сряда, април 6

Златните резерви

Всички български фенове много се натъжиха от новината, че капитанът на националния ансамбъл, опитната гимнастичка Михаела Маевска, има контузия на менискуса и трябваше да прекрати участието си в състезанието за световната купа в Пезаро, Италия миналия уикенд след като отборът завоюва злато и сребро. Много ми е мъчно за Михаела и си давам сметка колко отборът разчита на нейния опит и талант.

Нямам подробна информация за естеството на контузията и курса на лечение, който трябва да се предприеме, но искам да обърна внимание на няколко факта. Първо, проблемите с менискуса като цяло са често срещани в много спортове, което обаче не ги прави безобидни или лесни за лекуване. Второ, до Олимпиадата остават само четири месеца. Трето, дори ако Михаела св възстанови бързо, отборът ще трябва да се готви без нея поне за известно време и да се опита да задържи добрия ритъм, увереност и синхрон, който показва досега през сезона. Точно тук ключова е ролята на резервите.

Дори и да не заместят Михаела в Рио, тя трябва да помогнат на отбора да продължи пълноценно подготовката си. А ако трябва да съм напълно искрена, може би е време треньорският щаб да се замисли сериозно за това, че винаги е по-добре да излезеш на Олимпиада с гимнастички, които не изпитват болки и са във възможно добра форма.

Така или иначе, искам да обърна внимание на гимнастичките, които до този момент са споменати като резерви за националния ни ансамбъл.

1. Симона Дянкова

Тъй като Симона подготвя и индивидуални съчетания, аз не съм сигурна до каква степен нейната подготовка е обвързана с ансамбъла, но за мен мястото на Симона не е в него. Симона е качествена, ярка, смела, амплитудна състезателка. Тя е една от най-експресивните гимнастички в България през последните 3-4 години. Мястото на Симона отдавна е в индивидуалното. Сигурна съм, че тя ще подходи и към ансамбъла с много хъс, но като цяло считам, че решението да я направят част от ансамбъла е грешка. Вижте сами атрактивното й индивидуално съчетание с обръч. И в него, както и в други свои изяви, Симона блести не само като спортист от страхотна класа, но и като истинска актриса:







2. Любомира Казанова


Елегантната Любомира Казанова преди време беше спрягана като наследница на примата Силвия Митева. Тя даже игра няколко съчетания в стил, подобен на този на Силвия и дори използваше подобни трика. Любомира изглежда много красиво на килима и през последните години показва високо ниво на подготовка и като индивидуална състезателка. Сигурна съм, че Любомира успешно ще се впише в ансамбловия състав. Тъй като отдавна не съм гледала Любомира на килима като индивидуална гимнастичка, единствената ми "въпросителна" е относно това дали Любомира изпълнява достатъчно чисто всички елементи с тяло, които са заложени в композициите на ансамбъла, особено скоковете. Ето и едно съчетание на Любомира, което е изиграла преди три години. От него ясно се вижда нейното харизматично присъствие на килима.



3. Снежана Дечева

Съвсем ясно става, когато гледаме Снежана Дечева, че при упорита подготовка, тя също би могла да бъде великолепна индивидуална състезатела. В същото време обаче, за ансамбъла тя ми се струва един не просто удачен, а перфектен избор. На базата на съчетанията на Снежана, които съм гледала, не мисля, че съществува елемент, изпълнен в ансамбловото съчетание, който би могъл да й се опре. Снежана през годините демонстира и много силна техника на уредите, която е ключова за рисковите елементи в ансамбъла. Не знам в каква форма е Снежана сега, но на базата на предишни съчетания, тя ми се стрвуа напълно готова да влезе в ансамбъла и да работи на световното ниво, което нашият отбор системно демонстрира. Ето любимото ми съчетаниe с топка на Снежана:



Вече сме излизали на Олимпиада със състезателка, която изпитва болка постоянно. Видяхме в миналото как това се отрази на отбора и на Елеонора Кежова, когато тя игра след сериозна контузия. Да изпратиш на голямо състезание като Олимпиада състезател, който не е напълно възстановен, е огромен риск и за контузената гимнастичка и за целия отбор. Преди да подложим на същия експеримент ансамбъла през 2016-та, както и прекрасната му капитанка Михаела Маевска, добре е да се замислим за това дали отборът излиза на Олимпиада, за да "издържи някакси" или излиза, за да се бори за златото. Ако сме си поставили за цел второто, резервите биха могли да се окажат ключови.

Имаме три много различни, много красиви, много целеустремени момичета като резерви на отбора. Всяка от тях заслужава да получи своя шанс да допринесе към едно силно представяне в Рио. Стискам палци треньорският щаб да възложи отговорността на тази, която е най-готова и физически, и психически.