понеделник, януари 2

Нови надежди в българския отбор: Петя Борисова

Още една нова, многообещаваща състезателка, стана част от основния състав на националния отбор. Това е възпитаничката на треньора Николай Боев, Петя Борисова.  През миналата година не видяхме Петя на много големи състезания, но тя зае пето място на международния турнир, който съпътства състезанието за световната купа в София. Тя спечели и два медала във финалите на отделните уреди.

От съчетанията на Петя, които съм гледала, получих впечатлението, че тя има сили и качества да изпълни много трудни елементи с тяло, но, за съжаление, не при всяко изиграване тези елементи се получават чисто. Качествата и техниката са налице, сега е въпрос на подготовка и изчистване на всяко движения.

Има какво да се желае в съчетанията на Петя по отношение на по-оригинална работа с уредите, но смятам, че и в това отношение тя има отлична техника и може само да върви напред. Петя е много изразителна и видимо показва удоволствие от играта. 

На държавното първенство през миналата година Петя зае осмо място. Преди нея, освен съотборничките й в националния отбор,  Невяна, Катрин, Ерика и Боряна, беше и вече отказалата се Сара Стайкова. Изпревариха я също Симона Дянкова и Мадлен Радуканова, които сега са част от ансамбъла.  С оглед на това класиране, Петя наистина е най-неутвърдената и неопитна състезателка в националния отбор сред индивидуалистките, но може би и тази с най-голям потенциал да се развие стремително.

Надявам се подготовката на Петя да протича гладко и с много внимание към нейния огромен талант. Мечтая да я видим със съчетания, в които с голяма амплитуда се открояват различни тетрудни и интересни елементи, които са напълно във възможностите на най-новата ни националка. Успех!

Благодаря на Димо Димов за разкошните снимки на Петя. Нека я виждаме винаги с такава уверена усмивка на лицето.

    Снимки:Димо Димов








неделя, януари 1

Нови надежди в българския отбор: Ерика Зафирова

Честита Нова Година, фенове! Очаквам новата 2017-та да бъде блестяща година не само за ансамбъла, но и за гимнастичките от индивидуалното. Нека бъде честита тази година и на трите състезателки, които още не са толкова утвърдени както Невяна Владинова и Катрин Тасева. Това са Петя Борисова, Ерика Зафирова и Боряна Калейн. Въпреки че като девойки и трите достигнаха силни класирания и много напредък, тепърва им предстои да се докажат в категория "жени". За Ерика участието сред елита на света вече е факт и сега тя може само да върви напред.

Още с първото си голямо състезание в Москва миналата година Ерика показа голям потенциал и зае шесто място. През миналата година се виждаше, че тя има много качества, но че съчетанията, които изпълнява, все още не показват максимално красиво нейните силни страни. 

Ерика започва кариерата си в клуб "Велбъжд" (Кюстендил) и по-късно става състезателка на "Олимпия 74" (Бургас).  Това е клубът на бившата националка Мария Матева. Надявам се с Ерика да се избегнат грешките, които през годините станаха с подготовката на Мария: липса на оригиналност в композициите през първите й години в националния отбор до намесата на Ефросина Ангелова, стремеж да се "наложи" гимнастичката на всяка цена, въпреки контузии или формата, в която се намира, неудачен избор на стил и хореография. 

Много е важно Ерика да не стане  "абонираната" номер 2 в отбора, както години наред беше Мария, въпреки резултатите си.  Не само Катрин, но и Боряна и Петя са на много високо ниво, и конкуренцията между тях трябва да бъде постоянна. Всъщност, и четирите биха могли да се състезават с най-добрата в отбора: Невяна Владинова.

Доколкото разбирам, Ерика ще работи с нова треньорка през този сезон и се надявам с това да дойдат и много промени в стила. Лично за мен избора на музикален съпровод, дори триката, прическата и грима могат да претърпят промени, за да може съдиите и публиката да забелязват таланта на самата Ерика, а не "страничните" и някакси допълнително зрелищни фактори. 

Мисля, че Ерика и много добра техника на уредите, което се видя в съчетанието й с лента през миналия сезон, но може да се покаже още по-смело. Тя показва и много трудни пируети, които би трябвало да донесат високи оценки, ако ги изпълнява чисто. Няма причина гимнастичка от калибъра на Ерика да получава оценки под 17.500, ако играе уверено. Желая на Ерика и новия треньорски щаб много нови успехи през 2017-та.


петък, декември 23

Бъдещето на гимнастиката започва днес

Нищо в художествената гимнастика не е чуждо на Николай Боев: нито физическите изисквания, нито кипящите емоции, нито историята на спорта и промените в стила.  Николай се докосва до художествената гимнастика случайно,  когато като дете чака своя приятелка да свърши тренировката си. Толкова му харесва, че започва да тренира,  а още на 16 помага в тренировките на другите деца.  От собствените му изпълнение се вижда колко работа и любов е посветил на любимия си спорт и какви страхотни резултати е постигнал:                                                                                                                                  
Снимка: Димо Димов


Николай вече има повече от 10 години опит като треньор, както и сериозен опит като съдия. Голям фен е на Симона Пейчева. Моето лично впечатление е, че Николай, както и самата Пейчева, е ценител на руската школа и обича да работи с деца с много развита гъвкавост и други страхотни физически качества.
   
Точно такава и възпитаничката на Николай, националката Петя Борисова, която посочва за свои любимки рускините Кудрявцева, Солдатова и Мамун. Петя има огромен потенциал, а за Николай работата с национална състезателка е не само признание, но и възможност да помогне на отбора да се развива.

Снимка: Димо Димов

Надявам се участието на Николай в работата на националния отбор да е една от първите стъпки към по-масовото включване на мъже в художествената гимнастика, където те биха могли да внесат много състезателност и зрелищност. Лидерът на руския отбор Ирина Винер също сподели в интервю, че участието на мъже е бъдещето на спорта, защото ще му донесе още по-голяма популярснот.

В България също е важно да приемем с открито сърце, че има жени, които са страхотни в традиционно "мъжки" спортове като борбата и вдигането на тежести и че по същия начин нищо не трябва да спира мъжете да се занимават с художествена гимнастика. 

Важното е един спортист да има желание за работа и талант. Други фактори не би трябвало да имат значение нито в избора на спорт, нито в развиетието на спортиста. Не бива да има значение и какво точно и непременно очакват родителите. Евгения Раданова например разказа в интервю, че нейните родители са очаквали тя да се занимава с фигурно пързаляне,  защото е "женствено и грациозно",  а това, че е избрала шорт трек не е било особено приятна изненада за тях.  Засега Раданова остава българската спортистка с най-силно представяне на зимна олимпиада.  А определено би могла да не бъде единствената.

Засега българската преса пише за Николай като за "куриоз" в историята на гимнастиката. Разбира се, Николай е уникален в своя талант и избор. Но той не бива да остане едно прекрасно изключение. Готова съм да се обзаложа, че много други момчета в  България харесват гимнастика и с радост биха си играли с ленти и обръчи, било то само като хоби,  но може би и на високо състезателно ниво. Николай е имал късмет, че са го окуражавали да продължи да следва своя избор. Ако треньорите или семейстовото му го бяха насочили към други спорт, сега нямаше да имаме такъв страхотен треньор в националния отбор.

Снимка: Димо Димов