На турнира от серията Гран При в Марбея, Испания, българката Невяна Владинова спечели три сребърни и един бронзов медал. Много зрители и специалисти са на мнение, че медалът на бухалки трябваше да бъде златен. Съгласна съм с тях.
Преди да продължа с критика към съдийството, първо искам да кажа, че ужасно много харесвам Александра Солдатова. Харесвам я много повече от много други звезди в руския отбор преди и сега: сестри Аверини, Бравикова, Хонина, Сергеева, Синицина, Титова. Всъщност, харесвам я толкова, колкото харесвах и Маргарита Мамун, олимпийската шампионка или изключителната Кудрявцева. Харесвам Солдатова, защото е безкрайно талантлива, зрелищна за гледане, защото излиза с нови елементи и работи над себе си, защото, за разлика от сестрите Аверини, е изразителна и играе с музиката.
На бухалки обаче, в това състезание, Невяна беше по-добра от нея. И двете започват от максимална трудност 10, така че разликите идват от оценката за изпълнение. На това състезание, Солдатова залитна в началото на съчетанието и при едното изхвърляне буквално тичаше по килима, за да догони една бухалка, която отиде далеч. Невяна нямаше такива неточности. Невяна игра прецизно и уверено, показа една изключителна композиця, и заслужаваше златния медал.
А сега да поговорим за някои факти извън това състезание. Населението на Русия е над 140 милиона. От тях, според някои източници, над 100 хиляди момичета в Русия тренират гимнастика. При тези мащаби, невъзможно е от 100 момичета да няма поне една Саша Солдатова. Но въпросът не е в мащабите и далеч не е в това, че България е малка държава.
Спортът има правила и първото от тях е: нека спечели най-добрият. Въпросът не е само дали си най-гъвкавата и дали представяш най-голямата държава.
Въпросът е дали печелиш справедливо и по правилата. Защото ако спрем да играем по правилата, в един момент на никой няма да му се играе.
Кой би искал да се поти по 50 часа седмично в залата, за да може всеки път да са първи едни и същи хора, дори ако играят с грешки?! Кой зрител би приел този спорт по сериозен начин? Все едно някой да се спъне по време на бягането на 200 метра и пак да му дадат златен медал. Отговорът е, че дори ако печели толкова добра гимнастичка като красавицата Солдатова, пак няма начин това да е истински спорт, не и ако не спазват правилата.
При тези обстоятелства, трябва да сме благодарни на тези, които се трудят и не се отказват от спорта, дори ако правилата не са съвсем спазени. Невяна е една от гимнастичките, които дават надежда на младото поколение, че в този спорт има смисъл. Че ако работиш, един ден ще получиш признанието, което ти се полага по правилата. Затова медалите, спечелени от Невяна днес, са победа за цялата българската школа и за самия спорт изобщо.
