Неочакваните шампионки

Българският ансамбъл спечели световната титла в многобоя тази година в Измир. Честито на шампионките и техните треньорки! Нека това е началото на нова златна серия за България и на много поводи за радост.

Признавам, че за мен тази титла беше неочаквна. Не искам да звуча черногледо, нито да излиза, че не подкрепям нашия отбор. Напротив, тази година много повече ми харесват музиката и триката на момичетата, както и самите съчетания. Гимнастичките ни работят безкрайно много и винаги са ни представяли достойно, дори когато медалите не са били златни. Просто през последните години много ми се искаше да излизаме с интересни и незабравими композиции, с много риск с уреда, в типичния български стил. И да се открояваме от другите отбори с оригиналност. В този смисъл, признавам композициите, които играе ансамбълът-девойки ме развълнуваха много повече.

Но победата на това световно е огромна радост и е напълно заслужена. Надявам се тя да окрили и отбора, и треньорския щаб и да излизаме всеки път с претенции за златото.

Нашите съперници може би също е очакваха нашата победа. Трябва системно да им показваме, че всъщност от нас може да се очаква най-доброто. Също си мечтая и за деня, когато ще имаме индивидуалната състезателка, спираща дъха и на публика, и на съдии. За съжаление, Невяна Владинова, която игра много силни бухалки в Измир, нямаше шанс да се покаже в пълния си блясък. Тя на получи възможност да изиграе наистина интересното си и уникално съчетание с лента, треньорско решение, което е абсолютно неразбираемо и даже, поне за мен, нелепо. Това решение показа, че не си вярваме достатъчно, за да заложим 4 съчетания на една състезателка и наистина да имаме лидер в отбора.

Време е да вярваме и в ансамбъла, и в другите ни националки. Сега, когато имаме неочаквани шампионки, нека да започнем да очакваме. Да очакваш най-дорбото от себе си и другите означава и да взимаш правилните решения преди и по време на състезанието. Тогава големите победи стават не случайност, а традиция. Напред, българки!

Ето ги новите ни златни момичета:

Напред, български грации!

С този колаж от любими снимки, които щедро ми разреши да използвам Димо Димов, искам да пожелая успех на Камелия Дунавска и нейния разкошен ансамбъл (девойки) на Младежките Олимпийски Игри, които започват на 16-ти август.

Бъдете все така красиви и силни!

Кога в България един гаф е достатъчно голям?

Тази година състезанието за световната купа в София ще се запомни с ново "постижение": първата оценка 0.00 за българска гимнастичка.

Не, тук не става дума за ситуация, в която гимнастичката например получава контузия по време на съчетанието и не го доиграва. Гледала съм такива съчетания, и наистина е мъчително. Говорим за едно, меко казано, недоглеждане. Мария Матева, която от години вече е спрягана за една от най-силните ни националки, получи нула на обръч, защото, когато трябваше да играе обръч...излезе да играе с лента. Така тя игра две съчетания с лента: от неразбиране кога на кой уред трябва да играе.

Напомням, уредите са само четири. Програмата, в която пише в какъв ред и с кой уред излизат състезателките, става известна дни преди турнира. Гафът е толкова голям, че дори Боряна Тончева го определи като "нелогична нелепица". Между другото, логични нелепици няма, но, хайде, да не говорим за езиковата култура на коментатори по българската телевизия, защото бисерите от теми на кандидат-гимназисти бледнеят пред самоувереното празнословие в ефир.

Представете си следната ситуация: ЦСКА има мач с "Левски." Обаче ЦСКА товари футболистите си на автобуса за Пловдив и отива да играе с "Ботев." Застава на стадиона отборът на ЦСКА и казва: ето, дошли сме да играем с вас. Левски, Ботев, все борци за свобода. Объркал се е отборът. И при това в "А" група все пак има повече от 4 отбора.

С какво да си обясним, че Мария Матева и треньорките, които работят с нея, не знаят кога на кой от четирите уреда трябва да излезе? Дали е безхаберие, нехайство, липса на професионализъм или чиста некадърност?

Всъщност, може би е по малко от всички тези неща. Иначе не бих могла да си обясня подобен гаф. Както от известно време не мога да си обясня и следното: защо на галаспектаклите след европейското всички състезателки излязоха с красиви и оригинални костюми, които им стояха съвсем по мярка, а Мария Матева се яви да играе галаспекатакъл в ето този вид:

Да оставим на страна избора на стил и тематика, но можеше поне ръкавиците да не стоят толкова широки, все едно са откраднати от някой с по-големи ръце, косата да е горе-долу сресана, и жартиерът да не дава вид, че се държи едвам-едвам.

Мария Матева, която иначе е много красиво момиче, можеше спокойно да излезе с една семпла червена рокля, защото червеното наистина е красив цвят за нея, но без милион панделки и дантели, без раздърпаност, без натрапен сексапил. И да играе тя каквото тя иска. Но да прилича на танцьорка, актриса, принцеса. А не на най-рошавата лелка в евтино заведение.

Питам, кой облече това дете по този откровено грозен начин, и защо??? Други варианти нямаше ли?

И понеже в този блог напоследък задавам много въпроси без отговор, питам също и следното: каква простотия трябва да свърши човек, който има претенции за световна сила в гимнастиката, за да се вземат някакви мерки? Защото преди години укоряваха една много голяма треньорка, че осми и девети места на световно са провал.Тази голяма треньорка напусна поста си на национален треньор и направи свой танцов спекатакъл. После една друга голяма треньорка беше глобена, да, глобена, част от заплатата си, защото ходела в залата с токчета.

А за първата по рода си оценка от 0.00, поради чудовищна немарливост, какви са последствията? Само дано треньорките на Матева не направят танцов спекатакъл. Дано просто си носят жартиерите в домашни условия. Може и с токчета.