Искам да поздравя всички фенове с днешния празник. Той е много скъп за мен, защото ми напомня за това как майка ми всяка година боядисва яйца като слага листенце здравец да се отпечата върху боядисаното яйце. Тя също пише и рисува със свещ по яйцата, нещо, което аз така и не научих добре, защото имам неповторимо грозен почерк.
Казвам неповторимо грозен, защото почеркът ми никога не ми е пречел да взимам изпити, нито да пиша бележки на съседите, когато си оставят бирените бутилки по стълбите на блока. А като дете ходех на всички олимпиади по литература, че и по други предмети, изписвах всеки път по 20 страници и въпреки почерка ми, проверяващите прилежно ги четяха, защото се стараех, ако не красиво, поне да пиша смислено и правилно. Имах и няколко приятелки,с които си пишех писма редовно: една в Турция, една в Шумен, една от Унгария и една от Япония. И четирите имаха много красив почерк, но не им пречеше да се преоборят с моя и да ми отговарят.
Но да се върнем на великденската тема. За деня, в който възкръсват надеждите.
Важно е човек да приема слабостите си и да продължава чисто и просто да се труди, като набляга на силните си страни. Затова и ето я, както тук я нарича Вера Маринова, "малката Юлия Байчева", която на това видео вече всъщност е много голяма. И то не е защото има физическите качества на една Кабаева например, а защото танцува. И се радва. Красива като писано червено яйце:
Никога не си мислете, че не сте "достатъчно готини" за някой или за нещо. Бъдете здрави и се надявайте на най-доброто!
