Гледах видеозаписи от държавното първенство за жени и при няколко съчетания ми се случи да стигна до фуетатата и да спра да гледам. Станала съм един претенциозен фен. Видя ли фуете, което не е чисто, някакси в мен се настанява обида. Няма да спомена имена, защото знам,че всички много се трудят. Ама и точно заради това се вбесявам! Не че аз мога да правя фуетета. А просто ми се струва, че нашите момичета са научили къде по-сложни неща. И няма причина да не направят три чисти фуетета едно след друго, ама няма. Казвам ви, няма. Ако не вярвате, гледайте този седемгодишен юнак, със скъсана цвичка и разпилени ръце, които след максимум две години ще прави по-добри фуетета от целия ни национален отбор:
Все ми се струва, че ако някой ти покаже каква е правилната техника на фуетето, и ако те накара да го повториш около десет хиляди пъти, дори и да не си чак толкова талантлив, ще успееш в един момент да докараш правилната форма на крака и коляното ти ще сочи на правилното място, а не в някакъв твой личен ъгъл. В нашия отбор, без съмнение, всички са талантливи, което значи, че няколко стотин пъти, а не хиляди, трябва да им стигнат, за да се научат. От което стигам до извода, че липсват не повторенията и тренировките, а някои от съвсем първите стъпки.
Ако някой гледа съчетанията на нашите, може би трябва да си пусне след това изпълненията на корейката, на която и да е от момичетата от Беларус, или "дори" на някоя германка, австрийка или американка. ;-) От близкото минало, Любов Чаркашина от Беларус за мен беше пример за състезател с наистина доведена до съвършенство техника, и с голяма увереност, който сякаш със затворени очи можеше да върти фуетета до безкрай. Ето я тук като треньорка и прекрасните момичета, с които работи:
Но ние в България имаме деца, които по нищо не им отстъпват! Време е да се замислим толкова ли няма как да се подобри балетната подготовка и при нас, при положение, че в толкова много други отношения се вижда напредък. Абсолютно ни е по силите.
