Оказва се, че миналото не ни е минало

Вече в няколко интервюта новият председател на българската федерация по художествена гимнастика Илиана Раева говори за стратегия, за сплотяване на усилията в подготовката за Олимпиадата в Рио, за това как младите таланти трябва да получат своя шанс...и,най-изненадващо, за това как "Нешка Робева има още какво да даде на българската гимнастика".

Е, оставаше и да няма. Все пак госпожа Робева е призната като изключителен треньор и творец в цял свят! Само у нас се налага да си напомняме, че тя има какво да даде...Според госпожа Раева трябва да разчитаме на Нешка в работата с децата и с треньорите, които работят с деца. Оказва се, че искаме да учим децата на правилна и добра техника на уреда. Оказва се,че имаме нужда от хора с опит, с познания по педагогика и психология. Всичко това звучи чудесно и понякога ме хваща един предпазлив оптимизъм. Може би нещата ще си дойдат на мястото. Може би на госпожа Робева ще й дадат да постави по някоя композиция за националките. Или пък по-млада треньорка, която работи с въображение и вдъхновение може да създаде такива съчетания, с които наистина да се откроим, а не просто да се подредим някъде в първите 10 в света, както стана на Олимпиадата в Лондон.

Само се чудя защо чак сега стигна до тези изводи госпожа Раева, а през годините загубихме шанса да утвърдим на международната сцена деца като Кристина Илиева например, гимнастичка, която демонстрираше и техниката на уреда, и оригиналните композиции характерни за българската школа:

Също ми е чудно защо Лили Игнатова не е спомената сред специалистите, които имат какво да дадат. Дали някои хора в родната федерация не дължат на Лили едно извинение? Не зная дали да се чудя, да се ядосвам, или тайно да се надявам.

И все пак, за да изразя съвсем искрено фенско мнение, мястото на госпожа Робева далеч не е само при подготовката на децата. Имаме нужда да възстановим българския почерк в композициите на жените и да върнем артистичността. Мечтая си, напирмер, повече да не виждам гимнастичка с безизразно лице да интерпретира Carmina Burana и да не се чудя защо всички колаборации в съчетанията на ансамбъла изглеждат толкова просто... Спомням си и си мечтая за съчетания, които да карат публиката да ръкопляска още от първите движения:

Благодарни мисли

Вчера в Америка празнувахме Деня на Благодарността, а днес е така нареченият "Черен Петък", в който по магазините пускат всякакви стоки с много голямо намаление. За 12 години в САЩ и аз вече съм свикнала да пазарувам след Деня на Благодарността, затова рано-рано тази сутрин се втурнах да купя по Интернет червена рокличка на нашата дъщеря Надя. Не съм крайна по отношение на разбиранията си за "консуматорска Америка". Не намирам нищо лошо в това човек да си купува неща,  но не съм фен на пазарауването заради самото пазаруване. И понеже винаги си мисля по малко и за гимнастика, днес се замислих отново за това колко много пари харчат родителите по цял свят за гимнастически трика и уреди. На фона на масовото облепяне на трика с камъни "Сваровски" и на постоянния панаир на суетата, в който неизбежно понякога се преврръща любимият ни спорт, мисля, че съм благодарна за някои неща, които се виждат дори и сред ослепителния блясък на модата:

1. Благодарна съм за/на хората с добър вкус: има страхотно елегантни трика, а има и трика, които майките на момичета шият сами и които изглеждат прекрасно. Благодаря ви, родители и треньорки, които обличате децата си красиво и без да им натрапвате и да НИ натрапвате някакъв кичозен стил.

2. Благодарна съм за децата, които са още деца: всички гимнастички използват грим, но винаги малко се притеснявам, когато видя 10-годишно момиченце да е по-силно гримирано от мен. На едно състезание преди много години в София седях до един баща, който ми се оплака, че на всяко състезание очите на дъщеря му се дразнят от спиралата, която използва и винаги има сълзи. "На кого е нужно всичко това?" попита ме той. Отговорът е: не е нужно. Съдийките няма да й намалят оценката, ако има чувствителни очи и по-този повод играе без грим. Пък и децата имат пред себе си цял живот, за да се гримират (или не, ако не им харесва), но няма защо още от малки да ги караме да се правят на възрастни. Все пак, да си дете е много по-готино, и не трае дълго. :-)

3. Благодарна съм за разнообразието: едно време всички ходехме с еднакви шорти и тениски за часовете по физическо в училище. Ще кажете, може би, че тогава е имало повече дисциплина, че децата така не се "сравняват" кой има по-скъпи дрехи и прочие. Но не помня да е било така. Постоянно деца бягаха от час и се държаха съвсем недисциплинирано или пък преписваха, а въпреки че играехме с еднакви шорти, пак се сравнявахме по други показатели,  защото това е неизбежно. Но няма нищо лошо един да е в зелено, а друг в червено и децата да изразяват своите предпочитания, или тези на родителите си, а не да се подреждат в избрани от друг цветове и форми. Животът не е скроен така, че всички да сме еднакви и не можем, дори с много дисциплина, да се уеднаквим по някакъв начин и толкова много, че никой да не се сравни с никой, никой да не завижда,  или никой да не се откроява. Още си спомням как преди около 15 години Стела Салапатийска тренираше с един ярко розов гащиризон. За мен като тийнейджър тя просто имаше свой почерк и много се радвах, че от далече мога да я видя как загрява в зала "Универсиада". Жалко, че нямам нейна снимка. Ако някой има, моля, споделете.

4. Благодарна съм, че вече гимнастичките не са толкова слаби: в миналото, струва ми се, нямаше гимнастичка над 50 килограма, независимо от ръста. За Мария Петрова в последните години на кариерата й някои хора говореха, че е дебела, а беше толкова красива и женствена, че и до ден днешен ми е мъчно за всички тези приказки по неин адрес. След години обаче закръглената Алина Кабаева продължи да бъде звезда, въпреки качените килограми, а в днешно време, нито Силвия Митева, нито Канаева или Кондакова изглеждат все едно по цял ден гладуват. Така че можем всички да се почерпим по едно парче торта, или, в моя случай, още една кълка от традиционната пуйка за Деня на Благодарността. :-)

Целувки от фенката Надя с едни малки бухалки :-)

Изящната Сара Стайкова блести в италианското клубно първенство

Вече писах на английски, че за мен Невяна Владинова и Сара Стайкова са сред най-силните надежди на България в момента. Не мога да не споделя това съчетание с обръч на Сара, в което, макар и не перфектна, тя изглежда много уверена и елегантна:




Пожелавам много бъдещи успехи на Сара и се надявам тя да представя България на много и все по-престижни форуми.