил. За мен това съчетание е топката на Невяна Владинова от "Левски". Изпълнението на младата състезателка от "Левски", въпреки някои забележими грешки, просто казва: "Аз съм различна, аз съм Невяна". Такова уверено послание трябва да излъчват гимнастичките от българската школа, ако искат да продължим да имаме школа.


петък, януари 7

Млади гимнастички, които не трябва да пропускате: изящно цвете от Баку

Миналата седмица разказах накратко за изненадващо силна млада гимнастичка от Малайзия. "Изненадващо", защото нейната родина няма силна традиция в този спорт. Гимнастичката, за която искам да разкажа сега, идва от държава с много гимнастически успехи, Азербайджан. Родният й град, Баку, вече беше домакин и на световно, и на европейско първенство по художествена гимнастика, а гимнастичките от Азербайджан са носителки на много отличия, както в индивидуалните състезания, така и при ансамбъла.

От няколко години национален треньор на отбора на Азербайджан е българката Мариана Василева. Именно Мариана Василева през 2009-та трябва да избере гимнастички, които да се готвят за европейското първенство за девойки през 2010-та в Бремен. Сред избраните е родената на 16.10.1996 в Баку Лала Юсуфова. Първата треньорка на Лала е Наталия Буланова, а за европейското първенство се готви с личен треньор Ясена Куюмджиева, също българка. На европейското първенство за девойки Лала се класира 4-та на обръч и печели сребърен медал със своето лирично и оригинално съчетание на топка.

Не успях да намеря изпълнението на на Лала от самото европейско първенство, но мисля, че и този видеоклип от друго състезание също показва риска и изяществото, които топката на Лала успешно съвместява:



Не е случайно, че на топка само руската звезда Александра Меркулова изпреварва Лала. При Лала си личат и страхотни физически качества, и музикалност, и техника на уреда, както и това, че отделните елементи в съчетанието са изчистени до истински блясък.

След европейското първенство Лала споделя пред азербайджанската преса: "Толкова много и упорито работих, че на среброто се радвам като на злато." Чудесно е, че една толкова млада състезателка разбира важността на упорития труд и гледа толкова положително на своите постижения като девойка. Мисля, че такова отношение ще й помогне да продължи да печели отличия.

През май 2010-та Лала става и национална шампионка на Азербайджан, а през 2011-та e член на националния отбор за девойки-ансамбъл, който се подготвя за европейското първенство в Минск. След това се надяваме да я видим като индивидуална състезателка в категория "жени".

Пожелавам на Лала и нейните треньорки да продължават да ни радват с красиви съчетания, изпълнени с чистота и лекота, за каквато много опитни гимнастички могат да мечтаят.