За съдбата на борбата, олимпийското начало и зрелищата

Натъжи ме новината, че Международният Олимпийски Комитет (МОК) реши след гласуване да извади борбата от олимписйските дисциплини през 2020. Борбата е древен спорт, който носи собствена красота и атрактивност, а и не му липсват фенове по цял свят. Съвсем честно си признавам също, че, поне за мен, съдийството в борбата е много по-обективно, отколкото съдийството в художествената гимнастика, пък и в други спортове. Правилата май изглеждат по-ясни, дори за неинформирания фен, като мен, а аз гледам борба само по време на Олимпиада, значи веднъж на 4 години.  Мъчно ми е, че точно този спорт трябва да напусне олимпийските редици.

Появиха се обаче някои изказвания в българската преса, които звучат нелепо и злобно. Например това: "При художествената гимнастика зрителите трудно разбират присъдените оценки. Там критериите са толкова странни, че вероятно гимнастичките могат да бъдат наказани и за неправилно премигване". Какво излиза значи? Борците и техните фенове сочат с пръст художествената гимнастика, вместо например да се замислят защо други спортове, които са по-близки до борбата, все пак остават сред олимпийските дисциплини. Наистина, ако борците бяха гримирани, слабичики девойки в лъскави трика,  целите обшити с камъни Сваровски, и се бореха под звуците на песни на Шакира, може би много повече хора щяха да ги гледат. Защото един от най-важните критерии за определяне на това кои спортове заслужават да се играят на Олимпиада е така наречената "телегеничност."  Ех, надявам се, че поне по този критерии художествената гимнастика се класира достатъчно силно, защото всеки ден гимнастичките са все по-шарени и лъскави, всеки ден се търси по-различна музика, дори някои странни танцувални движения, които да изглеждат примамливо за окото, и какво ли още не. За да сме честни, художествената гимнастика направи през годините големи жертви по отношение на своята "художественост" в името на своята "атрактивност" и "телегеничност".

Но да се върнем на борците. Това, че при борбата съдийството е на пръв поглед по-обективно, съвсем не значи, че борците могат надничат в гимнастическата паница. Напротив, дори в този труден момент за техния спорт, борците трябва да демонстрират спортсменско отношение към колегите си, било то и гимнастички, а не да говорят, че други спортове били по-малко заслужили от техния. Знаем, че точно спортсменският дух изгражда корените на олимпийското дърво, от което, век след век, изникват нови клончета, някои не толкова древни и масивни, колкото борбата, но все пак пълни с енергията на своя млад състезателен живот.

А иначе ми се струва, че "телегеничност" е друга дума за "зрелище".  Феновете искат зрелища, особено веднъж на 4 години, на Олимпиадата. Не става въпрос за това дали зрителят разбира правилата и съдийството чак толкова добре. Става въпрос за това дали, сам по себе си, ако ще и да изгонят съдиите от залата, един спорт те кара да гледаш с ококорени очи, ако може и с отворена уста. Защо МОК прецени, че борбата няма такъв ефект върху зрителите, не мога да си обясня. Но мен всички спортисти редовно успяват да ме изумят. Това пък е част от фенското начало.

Ето и един много стар запис на една изумителна гимнастичка, за финал на тези размишления:

ЧРД, Димо: напред и нагоре!

Посвещавам тези снимки на Димо Димов, който е страхотен фотограф, защото успява да види красивото в хората, дори когато не летят, което значи, че вдъхновение и радост няма да му липсват никога. Димо, бъди здрав, желая ти да заснемеш много, много скокове, пък и да направиш много и ти самият, дори и да не са по цвички, но винаги с успешни приземявания. ;-) Нека мечтите ти се простират от небето до земята!

Българска треньорка извежда медалистки на световната купа в Тарту

Много се гордея, че българката Марияна Василева тази година за пореден път извежда страхотни гимнастички от Азербайджан, включително и техния златен ансамбъл-девойки, който плени публиката на състезанието за световната купа в Тарту, Естония. Най-много от всички обаче ми хареса топката на Лала Юсифова, едно много елегантно дете, за което вече писах тук.За Лала се надявам да пиша пак скоро, много отдавна съм си я "нарочила" като бъдеща звезда.


Ето я и другата състезателка от Азербайджан, Марина Дурунда:




Любопитно е, че Марина е живяла в Кипър от 6-годишна, но тъй като така и не получава кипърско гражданство, когато идва време да се помисли сериозно за спортната й кариера, Марина избира да се състезава за Азербайджан, което е чудесн избор, защото опитът показва, че в Азербайджан много ценят гимнастиката и талантливите хора. Сега техният национален отбор по гимнастика черпи от опита и качествата на спортисти и треньори наистина от цял свят, а от това, че те работят заедно, печелим най-вече ние, феновете. Защото резултатите от общите им усилия са всеки път по-блестящи!

Другото ми любимо изпълнение е на много по-опитна състезателка от младата Марина. Това е, разбира се, Мелитина от Беларус. За съжаление, по време на един от скоковете, Мелитина "излита" извън кадър на това видео и не се вижда каква височина и същевременно прецизност има в нейните движения.



Мелитина остана втора в многобоя след грешка на топка на това състезание, след което спечели златните медали на лента, топка и бухалки. Надявам се новият сезон да донесе на най-добрата гимнастичка на Беларус още много, много, и все златни отличия.