Талантлива българка в националния отбор на Канада

Българката Мария Киткарска направи отлично впечатление на феновете и специалистите със своето неформално участие на турнира за световната купа в Монреал през януари. Тя игра извън класирането, но заслужи бурните аплодисменти на публиката.

Мария Киткарска e родена през 1995 год. в София. Започва заниманията си с гимнастика през 2005 год. и само три години по-късно вече става пета в националния шампионат на Канада. Тренира в клуб Questo в Монреал при треньорката Лидия Жукова. Артистичната десетокласничка, която говори четири езика,  вече трета година е в националния отбор на Канада.

На турнира Джуниър Къп за девойки в Монреал през януари миналата година тя постига голям успех като завооюва две четвърти места при голяма конкуренция от руски и белоруски гимнастички. В борбата за бронза на топка я изпреварва не кой да е, а една от най-големите надежди на Беларус, Наталия Лешчик. Надявам се скоро да видим Мария с успехи и при жените.

Топката и обръчът са любимите уреди на Мария. Точно с обръч тя откри състезанието в Монреал тази година. Ето го нейното чаровно и уверено изпълнение:



Това съчетание на Мария е наистина отличен старт на сезона за нея и за канадския отбор. Надявам се скоро да я видим на много  други международни състезания, а защо не и на световната купа през август в София, родния град на талантливата грация.

Браво, Биляна!

На 16 февруари в София се проведе контролно състезание за българския национален отбор по художествена гимнастика. Утвърденият лидер на отбора, Силвия Митева показа новата си програма са сезона, която включва силно съчетание с лента по фламенко и интересна композиция на бухалки.

Въпреки че звездата на отбора без съмнение е Силвия, гимнастичката, която най-много ме впечатли на това състезание е Биляна Проданова. Биляна, която през 2006 година спечели сребърен медал с лента на европейското първенство за девойки, започна кариерата си при жените обещаващо, но претърпя тежка контузия. За първи път след контузията я виждаме в добра форма и с нови съчетания.

Искам да споделя с вас това съчетание на топка. Виждат се малки грешки, но се вижда и настроение, хъс, амплитуда, изразителност. Представени от една от гимнастичките с най-много качества, която сме гледали през последните години в България:



Въпреки добрата си форма, Биляна беше класирана едва на седмо място на това контролно. Преди Биляна бяха класирани гимнастички, които са далеч от нивото и зрялостта, показани от Биляна. Имам предвид Цветелина Стоянова и Мария Матева, които нямат нито пируетната техника, нито трудността с уреда, нито артистичността на Биляна. Особено шокиращо е второто място на Стоянова, която изпусна топката извън килима и не довъртя повечето от пируетите си. Лично за мен реалното класиране на Биляна в това състезание би било третото място. Смятам също, че с още работа над новите си съчетания, тя би трябвало да изпревари и настоящата номер две в отбора, Моника Минчева.

Стоят много въпросителни по отношение на това дали тези контролни състезания не са предварително решени и доколкото националната треньорка Илиана Раева и българската федерация оценяват таланта на Биляна или са твърдо решени да заложат на своите протежета.

Каквото и да стане, искам да кажа едно особено голямо БРАВО на Биляна. БРАВО, независимо от много несправедливости. БРАВО, че се справи след контузията. БРАВО, че е толкова силна и изразителна!

Какво става с играта с уредите в гимнастиката?

Преди няколко седмици в Монреал имах възможност да гледам изпълненията на гимнастички с изключителни качества. Дори не съм си представяла, че ще видя такива красиви скокове, гъвкавости, пируети. Но се убеждавам за пореден път, че много от тези зашеметяващо талантливи момичета често изглеждат на килима така, все едно уредите им пречат, вместо да допринасят към хармонията на техните движения.

Такава гимнастичка е примата на Казахстан Анна Алябиева - висока, дългокрака, с красиви равновесия и скокове. За разлика от предишната звезда на своята страна, Алия Юсупова, Анна играе артистично и в някои от съчетанията използва оригинална музика. За съжаление, в Монреал Анна не успя да изиграе нито едно съчетание без сериозни изпускания, а най-мъчно ми беше да я гледам на лента, където с откровена мъка задържаше уреда в ръце.

Лентата се влачеше по земята, спиралите не бяха симетрични, дори в самия край състезателката хвана дръжката със свити ръце, изобщо - много далеч от майсторството.

Още повече ме притяснява това, че дори при сериозни пропуски при нашите конкуренти, българските гимнастички също не демонстрират истинско майсторство с уредите и не успяват да ги използват като свое предимство, за да се класират по-напред. С изключение на Силвия Митева и Анастасия Киссе, нашите националки също не блестят с техника, а за съжаление някои млади надежди, които показват интересни и рискови елементи, понякога така и не попадат в българския националния отбор.

Този сезон още един много атрактивен уред, бухалките, се "завърна" в програмата на гимнастичките при жените. Обикновено тук публикувам линкове към съчетания, които са положителен пример за най-интересното и зрелищното в любимия ни спорт. Но този път ще пусна едно съчетание, което е точно обратното - пример за игра с бухалки, каквато се надявам да НЕ виждам повече. Не и в турнир за световната купа:



По време на това съчетание Анна Алябиева изглежда раздразнена и дори отегчена от това, че трябва да се справи с бухалките. Имам чувството, че дори не се старае да ги използва по елегантен начин.

Може би за гимнастички с качествата на Анна трябва да се върне отново категорията "без уред", в която тя би се изявила с много повече лекота.Но засега и бухалките, и лентата, са сред задължителните уреди. Какво ще изберат гимнастичките на бъдещето? Да играят с уредите или просто да се надяват да не ги разпилеят по килима?