Всички знаем коя е Лили Игнатова. Абсолютната европейска шампионка от Флоренция (1986), двукратна носителка на световната купа, гимнастичката, която на 23 година лиза в “Гинес“ под графата “Най-награждаван човек в света" със своите 19 медала от големи състезания и 300 от турнири. Само ще дам още една статистика - за последните 15 години, Лили Игнатова е единствената треньорка, която доведе български ансамбъл до ЗЛАТЕН медал от световно първенство (на пет ленти през 2005-та).
Така. Сега като си напомнихме коя е Лили Игнатова, любимката на поне три поколения български любители на спорта, искам също да напомня, че от повече от 3 години Лили вече на работи с нациналния ни отбор. Тя подава оставка, сред поредния скандал, след като две от момичетата в отбора, Зорница Маринова и Цвета Кусева заявяват, че не желаят да работят с Лили Игнатова, а останалите четири проявяват солидарност И Федарацията, вместо да каже на тези две момичета да си съберат багажа, след като не искат да работят с най-титулованата гимнастичка в България за всички времена,избира да притисне до стената треньорката, която ни дари със златен медал и да я принуди да подаде оставка.
Чували ли сте някога за Зорница Маринова и Цвета Кусева? Може и да сте, но повече няма да чуете, защото и двете се отказаха от гимнастиката, без да са постигнали и една стотна от това, което е дала на нашия спорт треньорката, гимнастичката и човекът Лили Игнатова. Става дума, съвсем откровено казано, за две лигли, които решиха да постъпят предателски към треньорката си и към целия отбор и които си вярват, че техните лични предпочитания и капризи са критериите, по които трябва да се избира национален треньор.
Заради тези двете, родната Федерация пожертва треньорката, донесла златен медал. За да им е удобно, за да им се угоди, защото не Лили Игнатова е тази, която заслужава да ги тренира. А кой треньор е достоен за тези две "звезди", Маринова и Кусева? Може би трябваше Ирина Винер от Русия да дойде да ги поеме? Понеже тя е най-успялата треньорка в последно време. Да, ама има една разлика. Треньорка като Винер никога не би взела тези двете в националния отбор. Първо, че стотици деца в Русия имат повече талант от тях и второ, в Русия все още ТРЕНЬОРКАТА избира с кого да работи, а не обратното.
При нас обаче всичко е наопаки. Неопитните се гаврят с труда на утвърдените. Бездарните пречат на талантливите. Тези, които бързо-бързо се отказват от спорта, застават на пътя на хора, които са му подарили целия си талант и живот. Вместо да посочим на Маринова и Кусева вратата, през която те и без друго си тръгнаха месеци по-късно (защото не само с Лили, а по принцип, не им се работеше), ние се отказахме от доказан, абсолютно доказан, многократно доказан гимнастически талант.
Има разни неща, които в родната Федерация май са забравили:
Не е достатъчно едно дете да е красиво.
Не е достатъчно едно дете да има качества.
Не е достатъчно едно дете да е станало националка.
Ако ще и шесторни пируети да прави, пак не е достатъчно.
Не е достатъчно, не и за да имаме отново шампионки. Шампионите не са просто хора с изключителна мускулатура и гъвкавост. Те са хора с разум и морал. Те разбират от много малки, че възможността да работиш с един изключителн треньор, е безценна. Те поставят своята отдаденост на спорта над лични пристрастия и капризи. Те не забиват нож в гърба на треньора, който ги е направил това, което са.
А понеже ценностите ни са наопаки, не се очертава скоро да имаме ансамбъл, който да излезе с ето такова съчетание. Коментарите под видеото не случайно споменават, че след уволнението на Игнатова отборът, който избра да я прогони,не успя да постигне същите резултати. И все пак те играха нейната незабравима композиция, дори след като я изгониха:
понеделник, ноември 22
петък, ноември 19
Не толкова "перспективна"? Или просто...не тази, която треньорката иска да лансира
Винаги съм се чудела как някой може да обяви едно дете за "неперспективно". Независимо в коя област, но особено в спорт като художествената гимнастика. Да, наистина всеки спорт изисква сбор от различни качества, някои от които са чисто физически, но ако има изключение сред спортовете, където трудолюбитето и личният чар могат да компенсират за липсата на някои от тези качества, това е точно художествената гимнастика. В повечето други спортове, първо, няма уреди, и второ, няма толкова различни елементи, които да се оценяват еднакво високо. Няма как например в една лека атлетика някой да компенсира с артистичност за това, че просто не бяга бързо. Дори в спортната гимнастика, където също се играе едно съчетание по музика,"силовите" акробатични елементи са много по-важни от пируетите и от танцовото изпълнение.
Ясно е, че всеки човек има своите силни страни, пък и ограничения. Въпреки разликите във възможностите, все си мисля, че при наличие на добро здраве и на желание, всяко дете може да се научи да хвърли уреда във въздуха, да направи кълбо напред под него, и да го хване. Няма причина да не се научи. След като аз по едно време се бях научила, отказвам да повярвам, че съществува дете, което не би могло. Да, на някои ще им трябват 10 повторения, на други 100, а на трети, ако щете, 1000. И какво от това? Какво всъщност значи "перспектива"? Мисля, че означава, възможност за развитие. Такава винаги има. Никой треньор не може да даде гаранция за медали на едно дете, нали? Или да му обещае, че със сигурност ще влезе в националния отбор? Каква тогава е логиката, че има гаранция някой да е напълно и абсолютно "неперспективен"?
Но всъщност, аз нямах намерение да пиша за квалификацията "неперспективна" по отношение на децата. Дори световната шампионка Бианка Панова, единствената гимнастичка в света с 8 максимални оценки от 10.000, е била обявена за "неперспективна" в една зала... но в друга зала, друг клуб, веднага се е намерил някой, който да види таланта й. И ако не го бяха видяли в гимнастиката, щеше някой друг, в друга област, да го забележи. Един истински талант не е никога еднопосочен, ограничен, затворен в рамки. Затова, макар да ми става много мъчно, когато разбера, че дете от малко е било нарочено за "безперспективно", винаги си казвам, че това дете има пред себе си всички възможности на света - то може да избере друг спорт или съвсем друга дейност.
Но много по-лошо е, когато една състезателка вече е израснала, стигнала е до категория "жени", завоювала си е място в националния отбор и точно в този момент, след толкова години труд, а не при първите стъпки в залата, някой има наглостта да я обяви за "не толкова перспективна" . След 10-15 години, прекарани основно в залата по гимнастика не е толкова лесно изведнъж да решиш, че от утре ще играеш шах или ще рисуваш. Ако си стигнал до националния отбор, изобщо никой не трябва да има право да поставя под въпрос дали наистина си талантлив. Защото вече си постигнал това, което хиляди други не успяват.
Говоря за Марина Стоименова от "Академик", която се класира сред първите 4 на контролните на националния отбор на България и въпреки съвсем ясното класиране, трябваше да чуе националната треньорка Илиана Раева да казва "Не смятам, че е толкова перспективна." Далеч съм от мисълта, че разбирам повече от гимнастика от професионален треньор. Само че тук въпросът не е да обсъждаме физически качества и гимнастическа техника. Въпросът е принципен. След като една състезателка се класира в първите 4 в страната, явно е стигнала някакво доста сериозно ниво. Убедете се сами:
От лекотата, с която Марина изигра това съчетание, нещата са ясни за откровените очи на феновете. Марина не само е "перспективна", тя е по-перспективна от 90% от хората по света. Нямам предвид само спортистите. Един човек, който е посветил почти целия си съзнателен живот на спорт като този и е успял да изиграе такъв обръч, определено има пред себе си перспектива - чисто и просто да продължи да търси красотата и съвършенството!
Къде тогава е лошата новина? Да, Марина е хубаво момиче. Ама не толкова "наше."
Затова, на световното първенство за 2010 националната треньорка Илиана Раева избра да изпрати "по-нашето момиче", което се класира последно на контролните състезания. Питам се защо, когато се решава кой ще представи България на световно, нас не ни вълнува в каква форма е гимнастичката преди състезанието? Защо вместо за обективно класиране говорим за въображаема перспектива? Като е толкова перспективна последната, да я развиваме в перспектива за световното през 2013. А до тогава - да дадем път на тези, които системно играят по-силно от нея.
Само че, вместо да направи тези разсъждения, националната треньорка с лека ръка обявяви, че Марина не била "достатъчно перспективна". Да си беше казала направо - "Става, ама не ми е достатъчно симпатична"...
Понеже призмата, през която националната треньорка гледа класиранията и контролните състезания, е крива призма. В нея всичко се вижда така, както й се иска на самата нея. Такова отношение към труда на другите наистина води до липса на всякаква перспектива. Най-вече за самата треньорка. Но, за съжаление, и за България.
Ясно е, че всеки човек има своите силни страни, пък и ограничения. Въпреки разликите във възможностите, все си мисля, че при наличие на добро здраве и на желание, всяко дете може да се научи да хвърли уреда във въздуха, да направи кълбо напред под него, и да го хване. Няма причина да не се научи. След като аз по едно време се бях научила, отказвам да повярвам, че съществува дете, което не би могло. Да, на някои ще им трябват 10 повторения, на други 100, а на трети, ако щете, 1000. И какво от това? Какво всъщност значи "перспектива"? Мисля, че означава, възможност за развитие. Такава винаги има. Никой треньор не може да даде гаранция за медали на едно дете, нали? Или да му обещае, че със сигурност ще влезе в националния отбор? Каква тогава е логиката, че има гаранция някой да е напълно и абсолютно "неперспективен"?
Но всъщност, аз нямах намерение да пиша за квалификацията "неперспективна" по отношение на децата. Дори световната шампионка Бианка Панова, единствената гимнастичка в света с 8 максимални оценки от 10.000, е била обявена за "неперспективна" в една зала... но в друга зала, друг клуб, веднага се е намерил някой, който да види таланта й. И ако не го бяха видяли в гимнастиката, щеше някой друг, в друга област, да го забележи. Един истински талант не е никога еднопосочен, ограничен, затворен в рамки. Затова, макар да ми става много мъчно, когато разбера, че дете от малко е било нарочено за "безперспективно", винаги си казвам, че това дете има пред себе си всички възможности на света - то може да избере друг спорт или съвсем друга дейност.
Но много по-лошо е, когато една състезателка вече е израснала, стигнала е до категория "жени", завоювала си е място в националния отбор и точно в този момент, след толкова години труд, а не при първите стъпки в залата, някой има наглостта да я обяви за "не толкова перспективна" . След 10-15 години, прекарани основно в залата по гимнастика не е толкова лесно изведнъж да решиш, че от утре ще играеш шах или ще рисуваш. Ако си стигнал до националния отбор, изобщо никой не трябва да има право да поставя под въпрос дали наистина си талантлив. Защото вече си постигнал това, което хиляди други не успяват.
Говоря за Марина Стоименова от "Академик", която се класира сред първите 4 на контролните на националния отбор на България и въпреки съвсем ясното класиране, трябваше да чуе националната треньорка Илиана Раева да казва "Не смятам, че е толкова перспективна." Далеч съм от мисълта, че разбирам повече от гимнастика от професионален треньор. Само че тук въпросът не е да обсъждаме физически качества и гимнастическа техника. Въпросът е принципен. След като една състезателка се класира в първите 4 в страната, явно е стигнала някакво доста сериозно ниво. Убедете се сами:
От лекотата, с която Марина изигра това съчетание, нещата са ясни за откровените очи на феновете. Марина не само е "перспективна", тя е по-перспективна от 90% от хората по света. Нямам предвид само спортистите. Един човек, който е посветил почти целия си съзнателен живот на спорт като този и е успял да изиграе такъв обръч, определено има пред себе си перспектива - чисто и просто да продължи да търси красотата и съвършенството!
Къде тогава е лошата новина? Да, Марина е хубаво момиче. Ама не толкова "наше."
Затова, на световното първенство за 2010 националната треньорка Илиана Раева избра да изпрати "по-нашето момиче", което се класира последно на контролните състезания. Питам се защо, когато се решава кой ще представи България на световно, нас не ни вълнува в каква форма е гимнастичката преди състезанието? Защо вместо за обективно класиране говорим за въображаема перспектива? Като е толкова перспективна последната, да я развиваме в перспектива за световното през 2013. А до тогава - да дадем път на тези, които системно играят по-силно от нея.
Само че, вместо да направи тези разсъждения, националната треньорка с лека ръка обявяви, че Марина не била "достатъчно перспективна". Да си беше казала направо - "Става, ама не ми е достатъчно симпатична"...
Понеже призмата, през която националната треньорка гледа класиранията и контролните състезания, е крива призма. В нея всичко се вижда така, както й се иска на самата нея. Такова отношение към труда на другите наистина води до липса на всякаква перспектива. Най-вече за самата треньорка. Но, за съжаление, и за България.
вторник, ноември 16
Българска уникалност и смелост в съчетанието на ансамбъла на "Левски"
Наскоро се проведе българското държавно първенство за ансамбли. От красивите съчетания на клубове от цяла България, които успях да гледам благодерение на други фенове (благодарност на ameliepapillon), най-много ме впечатли съчетанието с пет топки на "Левски."
През годините топката е традиционно "български" уред. Oще в началото на 1980-те Анелия Раленкова играе една различна топка, по танго,с която показва на света, че не е нужно на този уред да се играе винаги на бавна и лирична музика. През годините наши треньорки и гимнастички са авторки на много новаторски и уникални елементи с топката и дори тази година, по време на последното световно първенство в Москва, коментаторът за руската телевизия каза: "Какво е финал на топка без българките?".
Цял свят свързва българките с това, че показват нещо, което не си очаквал да видиш. Но в тези изпълнения неочакваното изведнъж изглежда лесно.
В много други съчетания също има интересни елементи, но това съчетание се отличава с това, че в него рискът и новаторството изпълват всяка секунда от музиката и стават правило, а не изключение. А черта на българската школа е не само, че съчетанието не просто се играе на един дъх. То се гледа и от зрителите на един дъх!
Много от трудните изхвърляния и боравения с топката могат, при най-малката неточност,да завършат с груба грешка. Това е демонстрация не само на талант, какъвто всяко едно от тези момичета има; това е личен избор да си смел. Всяка гимнастичка на това ниво би могла, със същата лекота, да прави нещо не толкова сложно, и също да се радва на аплодисменти.
Надявам се още много деца да имат възможност да работят с треньор, който да поощрява смелостта и уникалността на българския стил.
Помислете: щом детето ви се научи ДА ИСКА да надскочи себе си, и то без да се страхува от вероятността да сгреши пред стотици зрители, какво може да се опре на такова дете извън спорта?
През годините топката е традиционно "български" уред. Oще в началото на 1980-те Анелия Раленкова играе една различна топка, по танго,с която показва на света, че не е нужно на този уред да се играе винаги на бавна и лирична музика. През годините наши треньорки и гимнастички са авторки на много новаторски и уникални елементи с топката и дори тази година, по време на последното световно първенство в Москва, коментаторът за руската телевизия каза: "Какво е финал на топка без българките?".
Цял свят свързва българките с това, че показват нещо, което не си очаквал да видиш. Но в тези изпълнения неочакваното изведнъж изглежда лесно.
В много други съчетания също има интересни елементи, но това съчетание се отличава с това, че в него рискът и новаторството изпълват всяка секунда от музиката и стават правило, а не изключение. А черта на българската школа е не само, че съчетанието не просто се играе на един дъх. То се гледа и от зрителите на един дъх!
Много от трудните изхвърляния и боравения с топката могат, при най-малката неточност,да завършат с груба грешка. Това е демонстрация не само на талант, какъвто всяко едно от тези момичета има; това е личен избор да си смел. Всяка гимнастичка на това ниво би могла, със същата лекота, да прави нещо не толкова сложно, и също да се радва на аплодисменти.
Надявам се още много деца да имат възможност да работят с треньор, който да поощрява смелостта и уникалността на българския стил.
Помислете: щом детето ви се научи ДА ИСКА да надскочи себе си, и то без да се страхува от вероятността да сгреши пред стотици зрители, какво може да се опре на такова дете извън спорта?
Абонамент за:
Публикации (Atom)