вторник, май 23

Да празнуваме българската сила, не българското желание да смачкаш по-талантливия

Една французойка беше казала, по повод спектатакъла "Исихия", следното: "Вие плачете, защото сте българи, а аз като не съм, защо плача?"

Интересно е публиката да се запита защо плаче. Със сигурност не е от любов към България, а защото спектакли като "Исихия" говорят за човешките преживявания през дългите векове, в които се е променял целия свят. През тези векове, както и сега,  е имало надежда, гордост, мъка, път към нещо по-добро, стъпка по стъпка. Неравна борба между силите на доброто и злото. Не познавам нито един зрител, който да е гледал спектакъла и да не настръхва по време на нестинарския танц:




Или когато стъпват на сцената ослепените Самуилови войници. По повод Самуиловите войници, от години имам една лична цел. Опитвам се да се сдържам и да не правя коментари от рода на: "Ами ето, българите все ни водят еднооки", а останалите са слепи и ходят да гласуват за еднооките. Не. Нека си представяме прадедите си като едни силни хора и да вярваме, че ако в техните редици вървеше,  по случайност, някой от съвременните министри, те, макар и ослепени, щяха да го извадят, ако трябва с ритници,  от строя, защото не е годен, нито за войската, нито за нацията.

Също така има лична цел да не обсъждам с никакви хора каквито и да било идеи, че Самуил е "македонец".  Абсолютно ми е под нивото, като човек, който може да чете, и като личност, която просто не иска да си криви душата, да се впускам в такива спорове. Имам една дебела и много евтина точилка в кухнята. Който иска да спори с мен на тази тема, мога да му я пратя на снимка. Снимка на точилката служи за  знак как дори няма да цапардосам спорещия по главата с нея;  аз точилката и силите няма да си хабя. Също така, тази точилка казва по свой начин: сбогом, ти не си част от живота ми. Така аз се справям с моята цел да не влизам в спорове. Ето и сега, в този блог, не обсъждам нито македонския въпрос, нито българската политика.

Да се върнем на гимнастиката, една уж толкова по-приятна тема. 

Някои от читателите на моя блог всъщност не са чак такива луди фенове на този спорт, даже никак.  Ето защо ще обясня съвсем като за незапознати. 

На европейското в Будапеща Невяна Владинова изигра съчетанието си с бухалки два пъти. Първия път получи оценка от 18.200,  с което допринесе за бронзовия ни медал в отборното. С тази оценка влизаше в първите три по време на квалификациите. При второто изиграване, на шампионата на отделния уред (бухалки), получи 16.900, при силно изиграване, и изведнъж се оказа на пето място. Двете изигравния бяха еднакво чисти. 

Анализи на съчетанието бяха направени и от професионалисти, и от фенове, в това число и от руски и рускоговорящи, които са съгласни, че това е една пълна и абсолютна гавра с труда на Невяна и на целия български отбор. 

За да продължи тази низост и мерзост, на лента, където Невяна игра с класи по-силно от останалите 7 във финала, в това число и от другата българка, Катрин Тасева, също по неизвестни получи 16.975. Обаче, всички други се спънаха в лентите и оценката, макар и ниска, й стигна за бронзов медал. 

Значи българинът, както се оказва, колкото и да го тъпчеш, върви напред, качва се на почетната стълбичка. Истинският българин. Не другите: измислени, ненужни, отчайващо завистливи, невежи и злонамерени, анти-българи, които не правят друго освен да се опитват да подкастрят крилете на по-силните и да избодат очите на по-уязвимите, за да ги залъжат, че талантът и трудът не са важни,  че няма да бъдат оценени.  Че колкото и да работиш, няма да успееш,  та по-добре се впусни в някоя далавера, нали...

Вярно е, че на европейското през 1992-ра в Щутгарт и 1994-та в Солун Мария Петрова също много я рязаха на европейско първенство. Но сега не сме в 1992-ра. За тези 25 години, освен Теодора Александрова и Симона Пейчева, нямахме състезатели с шампионски титли. След Симона нямахме  и състезатели, които да играят гимнастика в български стил.

Много неща се промениха. Не може деца, девойки и жени като Невяна да тренират по безкрайни часове, в продължение на години и години, да поемат рискове, да излизат пред света с огромна трудност в съчетанията, и когато се случи някаква безумна несправедливост, никой да не се застъпи за тях. 

Няма да стане. Днешните деца няма да искат да играят гимнастика, ако се държим все едно сме в 1992-ра година. Преди гимнастички като Петрова дебютираха на 15-16 години и се отказваха от спорта на 19-20. Сега силните гимнастички във почти отбори са на поне на 18 (Ашрам от Израел, сестрите Аверини от Русия, Солдатова), а много са  на по 20 или повече (Халкина от Беларус, Мазур от Украйна).

НИКОЙ НЯМА ДА СТОИ МОТИВИРАН ДА СЕ СЪСТЕЗАВА, АКО ЕДИН ДЕН МУ ДАВАТ 18, А НА ДРУГИЯ 16 БЕЗ НИКАКВА ПРИЧИНА. НЯМА ДА СТАНЕ.  

Такъв спорт не може да бъде приет със серионо отношение. Спомнете си защо се отказаха деца като Сидерова, Проданова, Стоименова, Стайкова. Не може да се дават оценки на базата на това кой на кого е симпатичен. Това отношение трябва да спре! 

Преди години в отбора на Украйна имаха една страхотна състезателка, Анна Бессонова. Смятаха, от украинския щаб, че Анна вечно получава несправедливи оценки. Оспорваха оценките. Бориха се за нея. Накрая накараха самия Сергей Бубка, уникален атлет от световна значимост, да напише писмо до някои международни органи, в което той, горе-долу в прав текст, беше написал, че Бессонова заслужава златен медал. 

Нашите страдания не са на украинско ниво. Или са? Ние кои сме, малката държавица, в която , преди много векове, се създаде славянската азбука? Кои? Наследниците на Самуил? На Гоце Делчев и на Левски? На Стамболов? Или сме роднините на Жан Виденов и приятелчетата на Иван Славков (бог да го прости, колко държавни пари изяде, без да си мръдне пръста; ами това не беше просто търтей, а търтей за олимпийски медал!)?!

В Украйна, междувременно, цялата федерация и всички треньори и състезатели подкрепяха Бессонова. Не се опитваха да се взират в грешките й, а такива имаше. Подкрепяха я, защото беше най-добрата, а ако не застанеш зад най-добрия, няма с какво да се изправиш срещу другите, нито има как да защитиш по-младите.

Аз не очаквам от Стефка Костадинова, най-успешната българска спортистка за всички времена, да почне да пише писма до международната федерация, защото нашият проблем е друг.

Не очаквам изведнъж да се прекратят трудовите договори на хора от различни български спортни федерации, които, не само че не помагат на талантливите, но даже активно им пречат. От много години.

Нали знаете защо Бербатов не игра за националния ни отбор? Защото не е толкова сляп, че  да се съгласи да го водят подлеци и бездарници. И с това ви казвам, че всички сте вътре, в тази ужасно обезкуражителна несправедливост, която стана в Будапеща. Треньорките, Катрин Тасева, ансамбъла, резервите в отбора, лекаря и психолога. Всички сте вътре и всички оставяте да се гаврят с вас. И от името на феновете: с нас.

Какво ни остава да празнуваме на 24-ти май? Статиите в жълтата преса за това коя гимнастичка е с нова татуировка или има гадже футболист? Не, благодаря. По-добре да ги напишат на 6liokavitza, точно тези статии. В кое българско издание има задълбочен анализ на безобразието, което стана в Будапеща? Да, има няколко интервюта, с доста общи приказки...

Нека все пак да празнуваме този вид българска сила, който накара Невяна да играе така:







неделя, май 21

Европейско първенство, европейски мисли и внучките на Жулиета

Ще започна моя фенски анализ не с българския отбор. И от идеята за Европа. От много години, много българи бурно и настойчиво повтарят, че Израел не е в Европа. Израел спечели два бронзови медала на това европейско при индивидуалните състезателки. Поздравявам всички справедливи и мислещи хора с тази прекрасна снимка на ансамбъла на Израел. Израел ще бъде в Европа, антисемитите са тези, които нямат място нито в Европа, нито на другите континенти. 

















За да се обидят още повече шовинистите, на това европейско първенство игра и Турция. Играха прекрасно и плакаха за оценките, защото са един отбор не само от европейска, но от световна класа. Да поздравим българските и руските треньори, които изведоха този отбор на много високо ниво. Можем само мечтаем и в други отношения Турция да е част от Европа в други отношения. Можем да си позволим да мечтаем, нали?


 

А като става дума за истински европейци, на това състезание отборът на Румъния се доказа още веднъж с класа и елегантност. Анна Луиза, най-силната им индивидуална състезателка, има потенциал да постигне много по-високи класирания от легендарната си предшественичка Ирина Делеану и олимпийката Алина Стойка.























Да отидем още на изток при отбора на Азербайджан. На това състезание не им провървя, но са страхотни. Работят с една от най-талантливите треньорки в цял свят, българката Мариана Василева. Ансамбълът беше много интересен и оригинален, а младата Пириева ще има време да осмисли грешките. Само напред!





Да стигнем и до баш европейките! Ксения Мустафаева (точно така, Мустафаева, колко европейско!) играе, разбира се, за Франция, защото по-добра гимнастичка от нея няма в цяла Франция, а че и отне 12 години да получи френско гражданство е тема за много дълъг разговор.  Честито, Франция, гимнастичка в първите 8!  Напълно заслужено, а ако играе чисто, Ксения е със шанс за медали.
























Австрийките също вече от няколко десетилетия са с български треньори. Тази година игра едно младо, много елегантно момиче, което ще изпревари много скоро Никол Рупрехт, тяхната утвърдена състезателка.
























Накрая, ето го и отбора на Италия. На това състезание показаха блестящ ансамбъл и две много силни индивидуални състезателки: Александра Аджурджуркулезе (от румънски произоход) и Милена Балдасари. Извежда ги внучката на легендарната българска треньорка Жулиета Шишманова, Жулиета Канталупи. Многкратна шампионка и на България, и на Италия. До нея, майка й, световната шампионка на въже, Кристина Гюрова. Жулиета Шишманова е треньорката на Мария Гигова и на Нешка Робева. Треньорката на Кристина Гюрова е Нешка Робева. 

Талантът може да има и двойно, и тройно гражданство, както се оказва. Талантът е навсякъде: не небето и на земята. Жулиета и Кристина не са  само българки и италианки. Те са повече от това: истинските европейски лидери. 











Всъщност старата Жулиета, бабата на този спорт, е треньорка на всички прекрасни деца и млади дами на снимките горе. Тя изгради основите на този спорт и в 21-ви век, на тях се опира абсолютно всеки европейски отбор. 

Че е баба го казвам с най-голямата любов, която може да има един фен. Ако беше жива сега, щеше да види всички свои внучки от всички континенти.  В отсъствието на Жулиета Шишманова от нашия тленен свят, честта да ръкопляска най-силно на внучките се пада на госпожа Нешка Робева.

събота, май 20

Всички са в розово, дори празната зала

Гледам и се чудя как да направим този спорт по-популярен. Да не излизат хора като Бетина Жотева да говорят, че спортът ни бил "секта". Да приемат със съвсем сериозно внимание усилията на децата, жените и мъжете, които са си посветили времето, труда и таланта на гимнастиката. 

Българската телевизия да го излъчва. И да не го прекъсва, за да показва кърлинг, билярд, ралита, в които няма българско участие, или дори просто футбол. Има ли начин?