сряда, септември 21

Кудрявцева, като малка принцеса


Ако не сте гледали Кудрявцева като дете, много е впечатляваша наистина. Всъщност, тя тук е вече над 10 години, така че се е занимавала с гимнастика вече 4-5 години. Вижда се ясно колко е внимателна и състедоточена и как, определено, много деца имат същите физически качества, но не изпълняват всеки елемент толкова кристално чисто.



Струва ми се също, че скоковете не са са променили особено при нея между 2009-та година и сега. Наистина, за 7 години една гимнастичка може да израстне много, по много начини, но ще се развива в някои отношения повече, отколкото в други.

понеделник, септември 5

Грим, по-малко или повече?

Певицата Алиша Кийс (Alica Keys) на 35-годишна възраст реши да започне ново модно движение "Без грим" и се появява на публични места негримирана. Засега май е единствентата, поне сред по-известните личности като нея, които получават музикални награди и участват в различни събития. Обяснението на Алиша беше, че иска да бъде "себе си", да не се крие зад нищо. Тя е музикант, който от най-ранна възраст е под светлината на прожектора и сигурно на 10-12 години, ако не и по-рано, вече е носила доста грим. 

Много фенове на Алиша се радват на нейното решение, други смятат, че е "освобождение" за жените от оковите на очакванията винаги да изглеждат по определен начин, а трети са направо ядосани, защото си признават, че чисто и просто се харесват с грим и толкова. "Мен не ме снимат фотографи, като тези, които правят снимките на Алиша", отбеляза една моя приятелка, за която гримът вече 25 години е цял ритуал. "Да, но ти си си хубава", отговарят други.

На фона на всичко това се изненадах да прочета коментари, че треньорките Бранимира Маркова и Ефросина Ангелова трябвало да носят грим, или повече грим, като извеждат Невяна Владинова и Катрин Тасева.

За да си призная моята лична гледна точка, аз не се гримирам добре и ме мързи. Гримирах се в гимназията и в студентските години, а сега нося някакъв крем, който да ме защитава от слънцето, гланц за устни, с лек цвят или безцветен и, в дни, в които не бързам за работа: спирала.  Преди много години се появих с повече грим в един мой любим софийски бар и собственикът на бара, който ме е виждал и без гланц за устни, възкликна: "Днес си с макияж!  Кой се жени!". "Показваха ме по телевизията", казах на шега. 

Затова пък обичам да си купувам червила в различни цветове и те си седят у нас в едно шкафче. Някои от тях са доста трайни и се махат трудно. Имам 10-15 цвята за тези спешни случаи, когато много искам да изляза с червило и не се харесвам в нито един цвят.  Блазе им, мисля си, на тези, които са способни да излязат от дома си години наред с един цвят червило.  Виж, ако трябваше да гримирам друг човек, щях да избера цвят без никакви колебания. И така...

Честно казано, през годините съм си мислила, че някои от гимнастичките носят доста тежък грим, и че при девойките и децата може би е малко рано за грим. А съм присъствала и на състезания, когато някое от по-малките момичета все се оплаква, че има спирала в окото и текат сълзи с повод и без повод. 

Въпреки това обаче, не бих си представила гимнастичка да излезе без грим на килима, особено защото модата на сегашните трика е да са много цветни и с много орнаменти, включително кристали и мъниста, и всяка гимнастичка би изглеждала бледа и недостатъчно подготвена с такова трико под силното осветление в залите и пред камерите.

Защо обаче трябва да имам претенции към грима на треньорките? Няма причина. Някои треньорки са редовно облечени с анцузи, включително и когато извеждат състезателки на килима. Други имат предпочитания към по-спортни или спортно-елегантни дрехи. Кой успя да се вторачи в това дали Ефросина е гримирана, не знам, но ми звучи малко като оплакването, че Лили Игнатова ходела в залата с токчета.  Кое поражда очакванията, че някой трябва си сложи грим преди да изведе гимнастичките? Не е ли по-важно да им дърпа ушите, например? 

Или просто всички да си вършат работата и да се харесват,  а който има желание да си сложи червило и да намаже с него разцелуваните гимнастички, да му е честито!



вторник, август 30

Най-силния български ансамбъл и испанското проклятие

По ирония на съдбата, а може би чисто и просто заради задкулисни игри, тази година испанският ансамбъл се оказа поставен на второ място в Рио, докато българките останаха трети, с равен резултат. За да се изпълним с може би съвсем неоправдан оптимизъм, искам да ви напомня, че през 1996-та година беше по-лошо и тенденциозно. Тогава испанките изпуснаха обръч и пак ги нагласиха първи, а българският ансамбъл остана втори. Сега испанките поне играха без  видима, груба грешка.

Този български отбор, от 1996-та, обаче, остава най-титулуваният, при огромна конкуренция в средата на 1990-те години и при много неблагоприятно съдийство. Отбор, за който, може би за щастие, не се шумеше в българската преса. Поне не толкова, колкото сега. Е, имаше една снимка, на която Жельо Желев,  мир на праха му, стои до рамото на Ивелина Талева и се усмихва с искрено възхищение. Ако я намеря, ще я публикувам.

Четох, че Михаела Маевска, капитан на нашия изключителен ансамбъл от 2016-та, изрази неудоволствие от това, че успехите на отбора се сравняват с тези на ансамбли от миналото. Това, разбира се, постоянно се случва в спорта, и не е плод на лични пристрастия. Нито означава, че не се гордеем безкрайно с бронза на този отбор,  който наистина е по-скъп от злато за нас. Ансамбълът от 2016-та извърши огромен подвиг и всички го приемаме точно така: като духовна победа. Неслучайно Маргарита Мамун нарече олимпийците на Русия "войни на светлината." Такива са българките от ансамбъла през 2016-та.

Чисто статистически, най-силен е ансамбълът от 1996-та година. Те бяха световни шампионки и през 1995-та, и през 1996-та. Те бяха най-силният, най-интересният, най-зрелищният отбор в Атланта. Имах чувството, че техните уреди са във въздуха по-дълго, отколкото в ръцете им. Гледала съм ги и на тренировки и ми се струваше, че дори в почивките и докато загряваха, се движеха в синрон, наистина като една. Това бяха Мая Табакова, Валентина Кевлиян, Ивелина Талева, Ина Делчева (в съчетанието с обръч), Вяра Ваташка,  Мария Колева (в съчетанието с топки и ленти). Преди Атланта с тях игра и  пожъна много победи и Антоанета Станчева. 

Незабравимите! Не сме ви забравили нито за миг! Отделно си струва, като спрем да гледаме назад с гордост, да погледнем и постиженията на гимнастичките от този отбор като треньорки и като професионалисти извън гимнастиката. Те също са много.

А за олимпийския сребърен медал...Да си втори или четвърти понякога води до различни чувства на една непостигнатост. Самият Валери Люкин, треньор и баща на олимпийската шампионка Настя Люкин, сподели, че най-тежко е да си втори. Е, когато си несправедливо втори: става три пъти по-тежко. Може да попитаме за това и Данчо Йовчев, и разкошният ни ансамбъл.

Аз като фен не съм простила за станалото в Атланата, най-чистосърдечно си признавам. И не мислех, че някога ще имаме отбор, който да изглежда толкова красиво и мащабно на килима и да е толкова вълнуващ.  

Двадесет години по-късно съм мускетарски обнадеждена, че следващият отбор ще ги настигне. Селекцията за новия ансамбъл се сведе до 10 момичета и всяка от тях е на изключително високо ниво.  Те са ансамбълът на бъдещето, за което дори не сме мечтали.

За ансамбъла на бъдещето ще напиша отделен пост, но очаквам много от Любомира Казанова, Снежана Дечева, Симона Дянкова, Мадлен Радуканова, Стефани Кирякова, Теодора Александрова.

Засега шампионките от 1996-та остават най-добри и когато новите шампионки победят Испания, феновете ще простят и тази прошка също ще е златна. :) Ще означава, че  прокобата се е махнала и че този спорт върви към по-добро.