Златните момичета от ансамбъла заслужават повече. И не са само те!

Тази неделя в Минск българките спечелиха злато в съчетанието с обръчи и бухалки на състезание от серията турнири за световната купа в Минск. До тази победа обаче се стигна след като руският отбор направи поне 5 груби грешки. По време на състезанието за многобоя, както и във финала на 5 топки, рускините бяха класирани пред българския ансамбъл, въпреки грешките.  Всичко това трябва да спре и то трябва да спре сега.  Много преди Токио, този пълен съдийски ад трябва да спре.

Искам да кажа напълно ясно: аз харесвам руския отбор. Писала съм много пъти за тях, както и за гимнастички от Беларус, Украйна, Израел, Италия, САЩ, Корея.  Писала съм и за състезателки от не толкова "гимнастически" държави като Австралия, Южна Африка и Египет.

Вярвам дълбоко и безотказано, че всяка гимнастичка на света заслужава шанса да играе възможно най-силно и да знае, че ще бъде оценена справедливо. От много години, вероятно близо 30, в художествената гимнастика това не се случва.

Едно е, когато имаме трудно съчетание, изиграно с грешки, и то получава по-висока оценка отколкото не толкова трудно съчетание, но пък чисто изиграно. Случаят тук не е такъв. Българският ансамбъл има заложена изключителна трудност в своите композиции. Когато ги изиграят без грешка, не могат да бъдат класирани пред тях отбори с подобно ниво на трудност, но с изпускания. Това не е спорт, а някаква подигравка!

Не мога да си представя, че един истински спортист ще иска да му поднасят медалите даром. Целият смисъл на спорта е това да победи най-добрият.

Ако обаче има проблематични правила, заложени в правилника за оценяване, които позволяват да се дават златни медали при многобройни грешки, то тези правила трябва да се променят. Феновете на другите спортове ни гледат и ни се присмиват. По състезания ходят по няколко хиляди и още толкова ги гледат по телевизията. Този спорт заслужава повече. Тези момичета, всички до една, залужават повече.

Не може близначките Аверини да изпуснат топка и да изметат килима с лентата и пак да са първи. Не е вярно, че никой друг няма тяхното ниво на трудност. Линой Ашрам от Израел и Екатерина Галкина от Беларус имат заложени трудности на световно ниво и от много години им се пречи заслужено да победят. Галкина игра силно в няколко състезания и не беше оценена. След това позагуби мотивация. А кой би реагирал иначе? Работиш по 50 часа на седмица в залата, излизаш, играеш без грешка елементи, които точно 5 души в света могат и, хоп,  някой с грешки се озовава пред теб. Защо?

Още на Олимпиадата в Атланта през 1996-та, Батирчина от Русия с груба грешка се оказа сребърен медалист, когато след нея изключителни състезателки, със заложена максимална трудност, като Витриченко от Украйна, играха чисто. СТИГА ТОЛКОВА. Още колко години ще търпим?

Ако правилникът позволява да се гони уред из целия килим и това да не се наказва, нека променим този проклет правилник. Иначе ще изглеждаме несериозно всички: и състезателите, и треньорите, и феновете на този спорт. Не може да се спъват хора  по килима и да тичат напред-назад без никакъв синхрон с музиката и пак да са първи! Никой не нарича това "спорт"!

И нека повторя: няма нищо лично към тези свръхталантливи деца Дина и Арина Аверини, нито към ансамбъла на Русия. Те са великолепни гимнастички. Те също заслужават, като всеки друг, да бъдат оценявани реално и сами да извоюват своите победи.

Художествената гимнастика трябва да стане спорт, в който най-добрият има шанс да победи, а не да стои и да очаква някакви съдийски машинации и схеми да определят съдбата на медалите. Не трябва да е толкова трудно да се качват на подиума състезатели, които чисто и просто заслужават да са там.

Цял свят настръхва от съчетанията на българския ансамбъл и знае, че са изключителни. Не, не може да се избутват преди тях състезатели, които грешат. Не е приемливо. И ако досега българската федерация си затрайваше и казваше, че сме златни дори и ако спечелим бронз,  то това винаги е било грешен избор.  Беше грешка, когато безмерно красивият ни ансамбъл стана втори на Олимпиадата в Атланта през 1996-та. Ако продължим да си траем, тази грешка ще се повтори. Тя просто е на път да се повтори. Редовно орязват оценките на нашите за многобой и им "дават" по някой медал във финалите.  А ТЕ СА НАЙ-ДОБРИТЕ!!! Защо го позволяваме?

Накрая ще кажа и друго: вярно е, че феновете не сме съдии. Не сме учили за съдии и не знаем правилника. Но ние сме смисълът да го има този спорт: пред празни зали този спорт нямаше да съществува. И ако един фен с просто око вижда несправедливостта, значи никой друг няма право да си затвори очите за нея.

Малък ансамбъл, големи мечти, излишни манипулации

По традиция гимнастичките от ансамбъл във възраст "девойки" изграждат изключителните ансамбли в категория "жени", които сме имали от десетилетия. Девойките са възраст, която понякога не получава внимание, но те са бъдещето и сред тях има изключителни спортисти. Дори и да се откажат преди да влязат във следващата възраст, което също се случва, заслужават адмирации.

На европейското в Баку тази година ансамбълът ни при девойките направи много грешки. Това също може да се случи на всеки и само по себе си не значи нищо по отношение на бъдещето на гимнастичките в отбора. Само че реакциите, които се появиха в социалните медии не бяха адекватни и не би трябвало да са бъдещето. 

Доколкото разбирам, ансамбълът е воден от Вяра Ваташка и Цветелина Найденова. На снимките тук е Вяра по време на работата и в Бразилия. Вяра е световна шампионка с най-силният ансамбъл, който България някога е имала, този, който постигна не само световни титли, но и едно сребро от Олимпиадата, когато заслужаваха титлата. Цвети също беше част от великолепен отбор, отбор, който мина през много изпитания. Може би и други треньори са били част от подготовката на ансамбъла, сигурно също отлични спортисти и специалисти.

Нямам нито една причина да смятам, че треньорките на ансамбъла не могат да изведат един страхотен отбор. Напротив, сигурна съм, че могат.

Нямам причини да смятам, че избраните деца не са талантливи.

В този смисъл критиката, която ще поднеса сега, не е лично към никого, а към цялостната подготовка на отбора, за която си струва да се замислим.  Още повече трябва да се замислим как трябва да приемаме критиката: дали с лъжи или манипулации и с излишни драми или просто като част от живота.

Важно е да си дадем сметка, че през целия сезон до европейското ансамбълът игра с много грешки и не изглеждаше подготвен. Едно е да изпуснеш уреда, както стана с Катрин Тасева: малшанс, невнимание, каквото искате го наречете. (Катрин си изпусна и пак беше четвърта. Катрин излезе подготвена и уверена.) Съвсем друго е да си личи, че отборът не е готов за голямо състезание. При Катрин ние знаем, че сто пъти ги е играла много силно тези бухалки, топката също.  За разлика от Катрин, тази година "малкият" ансамбъл нито веднъж не показа хармонично изиграване. Не говоря дори за безгрешно и чисто, а такова,  в което да личи, че са се сработили. Не знам с какво да си го обясня, но цял сезон изглеждат, все едно всичко им е някакси непознато и ново: и съчетания, и съотборнички, и музика, и уреди.

При това положение изляоха критики в мрежата, свързани с представянето на ансамбъла. Това също е част от спортния и треньорския път: понякога те критикуват.  Вместо да приеме критиката с дойстонство, една майка "изригна" из Фейсбук за това колко е било наранено нейното дете от тези критики. Излезе, че едва ли не ансамбълът си е изиграл всичко чудесно, но някой с лични нападки иска да нарани децата в него и то не децата, ами конкретно едно дете, което не е вярно. Доста манипулативен начин да се отвлече вниманието от истината, а тя е, че девойките просто не бяха подготвени за голямо състезание.

Накрая се намеси и самата Илиана Раева, скокна да нарича феновете "злобни жени" и прочие. Напълно излишно. По-добре е да се полагат усилия да се възпитава следващото поколение, защото гимнастички като Невяна Владинова и Симона Дянкова са на по 25. А пак казвам: от "малките" ансамбли излизат големите шампиони.

Питам се обаче: цял сезон някой освен "злобните жени" гледа ли в какъв вид е тоя отбор? Може би трябваше много по-рано някой да се изкаже по-остро да скочат обидени, та да се вземат мерки. 

Този отбор се състои от децата, които мечтаят (и могат да заслужат) да бъдат следващите кралици, диаманти и победителки, както наричаме изключителните спортисти от отбора във възраст "жени".

Техните треньорки са минали по този път и трябва да го разбират.  Федерацията също трябва да го разбира и вместо да вини и порицава шепа верни фенове, да търси решения. 

Не знам дали сте го забелязали, но вече много големите спортни медии така и не съобщават имената на момичетата от "малкия" ансамбъл. Понякога пропускат и имената на треньорките. И това е всъщност много по-нередно, отколкото критиките, от тези, които единствени всъщност следят спорта на ниво "девойки": точно тая шепа критикуващи фенове. 

От своя страна имам желание да видя как тези деца ще продължат напред и всички ще научат имената им. Бих писала за тях с голяма гордост.

Прези годините Мариана Василева и Камелия Дунавска изведоха незабравими ансамбли във възраст девойки,  с оригинални и смели композиции и с отбори, които са по-зрелищни от много женски отбори. Малките момичета с големи мечти заслужават тази подготовка на световно ниво, а с нея идва и вдъхновение и възхищение,  и подкрепа от феновете по цял свят. 

Талисманът на сексизма

От известно време се опитвам да напиша нещо за гимнастика, което да звучи оптимистично. Но не е никак лесно. На европейското отборът ни в ансамбловото съчетание имаше огромен шанс да стане абсолютен шампион и го пропусна.  Междувременно, при съчетанията на гимнастичките в индивидуалното продължават да се правят промени и всичко продължава да стои неизкусурено, а до световното има много малко време. Затова пък националките се снимаха в реклама на L’Oreal,  в която са по едни трика, с които изглеждат почти голи. 

Щях да пропусна да коментирам тази изява, но това, което за мен преля чашата на разочарованието и лошия вкус,  е новата идея, че световното първенство в България има жив “талисман”. Обикновено талисманите на спортни събития са мечета, кученца, или някакви други нарисуавани герои. После се шие костюм, който някой актьор облича, за да се разхожда в залата като талисман на първенството и се продават сувенири с талисмана.

Да поставиш жив човек за “талисман” (а в случая този човек е бивша гимнастичка от националния отбор), е все едно световното по футбол да вземем един бивш футболист, да го облечем в прилепнали дрешки и да го налепим по всички плакати и сувенирчета на световното, като го обявим за “талисман”. Разбира се, никой бивш футболист не би допуснал такава подигравка със себе си.  Не биха го допуснали и състезатели в други спортове.

Когато имаме жив човек като рекламно лице или представител на световното, той трябва да се нарича “почетен гост”, не “талисман”. В този случай той или тя трябва да е личност със сериозни успехи в спорта. Подходящи почетни гости биха били например Бианка Панова, българката, която получава 8 оценки по 10 на родна земя във Варна през 1987-ма, или Адриана Дунавска, единствената ни медалистка от Олимпиада в индивидуалното.

Но ние нямаме личност като лице или гост на световното, а сме решили да имаме “талисман”. Талисманът е бившата гимнастичка Радина Филипова. Не ме разбирайте погрешно: аз всъщност много харесвах Радина като гимнастичка и много ме беше яд, че тя така и не стигна до голямата международна сцена в гимнастиката, игра на много малко турнири от световна величина. А и много рано спря да бъде част от националния отбор.

Проблемът обаче не е в качествата на Радина или в успехите й като гимнастичка, защото тя не е избрана за почетен гост. Истината е, че в случая тя е избрана за “талисман” не заради спортните си успехи, а просто заради своята красива външност. Някой е решил, че талисманът трябва да е не танцуващо мече или котенце, а едно красиво момиче,  което да облечем в привличащи вниманието дрехи, да нагримираме с 8 килограма грим и да го сложим на всички материали за световното.  Някой е решил това, защото в България, и в частност в гимнастиката, от красивите момичета се очаква точно ролята на мече или котенце,  на някакъв красив предмет, който хората да зяпат.  Постоянно излизат в медиите едни до голяма степен беизнтересни и дори леко пошли снимки на Радина, на някои от които дори е снимана в гръб, за да се вижда красивата й фигура от всякакви ъгли, та народът да плакне очи.

Както вече написах, футболист или друг спортист никога не би се навил да бъде принизен до “талисманска” роля.  Федерациите на другите спортове не се силят да правят такива неща, разбира се.  Само че в гимнастиката идеята, че жените са не само красиви дългокраки създания, а силни личности, май сме почнали само да я миришем.

Жалко е, че вместо да показваме нашия спорт като пример за това как красотата се съчетава с таланта, трудолюбието, волята и спортсменството, ние сме се съсредоточили, за пореден път, върху това кое момиче просто има най-дълги крака и най-плътни устни:

Кажете ми честно, ако Радина беше мъж талисман на първенство по тенис, борба, лека атлетика, волейбол, какъвто и да е спорт, щяха ли този мъж да го накарат да застава в пози като тези на двете снимки по-горе? Какво общо има този вид позиране със спорта така или иначе? Ако исках да гледам мацки по къси шорти,  снимани в гръб, за това си има и място, и време. Мястото не е залата по гимнастика и времето не е в дните на световното.

А всъщност е прекрасно, че Радина има красива външност. Външност като нейната имат още хиляди млади жени, много от които не са гимнастички или бивши гимнастички. Чудесно е да им се възхищаваме за тяхната красота. Това, което не е нужно обаче е да поставяме някое от тези момичета в ролята предмет или плюшена играчка, и то в контекста на голямо спортно състезание. С талисманството на Радина не помагаме на нашия женски спорт, който се бори да бъде приет от света за сериозна дисциплина.

Истината не мирише

Обикновено в българските медии не се говори или пише много за гимнастика. Когато Мария Петрова стана световна шампионка за втори път, по новините в 8:30 прочетоха първо футболните резултати от Бундеслигата, а след това и от "Б" група в посредствения български шампионат, преди да обявят, че имаме шампионка.

Напоследък обаче всеки, ама наистина, всеки, има мнение, за рекламата, заснета от националния отбор, в която произнасят за мнозина обидните думи "Шоколада само го миришем". Една от любимите ми български авторки Елисавета Белобрадова написа цяла реч за това колко било тъжно и лошо някой да се лишава от шоколад.

И понеже спортът далеч на е за всеки, искам тук за първи и последен път да обясня нещо като за деца във втори клас. Първо, ако не знаете, гимнастичките далеч не са единствените спортисти, които не ядат шоколад. И които, като цяло, се ограничават, и внимават какво ядат. Това е част от избора да си спортист. Причината гимнастичките и танцьорите да искат да тежат по-малко обаче е съвсем практична. Когато цялата ти тежест е на един крак за дълго време, докато стоиш в равновесие, въртиш се в пирует или скачаш, вероятността да контузиш някоя става, била тя на глезен, коляно или друга, се увеличава с всеки допълителен грам тегло. Балерините не са слаби, защото някой е решил, че слабите жени са по-красиви, а защото, ако си тежка и всеки ден правиш определени движения, ще влезеш много бързо в болница с контузия. 

Спортистите, които се занимават с други спортове, като например тенис или футбол, също рискуват да си травмират ставите, ако имат по-високо тегло. Това е реалността и това е истината. Рафаел Надал и Димитър Бербатов също не ядат много шоколад, но тях никой не ги сочи с пръст, защото, разбира се, жените сме винаги в една по-уязвима позиция, и това е реалността.

Обещавам ви едно обаче, гимнастичките не са просто слабички, защото това се смята за красиво, а защото им е нужно за да си вършат работата. След няколко десетилетия, когато отдавна ще съм умряла, някой в България може би ще се прозре, че жените имат и други цели освен това да се харесват на мъжете. Като например да си вършат работата, без да си прецакат ставите за цял живот. Загубила съм надежда, че тази мисъл ще бъде разбрана в рамките на моя живот, защото е безнадеждно, защото простотията е по-силна от всичко. Но все пак реших да го напиша тук, белким 7-8 читатели го разберат.

Истината не мирише изобщо и тя е, че българските гимнастички си вършат работата по-добре от 99 процента от населението на страната и, да, тая добра свършена работа изисква, ей Богу, понякога просто да не ядеш шоколад.

А колкото до самата реклама: да, съгласна съм, че не е приемливо момичета под 18-годишна възраст да рекламират хазартна игра, пък дори и да са над 18, самата реклама е пошла и безвкусна.

Като говорим за пошлост и безвкусица, да си дойдем на думата.

През изминалите няколко сезона легендарната треньорка и хореограф, световно признат гений в областта на танца и гимнастиката, Нешка Робева, постави няколко съчетения на талантливата националка Невяна Владинова. Тези съчетания бяха приети по цял свят като истински пример за смисъла и силата на гимнастиката, като уникални творчески концепции, които подчертават силните страни на гимнастичката и допринасят за развитието на спорта като цяло.

През новия сезон, българската федерация реши, че няма нужда от помощта на най-успелия треньор на България за всички времена. Не само това, федерацията реши, че деца, подготвени от госпожа Робева, нямат място в националния отбор, дори ако печелят медали на национално ниво. Несправедливо, отвратително, гнусно, престъпно. Така бих определила това решение.

Сега искам да помоля всички фенове на националния отбор да ми простят за това, което ще напиша. Боряна Калейн, Катрин Тасева и Ерика Зафирова са прекрасни спортисти, с огромен потенциал. Те обаче не са конкуренция на Русия и Беларус със сегашните си съчетания. Катрин е вкарана в образа на кабаретна актриса, Ерика играе топка, в която стиска уреда в ръце и преминава от един пирует в друг. Да, те може в началото на сезона да спечелят по някой медал. Не, те не са на нивото на Аверини и Солдатова от Русия, Галкина от Беларус, Саломе от Грузия. Това не е българският стил, в който риска и оригиналността ти спират дъха.

Истината не мирише. Тя е, че в момента в света има по-добри от нас, а ние не използваме изключителното наследство и талант, които имаме.

Има обаче и нещо красиво и окриляващо в цялата работа. Нешка Робева е постигнала това, за което всеки човек мечтае: тя може да прави каквото си иска. Може да работи за България или за който и да е отбор по света. Да си завоюваш такава свобода е повече от всеки медал. Най-трудното не е да научиш децата да правят шпагат или да хвашат обръча. Най-трудните неща, във всяка работа, са две: първо, да създадеш нещо ново и оригинално, и, второ, да мотивираш тези около теб да си вършат работата съвестно. Вместо само да я миришат. Нешка Робева се е доказала в тези две най-трудни начинания. Тези, които искат да я спрат, няма да успеят.

Истината се вижда, дори от тези, които смятат, че гимнастиката не е спорт, който заслужава внимание. Дори от тези, които говорят, че гимнастиката била "секта".

Истината е, че когато Мария Петрова стана двукратна,а след това, и трикратна, световна шампионка журналистите от БНТ, след всички футболни резултати, обявиха нейната победа. И истината е, че никой от тях, като спортист или журналист, не се доближава дори на една стотна до нейните постижения.

Жалко е, че се задълбочаваме в истории за реклами, а не в това на какво всъщност сме способни.

Жалко е, най-много от всичко, че гимнастичките, които Нешка Робева изведе до върха, не й позволяват да изведе до върха технтие собствени деца.

Жалко е, че се правим, че жените са просто същества, които се лишават от шоколад, а не победители.

Новите скандали в българската федерация, или как да си отбележим автогол със затворени очи

Отдавна е известно, че никой не може да попречи на някой така, както той си пречи сам. В кратката си история българската федерация по художествена гимнастика е успяла да докаже това правило много път. Всъщност, ако даваха медали по това да си пречиш упорито и системно, щяхме да сме спечилили много, още от 90-те години.

Тази година обаче аз тайно се обнадеждих, че тренировъчният процес ще върви творчески и смело, и без големи драми. Нешка Робева, носител на водещата сила и визия зад българските гимнастически успехи, тази година навърши 70 години, В нейна чест се събраха много от възпитаничките й, отбелязаха юбилея в мир и радост, а и стана ясно, че Нешка има желание да помогне в подготовката на лидера на националния ни отбор Невяна Владинова, както и на голямата надежда Катрин Тасева.

За съжаление обаче, автоголът не закъсня. Вместо да черпи от опита и енергията на Нешка, управителният съвет на федерацията реши, че тя "завижда" на бронзовия медал от Рио и на бенефиса по повод отказването на гимнастичките от ансамбъла. По-грозен и безсмилен начин да си пречи човек сам не може да има. Поне да бяха казали, че имат други идеи за развитието на отбора, че ще дойде треньор, който сам ще реши дали да се допита дао Нешка като консултант. Не. Вместо това, направо шут към собствената врата: обвинения в махленски стил за това как някой завидял на един бронзов медал, и то когато самата Робева се радваше на медала и каза в пресата, че този медал е с тежест на злато. Не само, че се отказваме от таланта на Нешка, но и го правим така, че светът да ни се смее на нелепите изказвания.

Всъщност, въпросът не е толкова дали самата Нешка ще работи с националния отбор, а дали можем да оценим това, което имаме и да се възползваме от десетилетия доказан опит и огромен талант. Или избираме да захвърляме възможности като тази да покажем отново български стил в гимнастиката. Нешка е лидерът, но не единственият професионалист, който показва този стил. Други треньорки, като Камелия Дунавска, Бранимира Маркова, Мариана Василева, Юлия Байчева, Лили Игнатова, също са показали през годините, че златната ни традиция продължава. Всички фенове мечтаят да видят как Неви и Катрин, а също и ансамблите при жените и девойките, ще играят много силни съчетания.

В светлината на оттеглянето на старши треньора Ефросина Ангелова от отбора,  Илиана Раева и нейните поддържници във федерацията можеха поне да изслушат съветите на Нешка, а не да се нахвърлят върху нея с нелепи обиди. След всичко, което Невяна Владинова постигна този сезон, от медалите на големи състезания, до 7-мото място на Олимпиадата, мога само да се надявам, че няма да пропилеем завоюваното заради дребни вътрешни боричкания. 

Истината е, че няма нито един отбор по света, който би отказал на Нешка Робева да им помогне с техните композиции. Колкото и да се самосаботираме, това няма да се промени.

Високите очаквания към Невяна Владинова са напълно оправдани

Помните ли, когато си казвахме: Невяна трябва да получава оценки по 17, Невяна трябва да получава оценки от 17.5? Е, Невяна го постигна. Тръгна от много далеч и без достатъчно подкрепа в началото. Ето я сега с оценки от 18 на две големи състезеания.

18 не е таванът. Трябва да продължим да очакваме много от Невяна и трябва всички около нея - треньори, федерация - да се борят за това заедно с нея. В Гуадалахара грешките, които тя допусна на топка и лента, бяха малки. Оценките над 17 за тези две съчетания са достойни. Това означава, че без грешки Невяна трябва да получава над 18.5.

Истината за нашия любим спорт обаче е, че чистото изпълнение не е достатъчно. Затова призовавам всички: фенове, Федерация, български специалисти по цял свят: подкрепете Невяна. Подкрепете я като професионалисти и като хора!

Невяна избра да играе българска гимнастика в нейния най-чист и впечатляващ вид. Тя залага на много повече оригиналност от повечето гимнастички в осмицата на света.  Колкото и да харесвам и корейката Сон, и израелките, и момичетата от Беларус, Невяна в момента прави нещо, което те не опитват: тя създава нова гимнастика, защото се осмелява да изглежда различна.

Всички, които милеят за развитието на този спорт, трябва да подркепят Невяна в нейния път към медалите, за да може в бъдеще да гледаме и други деца като нея, които ще покажат гимнастика на друго ниво.

Истинските бойкотиращи

Бербатов не играе за националния отбор. Григор Димитров отказва да е част от отбора на България за Купа "Дейвис". Това бойкот ли е? Ако го наречем "бойкот", то това е бойкот на недомислието, простотията, тенсогръдието, мързела и корупцията, които са обхванали всички сфери на българското общество, в това число и спорта.

Сочим с пръсти силните и талантливите, но истинският бойкот е друг. В България стотици хора бойкотират таланта. Това са функционери, бюрократи, пуснали дълбоки корени в една отровна среда, където, ако те взимаха заплати и нищо не вършеха, щеше да е добре. Но те взимат заплати и пречат.

Примерите в гимнастиката са печално много. Години наред Деспа Кателиева открито бойкотира кариерата на Силвия Митева. Силвия успя, защото и двамата й родители са треньори и те стояха до нея денонощно и неотлъчно, отказаха да работят с други деца и хвърлиха години от живота с в нейната кариера.


Илиана Раева бойкотира кариерата на талантливата Филипа Сидерова, която игра за Грузия. Като девойка Филипа заставаше на почетната стълбичка до легендарната рускиня Канаева. После някой измисли, че Филипа е ниска, нямала необходимата външности и какви ли още съвършено неверни глупости. Вижте сами гимнастичката, която даже не държеше уредите с ръце, и която можеше, точно като прехвалените ни конкурентки от Русия, да изпълни всеки елемент с тяло:




Цялата гимнастическа Федерация, дружно, бойкотира кариерата и на изключителната Симона Пейчева, най-талантливата и успешна гимнастичка, която имахме след Мария Петрова, която се отказа през 1996-та. Симона успя въпреки тяхната завист, бездарие и желание да пречат. Тя успя въпреки един допинг скандал, за който виновните - Федерацията и лекаря на националния отбор - никога не поеха отговорност.

Когато Симона поиска да се завърне след раждане и дълго прекъсване, вместо да я посрещнат с овации на крака, родните бюрократи я класираха на контролни състезания след едни деца, които могат да мечтаят за скоковете, пируетите, бързината и гъвкавостта на Симона, но няма никога да изпълнят никои от нейните елементи.  Симона след раждане продължава да има чисти линии, каквито Мария Матева няма. Това е непоносимо леката реалност на живота: че колкото и да тъпчеш таланта, той си личи:



Гледам това съчетание и искам да ви обърна внимание на тези чисти факти и те са, че: при скоковете Симона направо излита във въздуха; Симона може да направи фуете с вързани очи и ръце; Симона  след отказване и раждане продължава да прави пирует в тилна везна; за Симона рисковите улавяния зад гърба се случват със златна лекота и с невероятна скорост.

Мечтите не са достатъчно. Трудът също не е достатъчен. Трябва децата да могат да гледат нагоре. Към пример, по-силен от тях. Трябва и да си повярват. Да знаят: ако съм добра, няма да ме спрат!

Сара Стайкова излиза и греши, защото не си вярва. Мария Матева излиза и греши, защото й повтарят по цял ден колко е велика и безгрешна, така че тя реална самооценка няма, и то от много години. Катрин Тасева има качествата да е медалистка на световно първенство, но не я пускат да играе. Прекрасни състезателки като Биляна Проданова и Марина Стоименова, вече напуснаха гимнастиката.

Талантливите напускат заради бойкота. Системния, нагъл и при това, платен, бойкот.

За да се чувства готов да играе един спортист, а не бойкотиран, той трябва да вижда не това как сам влачи на гърба си разни бюрократи, а как те си вършат работата. Сигурна съм, че Григор Димитров няма как да види една свършена работа извън корта.

Григов Димитров поне ви бойкотира безплатно, червеи. А истината е, че за заплатите на функционерите плащат феновете.

Стратегията на Федерацията и Ефросина Ангелова или съчетание под надслов: можем повече, но не искаме

От много време си задаваме въпроса: защо при ансамблите българките се справят чудесно, а в индивидуалното нещата все не вървят. Не искам да съм песимист, но не смятам, че този сезон ще видим някакъв пробив.

Оптимистите са работливи реалисти. Работа в националния ни отбор за жени-индивудално не липсва, но тя не е достатъчно. А реализъм, реализъм отсъства от много години.

След като гледах как НЕ пуснахме най-силната си състезателка, Невяна Владинова, на нито едно състезание до края на месец март, и след като гледах нейното, меко казано, слабо, класиране на Гран При в Тие, стигам до извода, за пореден път, че националният ни отбор продължава да следва една и съща погрешна стратегия. Тази стратегия се състои от следните стъпки:

1. Избираш състезателка за "прима" на отбора по лични симпатии, а не по качества и класирания на контролни;
2. Както и да играе, пускаш я на състезания и държиш другите вкъщи;
3. Като й вдигнат оценка над 16.5, почваш да разправяш колко е напреднала;
4. Отказваш да налагаш другите гимнастички, като не им даваш възможност за международни участия;
5. Неудобните в отбора направо ги гониш. (това показва твоята позиция на силата);

И като си говорим за изгонени, ще посветя един абзац на Женина Трашлиева. Женина Трашлиева е поредното дете, което показваше голям потенциал като девойка, и което се обезличи напълно в момента, в който мина в категория жени. Женина беше изгонена от националния отбор с официално писмо този месец, заради неспазване на дисциплината на отбора. Като прочетох писмото през цялото време си мислех: те не могат да се справят с най-малкото и неопитно дете в отбора, какво остава да се справят с международната конкуренция? Между другото, от другите отбори по света гонят гимнастички постоянно. Просто не пускат писма и подписи в пресата. За мен това писмо беше просто един вик на пълна безпомощност. Смехотворно е: жени с десетилетия състезателен и административен опит седнали да пишат писма за една дебютантка, която, очевидно, им се е качила на главите и си прави каквото си иска на тренировки.   Все едно досега някой, до когото е написано официално писмо, се е стегнал изведнъж и е почнал да прави по 3 кълбета под бухалките. Толкова за Женина: доброволно изгубена кауза.

Да се върнем на примите в отбора. Гледах няколко стари съчетания на Симона Пейчева и се запитах: коя от националките в отбора за 2015-та би могла да ги изпълни. Това е топката, с която през 2001-ва Симона стана световна шампионка, и то при един много по-неблагоприятен за българките правилник, който толерираше и награждаваше най-вече гъвкавостта:


Като гледам тилните везни на Симона, гъвкавостите, и като цяло равновесията, и просто опитвам да си представя как Мария Матева може да ги изпълни, ако някой й придържа единия крак. Защото иначе няма да стане. Извинявам се сърдечено на всички фенове на Мария, към която нямам нищо лично. Тук става дума за треньорска стратегия и за желание да дадеш път на хора с потенциал.

От години почти всички момичета с физически качества, координация, артистичност и стил бяха изгонени от отбора. Някои с официални писма! Или пък бяха част от отбора, но играеха на големи международни състезания по веднъж-два пъти в годината. Елизабет Паисиева, която гледах за първи път и си казах: какви скокове, каква гъвкавост само, да не е рускиня! Сидерова и Проданова, които, като девойки, застанаха на подиума до Канаева. Боянка Ангелова. Женина Трашлиева.  Самата Пейчева, която се опита да се завърне. Силвия Митева успя да се наложи със силна техника на уреда и добри пируети, но те я държаха в осмицата на света и не бяха достатъчни, за да я направят реална конкуренция на рускните в тройката. Между другото, Силвия също години наред не получи шанс нито да е в националния, нито да играе навън.

А следващите таланти, на които Федерацията не помага са: Катрин Тасева, Сара Стайкова, дори Невяна Владинова. Катрин не ходи по големи състезания, а е една от най-качествените в отбора. Сара изглеждаше по-добре като дебютантка преди 2-3 години, отколкото сега. Дори Невяна, за която си мислех, че е решено да й се даде път тази година не показхаме на света през първите 3 месеца от сезона.

Между другото, за да не завършвам с тъжни мисли, новата топка на Невяна е разкошна. Дано да я видим и на други състезания и да не чакаме още 3 месеца:

Неочакваните шампионки

Българският ансамбъл спечели световната титла в многобоя тази година в Измир. Честито на шампионките и техните треньорки! Нека това е началото на нова златна серия за България и на много поводи за радост.

Признавам, че за мен тази титла беше неочаквна. Не искам да звуча черногледо, нито да излиза, че не подкрепям нашия отбор. Напротив, тази година много повече ми харесват музиката и триката на момичетата, както и самите съчетания. Гимнастичките ни работят безкрайно много и винаги са ни представяли достойно, дори когато медалите не са били златни. Просто през последните години много ми се искаше да излизаме с интересни и незабравими композиции, с много риск с уреда, в типичния български стил. И да се открояваме от другите отбори с оригиналност. В този смисъл, признавам композициите, които играе ансамбълът-девойки ме развълнуваха много повече.

Но победата на това световно е огромна радост и е напълно заслужена. Надявам се тя да окрили и отбора, и треньорския щаб и да излизаме всеки път с претенции за златото.

Нашите съперници може би също е очакваха нашата победа. Трябва системно да им показваме, че всъщност от нас може да се очаква най-доброто. Също си мечтая и за деня, когато ще имаме индивидуалната състезателка, спираща дъха и на публика, и на съдии. За съжаление, Невяна Владинова, която игра много силни бухалки в Измир, нямаше шанс да се покаже в пълния си блясък. Тя на получи възможност да изиграе наистина интересното си и уникално съчетание с лента, треньорско решение, което е абсолютно неразбираемо и даже, поне за мен, нелепо. Това решение показа, че не си вярваме достатъчно, за да заложим 4 съчетания на една състезателка и наистина да имаме лидер в отбора.

Време е да вярваме и в ансамбъла, и в другите ни националки. Сега, когато имаме неочаквани шампионки, нека да започнем да очакваме. Да очакваш най-дорбото от себе си и другите означава и да взимаш правилните решения преди и по време на състезанието. Тогава големите победи стават не случайност, а традиция. Напред, българки!

Ето ги новите ни златни момичета:

За кюфтето, желираните гащи, щъркела и хипопотама: по гимнастически

От близо 20 години ходя по състезания по гимнастика и около мен седят различни величия: бивши гимнастички, треньорки, корепетитори, и най-вече, майки, лели, съседката от 6-тия етаж във всеки блок с гимнастичка, малки деца, по-големи деца, тук-таме и по някой баща или дядо...

През тези години успях да чуя много неща по адрес на гимнастички и треньорки. Като ги чуеш веднъж, после, и да искаш, не можеш да забравиш какво си чул. Подготвила съм една малка купчина бисери, а бисерите, както знаем, се намират сред тинята на дъното.... на бездънната човешка душа. Ето ги:

Между треньорки: "Вашата възпитаничка много е надебеляла. Надула се е като балон. Ако я боднеш с една губерка, ще изтече само мазнина и некадърност."

"Това дете има кръгли прасци, като репички. С тия прасци, далеч няма да стигне. Всички балетни позиции ги прави много грозно."

"Как може да е толкова ниска? Ами придвижва се по килима с едни малки стъпчици, не мога да я видя. Трябва да порасне метър и половина"
"Абе, Георгиева, тя сега е 1.50 м, като порасне още толкова, ще стане 3 метра."
", да де, дано тогава забележат, че не я бива."

"Гледай, гледай, защо това кюфте са го облекли в розово трико с финтифлюшки?"

"Задник като на хипопотам, а отпред: плоска като шахматна дъска"

"Треньорката на сещаш се кой клуб днес пак се е гримирала като крокодил на квартална седянка."

"Ти виждал ли си толкова дебели крака? Обиколката им е колкото на греди за футболна врата. Да я правим вратарка. Ще уплаши нападателите с това пембяно червило."

Майка: Тази гимнастичка е ощетена от природата. С това безизразно лице, с тия малки устни.
Бащата: Че на нея устни не й трябват, за да играе гимнастика.
Майка: Гошо! Гошо! И на теб не ти трябват, щото много приказваш. Я си трай.

" С едни дълги крака, стои като щъркел. Да си виждала щъркел да направи кълбо напред? Ами кисне с уреда под мишница на един крак. И с тоя нос, ще продупчи тавана на залата."

"Здравата се е засилила. Ще намуши дръжката на лентата в гащите на съдийките.
Баща: Е, то всички това искаме"

"Защо е толкова слаба? От главата й само уши се виждат."

"Кажи на госпожата, маме, че като имате синки по краката, ще играете с дълги трика. С тия бели крака на синки, като мухлясало сирене. А ти не можеш ли, като изпускаш бухалките, да не ти падат точно по краката?"

"Мамо, защо госпожата по балет е с коса като карфиол от туршия?"

Треньорка 1:По-грозни шанета не съм виждала. Ама върти се като уморен пор.
Друга треньорка: По-бавно ги прави. Аз уморен пор не съм виждала.
Треньорка 1: Е, виж в огледалото.

"В това съчетание е предвидено 4 гимнастички да се правят на октопод и да напипат топките с пипалата си, след което да омотаят всичко. В това време петата стои в позиция в ъгъла и гледа лошо."

"Уж нали ги избират да са еднакви в ансамбъла, защо едната е с врат като жираф? Ръцета й са къси, но вратът й стърчи над другите."

"Това дете е квадратно. С тези широки рамене, как се намуши в трикото, не знам."

"Пак е зашляпала като пингвин по килима с плоските стъпала. Ами поне на пингвините не са им криви краката."

"Мързи я, много я мързи. Ето сега закачи обръча на тавана, и чака тавана да падне, за да си направи елементите, в това време със сестра й тайно гризат солети като преяли мърши."

"И на мен толкова да ми тежаха задните части, и аз щях да си изкълча глезена. Няма такъв глезен, дето да понесе толкова кила."

"Като скача това момиче, едното й копито много странно стърчи."

"Засилва се за скок, като гладен носорог."

"Ти каза ли на госпожата, че в зелени трика с полички стоите като зелки? Да си го облече това тя вкъщи."

"Ужас, падна й едната цвичка от лапата, сега пируетите ще ги направи като пияна катерица."

"Пратете тяхната треньорка да си оскубе мустаците и веждите."

"Гледай, гледай, подрусват се все едно са със желирани гащи. То не може да ядеш като крава по цял ден. Американските гимнастички ядат бургери и на бургери са заприличали, само кетчуп липсва."

"Върти се като бургия, ще пробие дупка в килима."

"Тази е от друга държава, ама тренира с нашите. Виж, че има и други кривокраки крави."

И така. Нямам снимки на описаните и описващите, а не са й нужни, защото прилики с действителни лица, разбира се, НЯМА. Но ако някой ден се почувствате като мързелива желирана кифла с плоски стъпала, дълъг врат, и грим на таласъм, знайте, че някъде по света има някой, когото Вашите недостатъци правят щастлив. По няколко минути на седмица този човек се кефи да каже на леля си, баба си и дори на съседката колко кривокрако недостатъчен сте Вие, колко хипопотамски тромаво залитате по сцената на живота, в зелево зелените си дрехи. И как няколко козметички практически съществуват, за да се борят с Вашето окосмяване.

А през другото време всички работим, ядем, спим и понякога си кимаме с глава в асансьора.

Какво общо имат Симона Пейчева и Григор Димитров?

Какво общо имат Симона Пейчева и Григор Димитров? Ще ви кажа: и при двамата, някой друг си приписва заслуги за победите и постиженията им. В продължение на години българската федерация не само че не помагаше, но и активно пречеше на Симона Пейчева. Пречеха и на Силвия Митева, но когато тя проби в световния елит, веднага започнаха сами да си ръкопляскат. А сега, след поредния успех на Григор Димитров в тениса, някакъв посредствен човек от някакво министерство, пълно с бездарни шуробаджанаци, веднага се изказа, че видиш ли, министерството и федерацията ефекетивно, качествено,си клатят краката. Отвратителни, нагли паразити, които се опитват да живеят на гърба на талантливия човек. Нищо ново, нали?

А сега за разликата, между Симона Пейчева и другите. И Григор, и Силвия Митева, дори и сестрите Малееви, цял живот тренират с родителите си. Не само,че федерацията не им помага, но и разчитат изцяло на семейството си. Засега Юлия Берберян не е извадила други тенисистки в топ 10 от своя клуб или школа. И не очаквам, че семейство Митеви ще изведат до медали друго дете, освен собствената си дъщеря. Със Симона Пейчева не е така. Тя работи с Мариета Дукова, с която имат късмет да работят и други деца. Мариета не е роднина на Симона, и двете работят заедно години наред, само и единствено, защото просто ги бива в това, което правят. Не ги свързва кръвна връзка, а любовта им към спорта. И таланта.

Тук Симона разказва защо е избрала да се върне и показва своето майсторство:



Семейството е важно. Но за да съградиш ЦЯЛА ШКОЛА от успешни спортисти, не може да работиш само с роднините си, колкото и талантливи да са те. Трябва да имаш желание и способност да търпиш недостатъците и проблемите на някой, който, съвсем буквално, не ти е никакъв. И който дори не ти плаща кой знае колко, за да го тренираш.По същата причина, а не заради парите, Иван Лендл прие да работи с Анди Мъри.Ако някой убеди Иван Лендл да тренира и други тенисисти, той ще се съгласи, само ако те имат потенциал и характер, и ще ги изведе напред. Такива, несемейни, са отношенията между Симона и нейната треньорка. Заради това от клуб "Академик" ще излязат ще много талантливи деца. Почакайте, бъдещето им принадлежи!

Друг пример за отношения между треньор и състезател са фигуристът Евгени Плющенко и личния му треньор, Алексей Мишин. Преди близо 20 години, Мишин прибира Женя да живее в дома му, приема го, наистина като син, но по съвсем обективни причини: вижда огромния му талант. Сега, през 2104-та,от цяла Русия, от тази огромна, богата, силна страна, на Олимпиада са избрани да отидат 223-ма души. За ЧЕТВЪРТИ път, избраният е Женя Плющенко. Той надмогва протежирания младеж Максим Ковтун. Надмогва контузиите си на коленете и гръбначния стълб. Някой във Федерацията в Русия решава, че на Олимпиада трябва да отидат талантливите. И въпреки това никой не е седнал да се тупа по гърдите, че четворните скокове на един уникален фигурист се дължат на успешно-функциониращата бюрокрация. Не знам дали, защото в руската федерация и министерство имат повече акъл,или просто по-малко наглост, но все пак дават заслуженото...на заслужилите. Така или иначе, причината за победите на руските фигуристи е Мишин: той избра Урманов (една европейска и една олимпийска титла), Ягудин (4 световни и една олимпийска титла) и Плющенко (три световни, седем европейски и една олимпийска титла) и ги изведе до върха, без да са му синове. Останалите просто аплодират очевидното превъзходство:

Безкомпромисните

От българската федерация са безкомпромисни. Само понякога. Само, към тези, които са си решили, че трябва да бъдат смачкани. Само с това си обяснявам десетото място на Симона Пейчева на последното контролно, от което видео най-вероятно няма да видим. Чухме обаче, че не играла силно, и не показала "нищо ново". Става дума за световната шампионка Симона Пейчева. Тя в момента излиза на контролно и прави елементи, които голяма част от "конкурентките" й в националния отбор дори не се опитват да правят. Едно е да не ги правеха чисто, тя и Симона не винаги ги прави чисто. Но не се опитват. Защото са извън възможностите им.

Ето тук едно съчетание на Симона от по-рано тази година, с много с грешки. Това е едно съчетание, което искам да определя така: съчетание, което много други гимнастички никога няма да се опитат да изиграят.



Но от федерацията не виждат това. Те виждат грешки и "нищо ново."

Упоритата им убеденост в тяхната собствена правота е напълно сляпа и свирепа. Достатъчно сляпа, за да не видят на кой колко му е моженето. А най-вече колко е и тяхното собствено.

Разбирам, че във всяка федерация има "любимки". Разбирам, че може да те кефи една гимнастичка и да я виждаш само в положителна светлина, а всички други да "не показват нищо ново". Казвам ви, че от сърце го разбирам, защото за мен например, като фен, Мария Петрова грешки никога не е правила, а и с грешките винаги е трябвало да бъде поне сред медалистките, защото е толкова, толкова различна, красива, магнетична, единствена…Така че аз знам какво е да си субективен.

Но понякога, от време на време, човек трябва да може да направи компромис със собствените си убеждения. Да види, че дори най-големите любимци грешат, че времената се менят, че по-младите носят нови идеи. Че не винаги всичко в света работи в полза на това, което ние сме си решили. Симона Пейчева не е виновна, че е по-добра от някоя, която е "по-любима" на някой. Не може хора с десетки години професионален опит да отказват да погледнат по-далеч от носовете си и да казват на черното "бяло". Няма никакво извинение за такова поведение.

По-важно обаче е друго. Когато човек е безкомпромисен, се случва едно от две неща: или някой търпи и отстъпва, или някой се бунтува.

Често пъти другите отстъпват, и безкомпромисният човек продължава, много дълго, да живее в заблудата за собствената си постоянна правота и съвършенство; но един ден, балонът се спуква, защото животът няма любимци. Животът не съди и не избира, той просто се случва. Гимнастиката, на международно ниво поне, също се случва, и то на талантлвите. А голаямата гимнастика и големите победи ще се случат на тези отбори, в които първи е не "най-нашият", а най-добрият.

Понякога, вместо отстъпчивост, започва бунт. Някой маха с ръка и казва: стига, не може така, няма да търпя тази нагла несправедливост. В България обикновено търпим дълго безкомпромисни бездарници, преди да се вдигнем на бунт. Или това, или позволяваме на нов безкомпромисен бездарник да замести предишния. Единствената ми надежда е, че един ден поколенията просто ще се сменят. И на мястото на хора, които искат на всяка цена да наложат своето, ще дойдат такива, които, поне от време на време, ще се опитат и да наложат доброто. За да дадат шанс на бъдещето да се случи.

Новата Симона Пейчева

За моя голяма радост и за радост на хиляди фенове, Симона Пейчева, която за мен е най-добрата българска гимнастичка на 21-ви век, се яви на контролно за определяне на състава на националния отбор. Вижте новото й съчетнание с топка, което изглежда много вълнуващо, въпреки грешките.




За мен това е същата Симона: гъвкава, отскоклива, бърза. Но това е и една нова Симона: по-красива от всякога, по-женствена, зряла, още по-смела. Успех, Симона! Бъди здрава! Благодарим ти, че те има.

Разочарованията продължават, протежирането също

Моята прогноза (тук: http://ludafenka.blogspot.com/2013/08/blog-post_22.html) беше, че Мария Матева ще се класира между 15-то и 22-ро място. Тя остана 26-та.

Разбира се, извиненията започват веднага. Мария се яви с ново съчетание на обръч, само на 2 месеца. Мария е нова, не я познават съдиите, не ни пускат, режат ни. Обичайните глупости на малодушни хора, които не искат да поемат отговорност за действията си. Още малко ще чуем, че някой е преживял катарзис. Нагло е да изпратиш една и съща гимнастичка на 10 големи състезания, тя да се класира винаги около 20-та и да твърдиш, че е нова звезда. Нагло е, и не отива на Ефросина Ангелова, която е работила и в САЩ, и в Испания, да участва в пеенето на тази фалшива песен.

Имам няколко въпроса:

- Защо чакахме да дойдат 2 месеца преди световното, за да сменим съчетанието на обръч? Не беше ли ясно още преди това, че старото съчетание не й отива? Аз бях писала за това през март, а и преди това беше ясно, че има нужда от по-силно съчетание: http://ludafenka.blogspot.com/2013/03/blog-post_31.html

- С какво ще обясним грешките на бухалки? Не с това, че обръчът е нов,нали?

- За пореден път питам, всички други националки ли бяха контузени, за да трябва отново и отново да изпращаме Мария Матева? Какво им е на Проданова, Стайкова, Киссе, Владинова...?

Сега идва и най-важното. Мария Матева изигра силно новия си обръч, но единственият уред, с който наистина впечатлява, е топката. Всички смятат, че това е е прекрасна топка, включително и аз. Само че, това продължава да не е композиция, с която Мария може да се бори за първите 8 или 10. Чудя се, националната треньорка Ефросина Ангелова гледала ли е съчетнията на нашите конкурентки? Може би не. Защото искам да пусна сравнение.

Това е топката на Мария Матева: добро съчетание, за около 20-то място:




Това е топката на новата звезда на Беларус, блестящо съчетание, за първите 10.




Разликите се забелязват и от съдии, и от публика. Някога искахме да бъдем блестящи. Сега искаме просто да кретаме някакси. Най-тъжното за мен лично е, че модераторката на българския форум за гимнастика ми затвори акаунта, защото имам мнение различно от нейното. И то е, че трябва да се дава път на блестящите, а не на посредствените. Добре поне, че останалата част от света е съгласна с мен. Спасение от разни ъгълчета дебне, за хората които са потребни. ;-)

Какво може да научи българският отбор от Израел и Украйна?

Световните Игри в Кали, Колумбия, завършиха след големи проблеми с организацията. Наложи  се домакините да отменят състезанието на лента, заради неудачности с климатика в залата.Въпреки това стана красиво и доста оспорвано състезание. България, Азербайджан и Корея бяха трите силни отбора, които не изпратиха свои състезателки в Кали. Други отбори, като Русия и Израел, също не изпратиха най-изявените си гимнастички, но показаха ясно, че след тях идват нови надежди.

Разбира се, всички знаем, че руският отбор разполага с голям брой талантливи и прекрасно подготвени момичета. По-интересна за мен е стратегията на отбора на Израел. Гимнастички в първата осмица на света Израел има вече от близо 10-тина години, но през 90-те, те изобщо нямаха изявени състезателки, не и на такова ниво. След като постепенно наложи чаровната Ирина Рисензон, тяхната федерация им започна, с голямо постоянство, да изпраща младата Нета Ривкин на всички големи състезания, където тя дебютира най-напред с класирания на 16-то или 17-то място, постепенно влезе в първите 10, а по-късно спечели и медали от европейско първенство, както и от други престижни форуми. Нета е била в тройката заедно със звездите от Русия, Украйна и Беларус, а много пъти е изпреварвала някои от тях, както и българките. През последната година Израел започна да налага пред света още едно много чаровно момиче, Виктория Филановски, която на Световните Игри в Кали игра във всички финали. Отново я показват на всички големи състезания, дори и, и особено, на тези, които настоящата прима Нета Ривкин пропуска. Очаквам тя да се утвърди без проблеми и след няколко години да повтори или надмине успехите на Нета Ривкин и Ира Ризенсон.

Филановски  изглежда готова да замести сегашната номер 1 на Израел

Защо българският отбор няма подобна успешна стратегия при налагането на втова състезателка в световния елит? Първо, години наред се пускат на всички състезания момичета, които не успяват да влязат в първите 15 или дори 20. След това пък се решава на всяко голямо състезание да играе различно момиче, така че съдийките да не "запомнят" нито една. Разбирам, че във всеки отбор има любимки. Но да си любимка не трябва да е достатъчно. Трябва да има и резултати.

Да погледнем Украйна. Отдавна стана ясно, че Алина Максименко е любимката на националните треньорки Дерюгини. Алина е красавица, артистична е, и признавам, че има страхотно излъчване, свой начин да "флиртува" с публиката. Въпреки тези нейни качества, също отдавна се знае, че има и по-талантливи момичета от нея в Украйна, които не са успели да станат толкова любими на националните треньорки. Но въпреки статута на любимка, когато Алина започна да играе с грешки, тя видя, че други също ще получат своя шанс. Постепенно Ганна Ризатдинова, която преди не влизаше дори във финали на уредите, я изпревари и завоюва мястото си на номер 1 в отбора на Украйна. Така, при наличието на реална вътрешна конкуренция, в Кали видяхме една по-мотивирана, и все така чаровна, Алина, която влиза във форма с наближаването на световното първенство в Киев тази година.

Алина е любимка на мнозина, но за да стъпи на почетната стълбичка, ще трябва да играе по-стегнато и чисто

Завръщането на Симона Пейчева: талантът надмогва всичко!

Като състезателка Симона Пейчева преодоля, и то без никаква подкрепа от българската федерация, и нелеп допинг скандал, и много сериозна контузия.

Затова не бива да се учудваме, че на 28 години, 5 години след отказването си от голямата гимнастика, и след раждането на своя син, Симона показва на килима не само страхотна фигура, спортна форма и динамика, но и съвсем същия хъс.

Радвам се, че Симона избра да се опита да се завърне, независимо от резултатите, които ще постигне сега. Оценките, които получи на държавното първенство са също толкова нелепи, колкото и изказванията, че едно блестящо завръщане не може да се очаква от Симона. Предлагам на критиците на Симона да се пробват да направят пируета в тилна везна, който прави тя и тогава да говорят. Ако не, може да опитат със скоковете.

Ето я невероятната Симона на обръч:




Истината е, че много хора работят цял живот и не успяват да играят като Симона. Всъщност, нека се коригирам, не успяват да се движат като Симона. Сред гимнастичките, които никога няма да бъдат на нивото на Симона, са и Силвия Митева, и Мария Матева, сегашните номер 1 и номер 2 в националния отбор на България.

Мили фенове, нека подкрепим Симона. Нека гледам нейните съчетания по няколко стотин пъти. Сред коментарите в Youtube вече я сравняват с олимпийската шампионка по спортна гимнастика Каталина Понор, която се завърна по блестящ начин след дълго отсъствие. Нека покажем, че възхитените са повече от завистливите.

Браво, Симона, браво, Мариета Дукова! Само напред!

Сара Стайкова играе в Корбей Есон

Не крия, че двете ми любими гимнастички в националния отбор са Невяна Владинова и Сара Стайкова. Те би трябвало да се борят една с друга за второто място в отбора след Силвия Митева, а в много отношения дори превъзхождат и Силвия.

Затова се радвам много, че Сара ще получи своя шанс да играе на турнир за световната купа във Франция тази събота и неделя. Ако няма контузии, Сара трябва да стане изяюното и чаровно бъдеще на българската художествена гимнастика. Бих искала да вярвам, че, при чиста и стабилна игра, Сара може да намери място в първите 12 на този турнир.

Ето едно нейно изпълнение от по-ранен етап на подготовката тази година:



Сега Сара би трябвало да е по-уверена и изразителна. Желая й много, много късмет и сили!

От това са направени мечтите

Кристина Ташева от "Академик" дебютира на състезание за световна купа в Лисабон миналата седмица. Тя се класира 16-та, което може да не ви звучи като голям успех, но отдавна не се е случвало при дебют на българка. Много гимнастички започват от 15-16-то място и след това влизат в топ 10, а после и във финалите, където играят първите 8. Кристина също така изпревави утвърдената Мария Матева (Мария остана 19-та), която е играла многократно на световни купи и турнири за Гран При, а е представяла България и на европейско, и на световно първенство, където винаги се е класирала извън първите 20. Любопитно е, че в България Мария е провъзгласявана от треньорки и техни приближени журналисти-лакеи за блестяща, звезда, новата българска Мария и т.н.


Е, Кристина успя още при дебюта си да изпревари звездата!

Ако погледнете другите силни отбори, младата състезателка на Беларус например е 13-та, докато утвърдената им състезателка е в първите 6. Трябваше, след като Матева е новата ни блестяща звезда, тя да е в осмицата, а Кристина да е класирана, където си е. Но, уви, на състезания в България Мария Матева блести почти колкото Силвия Митева, а извън България от време на време някой гледа съчетанията й с отворени очи.

Това класиране извън България показва, че мечтите, истинските мечти, освен от много труд, са направени до голяма степен и от известна доза здравомислие. Никой не провъзгласи Кристина за нова звезда, а аз тайно се надявах, че поне някой от треньорския щаб ще я похвали. Ей така, защото е непозната на съдиите, а получава по-високи оценки от момичета, които сме гледали вече 4-5 години. Наистина, класирането й за дебютантка е прекрасно. И всичко в нея е прекрасно, просто името й не е Матева. А понякога мечтите са направени дори и от това някой да не ти признава успехите. ;-) Не говоря за злоба и противопоставяне, а за упорство и хъс, които се отглеждат в трудни условия.

Нека Кристина си тренира, играе, има много какво да изглажда в съчетанията си. Радвам се за нея, защото ми се струва, че в своята преценка за себе си е стъпила с два крака на земята и не се мисли за блестящо богопомазана, дори когато не се носи ефирно и женствено в ритъма на музиката:

Българската преса (пак) провъзгласи Мария Матева за "блестяща"

Най-опитната ни състезателка след Силвия Митева спечели държавния турнир „Жулиета Шишманова" и стана първа на топка и бухалки. Не лента първа е Сара Стайкова, а на обръч:,Невяна Владинова. В някои родни издания вече излязоха заглавия, които твърдят, че Матева е „обрала всички медали," „блестяща" е и, изобщо, тя се оказва новата ни прима след Митева. Струва ми се, че журналистите не са гледали съчетанията, пък и класирането, преди да напишат всичко това. Да, съгласна съм, че Матева е най-опитната ни състезателка, пък и най-харесваната от нашите съдийки и федерацията. Но нека поне да изчакаме да се класира силно на едно голямо международно състезание, преди да заговорим за блясъk.

Всъщност, поведението на българската преса доказва една стара приказка: не е важно дали кокошката е снесла яйце, а колко силно кряка. За съжаление, ако крякаш много силно колко си велика, дори и никой да не види яйце, мнозина ще повярват. А пък ако кряка някой друг от твое име, тогава 100 крякания водят до медал от Гран При! ;-)

Но да се върнем към гимнастиката и да вземем за пример обръча на Матева. Тук трябва малко предистория. В края на 90-те години, някои руски състезателки, най-вече Алина Кабаева, въведоха мода на яркооцветени трика и ориенталски ритми. Кабаева, която е татарка и по народност, и по душа, изглежда страхотно в червено и златно или оранжево и ярко зелено, и много й отива да прави характерните за кючека танцови движения. Ето че и ние искаме да се впишем в тази мода с нашата блестящо оранжево-розово-лилава Мария. Само че, както можете да видите тук, кючекът не е само да си помръдваш раменете. Трябва и очите ти да играят,и душата. А е хубаво и движенията да се вписват с музиката. Аз не виждам такава хармония между музика, танц и темперармент на състезателката в това съчетание:




Движенията не се преливат едно в друго по време на това съчетание, а има кратки паузи, когато ти се струва, че гимнастичката спира и си казва: „Я да спра малко тук и да се поразклатя, защото новият правилник изисква танцови стъпки".

Не пиша това, за да „противопоставям" състезателките, въпреки че, те все пак се състезават една срещу друга и е нормално да бъдат сравнявани. Че има в България деца, които играят по-интересна гимнастика от Матева, има. Просто за тях няма да прочетете в нито един български вестник. Защото българските журналисти не са гледали съчетанията. Просто си пишат, каквото им каже...сещате се кой... Защото вече от няколко години българската преса пише само за това колко блестяща е Матева,как тя била, едва ли не, новата ни Мария Петрова (смехотворно твърдение!), а на международни състезания тя попада обикновено извън първите 20. Освен за Силвия и за Мария Матева не се пише за други деца, въпреки постиженията им.

Сега пак обявиха същата гимнастичка за блестяща, а проблемите, които се виждаха преди, си остават налице. Поне от това, което виждам с просто фенско око, пируетите на Матева в атитюд, не са в атитюд, а в някакъв опит за такъв, и то не много блестящ опит. Скоковете дори няма да ги коментирам. Артистичността продължава да не е силната й страна. Но триката наистина блестят. Ех, ако можеше и медали да се раздават за това кой е в най-лъскави краски и кой кряка най-шумно.