Ирина Дерюгина трябва да е щастливка. Извежда една от най-талантливите гимнастички в цял свят, младата надежда Влада Николченко, която играе на висока скорост, със страхотна амплитуда, блести с изключително красиви скокове, изразителна и стилна е.
На европейското първенство тази година Влада завърши трета на бухалки и осма на обръч. А можеше да спечели още медали.
До световното тази година остава билоз месец. Ще заблести ли Влада с пълната си светлина и ще покаже ли различните страни на своя огромен талант?
Трудно е да се каже. Гимнастички като Линой Ашрам от Израел и Екатерина Галкина от Беларус са много по-утвърдени и играят много интересни композиции тази година. Те реално нямат толкова блестящи физически качества като Влада, но тази година системно я изпреварват (въпреки че Линой лекува контузия).
Когато преди известно време писах за българката Боряна Калейн, която за мен е най-силната и интересната в българския отбор в момента, някой се обади, че тя трябвало да "изчака да дойде нейния ред". Не вярвам в това. Талантът не се реди на опашки, той просто избухва, озарява всичко около себе си и безотказно се придвижва напред. Влада няма нужда да чака залеза на по-опитните. Тя не е просто бъдещето, а една сред най-добрите в света сега.
От друга страна, Катя Галкина е изключителен състезател, уникален в своя стил, в крехката си елегантност, в начина по който преживява всяко движение. Ако завсиеше от мен, бих я поставила на подиума и пред Влада, и пред Линой от Израел. Мисля, че битката между тях трите и българката Боряна Калейн ще бъде страшно вълнуваща. А защо да не успеят да застрашат и примите от Русия: сестрите Аверини и Саша Солдатова? Напълно го заслужват.
Тук отварям скоба за Боряна, въпреки че исках да посветя време на Влада. Смело и красиво е, че Боряна подготвя ново съчетание един месец преди световното. Но не е особено разумно. Конкуренцията на Боряна за медалите са изключителната Влада и още няколко много стабилни, много изчистени състезателки, в това число и по-младата израелка Никол Зеликман, която тази година в отсъствието на примата на Израел Линой, показа психика на състезател от световна класа и проби сред медалистките. Не беше сега моментът да се впуска Боряна в ново съчетание с безкрайно рисков уред, какъвто са бухалките. Дано тя ме опровергае.
Колкото до Влада, тя спечели медал от европейското точно на бухалки. Много е красива за гледане, но по отношение на техника на уреда все още отстъпва на българките и на момичетата от Русия и Беларус. Затова пък като поема по-малко риск, тя може да се възползва от грешките на другите.
По традиция украинките няма да се явят на последното голямо състеание преди световното, защото то е в Казан, Русия. Очаквам да бъдат отпочинали, нахъсани и готови с размах да демонстрират силните страни на своята школа. В това число включвам и двете нови надежди, две ангелски елегантни 16-годишни момичета: Виктория Оноприенко и Кристина Погранична. Техният час също ще дойде. И то скоро.
Вече всички знаят, че с най-красивата и трудна композиция на обръчи в света и с великолепна игра, българският ансамбъл спечели златен медал в съчетанието с 5 обръча на световното в София. Гимнастичките от ансамбъла са новите български златни момичета не защото спечелиха този медал, не защото спечелиха бронз в многобоя, а защото излязоха с оригинална, различна и впечатляваща игра. Това е истинската "запазена марка" на българската школа. Да посегнеш към медалите, да се качиш на най-високото стъпало в гимнастиката, както и в много други спортове, означава, че не играеш на сигурно, а играеш на ниво, с класи по-високо от това на другите отбори. По отношение на обръчите, българският ансамбъл достигна такова ниво.
Както винаги, подготовката за световното мина бе без поводи за притеснение и недоумение. Не стана ясно кои са резервите в отбора, как се справя отбора с контузиите, с психическата подготовка. За момент се заговори, че националката в индивидуалното, Ерика Зафирова, ще влезе в ансамбъла, без да е тренирала с тях. Видяхме блестящи изпъления, но и грешки, които можеха да бъдат избегнати.
Аз с голяма радост и нетърпение очаквах, че този отбори ще бъде абсолютен световен шампион, а не само златен медалист от един финал. Този отбор е на изключително ниво и го заслужава. Не знам колко от момичетата биха искали, а и, чисто здравословно, биха могли да останат в отбора и да се готвят за Олимпиадата през 2020-та.
Ако останат и продължат, то и те, и треньорският щаб трябва да си зададат въпроса: как да направим така, че да не изпуснем между пръстите си олимпийското злато, така както изпуснахме абсолютна световна титла пред родна публика.
Очевидно е, че разполагаме с момичтета с изключителни качества, с мотивация, с готовност да се държат като лидери и победители. Разполагаме и с много силни композиции, които още от пъврия ден на сезона бяха заявка за най-високото стъпало.
Да, тежко е за един отбор да излезе пред родна публика, но напрежението да играеш на олимпийски игри няма да е по-малко. През 1996-та България имаше отбор като този. Отбор, който поради нелепа съдийска несправедливост стана втори на Олимпиада след очевидно изпускане на победителите. Време е сега, когато имаме отново невероятен отбор, ансамбълът да излиза с такава игра, че да няма шанс някой да ни вземе заслуженото.
Въпреки огромната радост от световното, мисля че този отбор, или поне някои от момичетата в него, все още не са постигнали самия връх, големия български триумф, който заслужават и те, и техните треньори и фенове. Вярвам, че ще ги видим с нови, още по-тежки корони.
Най-тежкото на короната, разбира се, е да я носиш с достойнство. Тук идва моментът да напиша: много ми е мъчно, че българската публика освирка руските гимнастички. Не защото са руските, а просто защото са гимнастички. Всички те, от всички държави, работят към същите цели и имат същите мечти.
Намирам за напълно приемливо да се освиркат съдиите след несправедлива оценка на собствения отбор. Но не и да се освиркват другите състезатели. Важно е да се създаде култура на спортсменство и уважение сред феновете, ако искаме да излгеждат нашите гимнастички като победителите, които те отдавна са заслужили да бъдат.
Първите думи по повод на световното първенство в София искам да посветя на гимнастичката, която ми хареса най-много, Милена Балдасари от Италия. Всички носителки на медали от световното са красиви и талантливи, но у Милена природната елегантност, чистите линии и прецизността в работата с уреда са издигнати на рядко срещано ниво. Това ниво се постига освен благодарение на личните качества на гимнастичката и благодарение на замисъла на композициите, които показват нейните силни страни по един недвусмислен, незабравим начин.
Тя изпълнява съчетания, които са създадени само и точно за нея. Нещо повече, те са създадени с емоционална дълбочина и оригинални идеи, в които едно движение прелива в друго, уредът стои като естествено продължение на ръката на гимнастичката, музиката е в пълна хармония и с елементите и дори с цветовете на трикото.
Милена спечели среброто на лента с най-наситеното с риск и зрелищно за гледане съчетание на този уред в света. Техниката на лента, която демонстрира, е по-добра не само от тази на златната медалистка Солдатова, но и по-добра от тази на още много гимнастички, които, поради едно или друго стечение на обстоятелствата, са печелили медали на този уред. Гледах съчетанието и се чудех дали ще издържа до края аз, а да не говорим за това как тя издържа до края.
Много ми хареса и композицията с обръч, с която Милена се класира шеста. Това шесто място ми се струва малко случайно. Не мисля, че гимнастичките на четвърта и пета позиция показаха по-силни изпълнения, с което не искам да кажа, че резултатите не са справедливи, а просто, че силите са напълно изравнени. Може би е въпрос на това каква са видели съдийките и кои трудности са зачетени, но ми се струва, че медалите на този уред за Милена Балдасари предстоят.
Милена завърши четвърта на топка и бухалки. Намирам класирането на тези два уреда за справедливо и отново смятам, че в бъдеще Милена може да покаже още по-силна игра. Тези две четвърти места са много "скъпи". Те са ясна заявка за следващи медали. Забелязала съм го и преди, че състезателка, която се класира четвърта на световно обикновено не остава там. Може някоя да е между шесто и десето място през цялата си кариера, но не и четвърта. Така че стискам палци още сега за следващото състезание!
След някои грешки Милена стана също седма в многобоя, но е носител на бронзов медал в отборното класиране. Освен рускините и израелката Линой Ашрам, както и другата италианка, Александра Аджурджукулезе, няма други състезателки с по два или повече медала от това световно първенство. С по един медал се задоволиха и българките и звездата на Беларус Галкина. Без медал завършиха изявени състезателки като украинката Николченко, израелката Зеликман, грузинката Пажава, японката Минагава.
Радостта от среброто на лента за Милена и нейната треньорка, Жулиета Канталупи, беше огромна. Жулиета е внучка на легендата на българската гимнастика, Жулиета Шишманова, многократна държавна шампионка както на България, така и на Италия, финалистка на световни и европейски шампионати и, както се оказва, изключителен треньор.
Понякога един треньор може с години да има прекрасни идеи и да не успява да срещне състезател, който да им даде живот. Затова аз се радвам страшно много за Жулиета, че е намерила някой достатъчно смел и талантлив, който да накара нейните идеи да оживеят на килима и да покаже най-хубавото от духа на гимнастиката: способността да създаваш все по-сложни и по-интересни комбинации.
Ако някой все още се чуди що за спорт е гимнастиката, защо им трябва на някакви млади момичета да се въртят на един крак, да скачат във въздуха, да размахват ленти и бухалки над главите си, пък да се претъркалват, докато уредите са във въздуха и да ги хващат с петите и гърба си, на този някой бих казала това: гледайте Милена Балдасари и ще разберете, че хората, които се занимават с гимнастика го правят просто защото искат да се развиват. Те всекидневно откриват и развиват най-доброто в себе си, физически и психически.
За това колко много се разви Милена можете да съдите и по трогателната реакция на радост и благодарност, която ни показаха с нейната невероятна треньорка след като видяха оценката на лента и повече от заслужения сребърен медал. Няма никакво съмнение, че когато си хвърлил 150% от възможностите си в една мечта и тя стане реалност, изглеждаш така. Така изглежда победата, а под победа имам предвид, разбира се, победата над себе си. Победата никога не идва с усмивка и перфектен грим. Благодарността никога не идва с репетиран поклон и помахване към публиката.
Затова и аз не знам как да се поклоня пред работата на този екип освен като им кажа: благодаря ви, че ви има. Благодаря ви, че ни показахте, че освен лъскави трика и гъвкави гърбове има още. Че има как, че има защо.
Боряна Калейн спечели единствения медал в индивидуалното на финалите в Казан тази неделя. За пореден път по-малката, по-неопитната, изпревари "примата". Даже "примите".
Миналия уикенд Невяна се върна със сребро на лента: уреда, който няма да играе на световното в София.
Някой ще каже, че Катрин, Невяна и Боряна са "отбор". Не трябвало да ги "сравняваме" или "противопоставяме". Истината е обаче, че златните отбори са златни, защото всеки получава заслуженото и защото винаги има конкуренция. Виждаме как в Русия нито шампионките Аверини са се отпуснали и приемат участието си за даденост, нито мега-талантливата Солдатова е сигурна, че ще играе на световно, нито на изключителната Селезньова са дадени някакви "бонуси".
"Отбор" са момичетата, защото тренират всеки ден заедно и се подкрепят, но те си дават сметка, че играят и една срещу друга. Сестри Малееви са играли една срещу друга десетки пъти и никоя не е решила просто да си тръгне от корта и да остави сестра си да победи.
Златните отбори се градят от хора, които искат златото. Които не се задоволяват с участия от време на време, нито приемат подаръци към себе си или към другите.
Боряна Калейн и Невяна Владинова няколко пъти победиха Катрин Тасева този сезон. Невяна го направи въпреки контузия. Въпреки това Катрин ще играе 4 съчетания на световното, а те ще играят по 3. На тяхно място бих се замислила дали един златен отбор би допуснал един безкрайно талантлив човек да не играе всички съчетания, които заслужава, понеже някой някъде е решил да протежира някой друг.
Това, че Боряна е по-млада, че идва от друг клуб, че има различен стил, не трябва в никакъв случай да я поставя в неравностойно положение. Тя още от дебюта си получи оценки, каквито Катрин Тасева получаваше като вече "утвърдена" състезателка. Пътят към победата на един отбор е точно в това да се даде шанс на тези, които състезание след състезание демонстрират огромен напредък и потецниал.
Защото победите не се измерват само в злато, а и в честно и справедливо отношение към другите и себе си.
Невяна Владинова завоюва отдавна мечтан и много заслужен бронзов медал на топка на световното първенство и се класира четвърта на бухалки и пета на обръч. За съжаление, грешки я оставиха на седмо място в многобоя. Разочароващо за мен през този състезателен сезон беше, че се правеха постоянно промени в съчетанията на Неви, че изчезнаха някои зрелищни елементи и че вместо да се изгладят композициите, на моменти изглеждаше, че ги научава отново.
Въпреки това Неви научи много от състезанията през 2017-та, най-вече за това как да излиза с голяма увереност. Неви е най-добрата гимнастичка в България и е сред най-добрите в света, дори когато играе с грешки. Бронзът на топка е всъщност на уред, където може би най-малко го очаквахме, защото бухалките и лентата са по-силните й уреди, но той дойде, защото е запазена цялостта и хармонията на прекрасното съчетание на топка.
Катрин Тасева влезе в първите 10 в света, както и в първите осем лента, финал, в който нито една състезаелка не изигра чисто съчетание. Катрин има нужда от по-оригинални композиции, които да показват не само танцувалност и флирт с публиката, но и нейните страхотни качества, в чисто гимнастически смисъл. Катрин е плавна, но и отскоклива, с потенциал да изпълни страхотни пируети, може да играе и на висока скорост. Да, тя направи грешки на това състезание, но истиснката причина да не е винаги в осмицата не са грешките, а самите съчетания, които представя.
Ансамбълът с минимални грешки взе сребърния медал в многобоя, а можеше вече да е световен шампион. Мисля, че за този ансамбъл, златото на толкова голямо състезание е само въпрос на време, и то не само във финали, но и в многобоя. Трябва много да се гордеем с тях.
Световното първенство на 2017-та година обаче ще остане в историята с постиженията на три други отбора: САЩ, Италия и Япония.
Браво, САЩ! Браво, Ангелина Йовчева!
Отборът на САЩ е най-силният и на-интересният за гледане извън Европа. Двете американки заслужиха 6-та и 11-та позиция и влязоха в повече финали, отколкото двете японки, които станаха 5-та и 12-та. Така наистина имаме в индивидуалното, освен българките, Япония и бившия Съветски Съюз, един млад, смел и различен отбор, с огромен потенциал. Силната игра на Зенг от САЩ не е изненада. На това първенство обаче американкта излезе с шанс за медалите.
Реакциите и коментарите сред някои български фенове бяха в стил "важно е и на Вуте да му е зле". Вместо да се радват, че от години отборът работи с българска треньорка и че е на път да се бори за силни класирания, някои фенове кръстиха американската състзетелка "Дзън" и обявиха, че стискали палци тя да НЕ вземе медал. Истинката е, че Лора Зенг е по-качествена от японката, която стана пета, и има потенциал да излезе много напред. Това, че съдийските предпочитания бяха за японката Минагава и най-вече за израелката Линой Ашрам, на това първенство, не означава, че и на следващото ще е така. В момента Линой е трета само защото е по-опитна и уверена и защото играе с по-голяма амплитуда и скорост. Няма нито един елемент, който да показва Линой, който и двете американки да не могат да изпълнят и то без да са със свити колена и на цели стъпала, както изглежда тя.
По-важното е, че за целия спорт е по-добре да има конкуренция и силни състезателки от цял свят, а не само от източна Европа и, от време на време, от Испания. Силен отбор на САЩ ще донесе повече фенове по цял свят, разнообразие, много нови фенове и спонсори.
Да се порадваме и на втората състезателка на САЩ, Евита: истинска красавица. Жалко, че вече няма призове "Мис Турнир" по тези голями състезания, щяха да са нейни.
А ако сте забравили изящната като статуетка, Ангелина Йовчева, моите спомени за нея като гимнастичка са тук.
Страхотен ансамбъл, бронз на топка за Кахо Минагава (първа японка с медал от 1975-та), две състезателки в първите 12. Въпреки че в индивидуалното намирам двете американки за по-зрелищни и като цяло с по-високо ниво на работа с уредите, японките показаха, че са най-добрият азиатски отбор. По-силни и от Китай и от държави, подкрепени от руската традиция, като Казахстан и Узбекистан. Япония се доказа като сила в спортната гимнастика, но имат сили да работят на много високо ниво и в художествената.
Изключителната работа на Италия се възнагради
Две разкошни италианки спечелиха 8-мо и 9-то място в многобоя. И двете играха по-силна лента от Линой Ашрам във финала. Сега не са преди нея, но могат бъдат.
Александра Аджурджукулезе през цялата година игра много оригинални и вълнуващи съчетания, а за мен най-елегантна на това първенство изглеждаше нейната съотборничка Милена Балдасари, гимнастичка, която е грациозна наистина във всяко движение.
За мен тези гимнастичка показва хармония между работата с уред и с тяло, красива интерпретация на музиката, лекота в движенията и наистина това, което наричаме, грация.
Поздравления за целия отбор и специално за треньорките от България: световната шампионка Кристина Гюрова и Жулиета Канталупи, многократна шампионка на Италия и на България. Кристина и Жулиета за нас си остават наследници, и направо, кралици, на златната българска традиция! Благодаря им, че изведоха тази красива гимнастичка до най-високото световно ниво.
Ако все пак трябва говорим за Вуте, който е по-зле от нас, да погледнем Украйна
Шокирана съм, че украинките останаха извън първите 15 в индивидуалното. Говорим за отбор на държава с население от 45 милион, с десетилетия традиция в гимнастиката, включително и олимпийски шампионки, с изключителни специалисти в областта на балета и общата физическа подготовка. Техният щаб е направил много стратегически грешки, за да не може от хилядите деца, които тренират по клубове, да не привлече и подготви в националния отбор поне една, достойна на финал на световно първенство.
Може би причината е, че едни и същи треньори залагат на една и съща гимнастичка в продължение на много години и не инвестират време, внимание и усилия в това да подготвят втора състезетелка на световно ниво. Колкото до избраната гимнастичка, Виктория Мазур, на сегашния етап намирам съчетанията й за конкурентни, но не и по-добри, с тези на японките и американките. В сравнение с гимнастичките от Италия, Беларус, Русия и от България, Виктория е далеч, особено по отношение на работата с уреда. Очакванията към нея и ансамбъла бяха високи, и не се оправдаха.
Българските очаквания
Имаме истински цветя в нашия отбор, които имат нужда от смелост и любов, за да разцъфнат.
Излизаме с най-силният си ансамбъл, от 1997-ма година насам.
Излизаме с Невяна Владинова, състезател със собствен стил, най-ярката представителка на българската школа през 21-ви век.
Плътно до нея е пластичната, страстна Катрин Тасева. Изненадва ме не, че Катрин прави малки грешки, а че не прави по-големи. Ако пред нея стояха по-високи цели и повече риск, щяхме да видим уреди да излетят извън килима и щяхме да видим и медали. Дано ги заслужим скоро.
В това съчетание, което може да изгледаме само в черно и бяло, Мария Петрова играе за първи път на световно: Атина, 1991. Световното е през октомври, така че тя още не е навършила 16. Ще ги навърши през ноември.
Мария се премества да живее и тренира в София още на 13-годишна възраст. Доколкото разбирам, след това преместване, не е виждала родителите и сестра си през дълги периоди от време.
За това съчетание Нешка Робева беше казала, че веднага и е станало ясно как Мария добавя към гимнастиката "нещо от себе си".
Вие бихте ли изпратили своето 13-годишно дете да живее и работи далеч от вас в името на спорта и изкуството?
Бихте ли дали шанс на детето си да "даде нещо от себе си", което не зависи от вашето родителско присъствие?
Световното първенство по художествена гимнастика е най-важното състезание за годината, защото то е и квалификация за Олимпиадата в Рио. България излиза със страхотен ансамбъл, и с четири съчетания на една много оригинална, интересна и смела гимнастичка: Невяна Владинова.
Ще ни представя също чаровната Сара Стайкова, която ще играе само две съчетания: с бухалки и обръч. Сара е една от най-талантливите и обещаващи гимнастички в България, която просто трябва да покаже увереност в себе си и да издържи психически.
Четири съчетания ще играе вече утвърдената Мария Матева, която вече е представяла България на много големи състезания.
Надявам се, че ансамбълът ще донесе медали, а Невяна, Сара и Мария ще се борят с всички сили за места в първите 10. Не мисля, че българският отбор може да поднесе големи изненади, но може да завърши красиво и достойно един много успешен сезон, особено от гледна точка на позициите, които Невяна извоюва на последните големи състезания преди световното.
Какви изненади могат да се случат?
Руския отбор има три еднакво силни състезателки Кудрявцева е контузена, въпреки че изглеждаше лека и блестяща на официалната тренировка:
Това дава шанс на любимата ми рускиня, Маргарита Мамун. Следя я още от 2011-та, когато за първи път я гледах на живо. Маргарита има най-красивите скокове в световния елит в момента, просто излита във въздуха. Има и много интересни съчетания, които не винаги изпълнява напълно чисто, но пък е много артистична.
Третата рускиня, Солдатова, е истинска красавица с толкова много талант, че от нея може да се очаква всичко. Както разкошни изпълнения, така и груби грешки. Може би грешките се обясняват с липса на опит, а може би просто е толкова красива, че се разсейва от собствената си красота. Аз поне се разсейвам като я гледам и не успявам да се се съсредоточа върху грешките. Поне си го признавам, за разлика от съдийките. :-) Във всеки случай тази гимнастичка е доказателство, че може да имаш перфектно тяло, красиво лице, страхотна гъвкавост и какво ли още не, и пак да не станеш световна шампионка. Не бойте се, има шанс и за полубожествените!
Станюта и Ризатдинова ще се борят за бронза, но Саломе също заслужава своя шанс
Най-добрата рускиня и украинка са в борба за третите места. Ризатдинова показа много стабилна игра този сезон и заслужава мястото си в тройката. Ако тя и Мелитина сгрешат обаче, аз гласувам с две ръце за Саломе от Грузия, която играе съчетанията си на един дъх, със страхотна динамика, и публиката също ги гледа на един дъх:
Желая сили и смелост на българския отбор и благодаря на Димо Димов и Алекс Христов за снимките!
Откриването на световното по художествена гимнастика в Киев започна вълшебно: с много красиви момичета, облечени в нежни, пастелни цветове и с изпълнение на Ириша Блохина, дъщерята на украинската треньорка Дерюгина. Ириша говори прекрасно английски и има много приятно излъчване.
Не мога да не се питам как София би посрещнала световния елит: дали с Преслава и Азис, или може би с изключителните танцьори от шоуто на Нешка Робева? Или по-малко и от двете, като компромисно решение? Аз от известно време, уви, не вярвам в компромисите. От компромисите на внимателните, учтивите и добродушните се възползват наглите и бездарните. И не печелят талантливите. Нито трудолюбивите.
Дано съдиите не направят поредните компромиси и да ощетят Яна Кудрявцева от Русия и Мелитина Станюта от Беларус: двете най-силни гимнастички в света в момента. И дано от българския щаб не писнем (пак и пак) как са ни ощетили. Не са ни ощетили, казвам ви предварително. Няма компромис, който би класирал българка преди Кудрявцева. За съжаление.
Световното първенство по художествена гимнастика в Киев започва другата седмица. Много време изтече в подготовка за този шампионат и четохме много за промените в българската федерация и в националния отбор. Да, имаме нов президент на федерацията, Илиана Раева , имаме и нов национален треньор, Ефросина Анелова. И в общи линии, промените спират тук.
При индивидуалните състезателки, освен утвърдената ни гимнастичка Силвия Митева, ще отиде, за пореден път, Мария Матева. Мария Матева смени съчетанието си с обръч, което според много фенове и специалисти не й отиваше. Това е една съвсем минимална, макар и положителна промяна. Мария е най-добра на топка, където от доста време изпълнява едни и същи елементи, но ги прави чисто и играе това съчетание с лекота и удоволствие. Не мога с ръка на сърцето да кажа, че на бухалки и лента има оригинални композиции, каквито бихме очаквали от българка. Имаме други момичета, които са и по-интересни, и по-качествени, и които, за пореден път НЯМА да отидат на световно първенство. Може би някои от тях са контузени, и в такъв случай трябва да се запитаме как така тренират, че да се контузят до една...и защо не ги пазим здрави и във форма.
А иначе, с какво, освен с новия обръч на Мария Матева, се промениха нещата, откакто Ефросина Ангелова пое отбора? С нищо.
Всъщност, забравих, ние от Матева не очакваме медали. Очакваме 15-то място. Защо имаме такива ниски очаквания? Защо не искаме поне да е в осмицата? Най-вероятно защото така е по-удобно после да кажем, че сме си постигнали целите.
Но нека погледнем и ансамбъла, защото от ансамбъла все пак очакваме класиране в първите 6. Там също настъпиха промени. Изгониха две състезателки, никой не разбра защо. Други изненади нямаше: просто Цветелина Стоянова веднага попадна в ансамбъла след скандалното изгонване. Промените са козметични, а резултатите са... трагикомични. Ето го съчетанието с топки и ленти, по един музикален съпровод, абсолютно лишен от емоция и оригиналност. В тази композиция няма никаква градация и напрежение, защото самата музика е монотонна, и защото при всяко улавяне състезателките стоят една срещу друга и изчакват уреда:
Толкова ли нямаше кой, в цяла България, да измисли едно не толкова скучно съчетание? Или, ако трябва, някой извън България? При положение, че Адриана Дунавска и Лили Игнатова, например, измислиха страхотни съчетания на чужди отбори, да ги бяхме помолили за малко помощ.
Другото съчетание, с 5 чифта бухалки, се играе на по-интересна музика, има повече динамика, въпреки че сме гледали и по-интересни колаборации със сигурност. По-скоро ме притеснява, че се вижда разминаване в синхрона, което, разбира се, е въпрос на отработване.
И така, ето я прогнозата на лудата фенка за световното в Киев:
- при чиста игра ансамбълът ще влезе в първите 6, с бухалките има шанс и за по-силно класиране; грешките на другите отбор биха им дали шанс.
- Мария Матева, както винаги, между 15 и 22-ро място
- Силвия Митева има голям шанс за шестицата, но е много вероятно двете рускини, двете украинки, Станюта от Беларус и Сон Корея да я изпреварят. Също силни конкурентки са Дурунда от Азербайджан и Ривкин от Израел. Няма финали на уредите, така че класирането в многобоя между 3-то и 6-то място ще зависи от това коя ще греши по-малко.
Така ще протече поредното световно първенство, на което бихме могли да се представим по-силно, и по запомнящ се начин, ако наистина правехме промени, а не само смени и размени.
Световните Игри в Кали, Колумбия, завършиха след големи проблеми с организацията. Наложи се домакините да отменят състезанието на лента, заради неудачности с климатика в залата.Въпреки това стана красиво и доста оспорвано състезание. България, Азербайджан и Корея бяха трите силни отбора, които не изпратиха свои състезателки в Кали. Други отбори, като Русия и Израел, също не изпратиха най-изявените си гимнастички, но показаха ясно, че след тях идват нови надежди.
Разбира се, всички знаем, че руският отбор разполага с голям брой талантливи и прекрасно подготвени момичета. По-интересна за мен е стратегията на отбора на Израел. Гимнастички в първата осмица на света Израел има вече от близо 10-тина години, но през 90-те, те изобщо нямаха изявени състезателки, не и на такова ниво. След като постепенно наложи чаровната Ирина Рисензон, тяхната федерация им започна, с голямо постоянство, да изпраща младата Нета Ривкин на всички големи състезания, където тя дебютира най-напред с класирания на 16-то или 17-то място, постепенно влезе в първите 10, а по-късно спечели и медали от европейско първенство, както и от други престижни форуми. Нета е била в тройката заедно със звездите от Русия, Украйна и Беларус, а много пъти е изпреварвала някои от тях, както и българките. През последната година Израел започна да налага пред света още едно много чаровно момиче, Виктория Филановски, която на Световните Игри в Кали игра във всички финали. Отново я показват на всички големи състезания, дори и, и особено, на тези, които настоящата прима Нета Ривкин пропуска. Очаквам тя да се утвърди без проблеми и след няколко години да повтори или надмине успехите на Нета Ривкин и Ира Ризенсон.
Филановски изглежда готова да замести сегашната номер 1 на Израел
Защо българският отбор няма подобна успешна стратегия при налагането на втова състезателка в световния елит? Първо, години наред се пускат на всички състезания момичета, които не успяват да влязат в първите 15 или дори 20. След това пък се решава на всяко голямо състезание да играе различно момиче, така че съдийките да не "запомнят" нито една. Разбирам, че във всеки отбор има любимки. Но да си любимка не трябва да е достатъчно. Трябва да има и резултати.
Да погледнем Украйна. Отдавна стана ясно, че Алина Максименко е любимката на националните треньорки Дерюгини. Алина е красавица, артистична е, и признавам, че има страхотно излъчване, свой начин да "флиртува" с публиката. Въпреки тези нейни качества, също отдавна се знае, че има и по-талантливи момичета от нея в Украйна, които не са успели да станат толкова любими на националните треньорки. Но въпреки статута на любимка, когато Алина започна да играе с грешки, тя видя, че други също ще получат своя шанс. Постепенно Ганна Ризатдинова, която преди не влизаше дори във финали на уредите, я изпревари и завоюва мястото си на номер 1 в отбора на Украйна. Така, при наличието на реална вътрешна конкуренция, в Кали видяхме една по-мотивирана, и все така чаровна, Алина, която влиза във форма с наближаването на световното първенство в Киев тази година.
Алина е любимка на мнозина, но за да стъпи на почетната стълбичка, ще трябва да играе по-стегнато и чисто
