За големите разочарования и забравата

Когато си дете и си фен на художествената гимнастика, всичко, което виждаш и помниш са извънземните пируети на Теодора Александрова, скоковете на Боряна Гинева, тихата, но изключителна елегантност на Диана Попова, вълшебството във всяко движение на Мария Петрова.

После човек расте, и, както във всяка голяма любов, идват моменти в които хората, на които се възхищаваш, откровено те мамят и предават твоите очаквания.

За мен тези моменти започнаха в края на 90-те  години, когато Валентина Кевлиян подготви един изключителен ансамбъл и българската федерация откровено му пречеше да заслужи многобройните златни медали, които заслужаваше.

Разочарованието продължи, когато позволихме Симона Пейчева, една от най-талантливите български гимнастички за всички времена, стана жертва на нелеп допинг скандал, за който са изцяло виновни са лекарят на отбора и федерацията. Те принесоха в жертва на собствената си простотия един спортист от световен мащаб, какъвто скоро няма да се роди в България.

Минаха години, както се казва. Федерацията също активно попречи на медалистките на европейско първенство за девойки Филипа Сидерова и Биляна Проданова да застанат на подиума при жените, за който те бяха напълно готови. Като девойки те не отстъпваха на легендартната рускиня Евгения Канаева, но бяха активно спрени в своето развитие.

Най- голямото обаче разочарование обаче за мен като фен дойде тази година, когато гледах с какви композиции излезе пред света красивата, отскоклива, гъвкава, мека, изключително артистична Катрин Тасева. Вместо да покажем дива, една истинска магнетична звезда като Петрова,  с къдрави коси и блестящи очи, която е кралица във всяко движение, ние изведохме мек вариант на украинката Виктория Мазур, която играе композиции в стил "кабаре" и така и не показва истинските си качества. Искам да ви го кажа с възможно най-ясните думи: Катрин Тасева е изключително талантлива. Тя е по-добра и от Мазур, и от Дяченко, и от Бравикова, и  от Хонина. Но за да се видят истинските й качества трябват не бледи имитации на конкурентите, а композиции, които да я показват като истинска кралица.

Второто най-голямо разочарование дойде, когато от композициите на Невяна Владинова започнаха един по един да изчезват рисковите, зрелищни елементи, интересните връзки между елементитите, мащаба, творчеството.

Когато си фен като дете, всичко е възторг и възхищение. Когато си възрастен обаче няма нищо за губене.

Световното в София наближава. Имаме избор: или да позволим на най-талантливия треньор и хореограф в света да напише композиците на Владинова и Тасева, или да излезем като малкия брат на Украйна и Беларус, който няма да може да се сравни с тях. Далечен братовчед на Русия, която го изпреварва със светлинни години.

От много години има няколко души, които са решили да пречат на един уникално талантлив човек да си върши работата. Тези хора се казват Мария Гигова, Деспа Кателиева и Илиана Раева. За тези хора дребните победи на собственото им его са по-важни от това да видим отново световна шампионка от България.

Срам ме е от тях, срам ме от нас, от всички ни: от другите треньори, от родителите на децата и от феновете, които се примиряват с посредствеността,  срам ме е безкрайно от българските съдии по международни състезания. Срам ме е от всички нас: ние позволихме Тасева да излезе на големия подиум като неуспешна имитация на украинка, а Владинова да излезе с окастрени съчетания. Срам ме е, защото съчетанията на Тасева никой няма да ги помни.  И защото всички по света се питат: как така обръчът и бухалките на Владинова изглеждаха зашеметяващо в началото на сезона, и невзрачно в края. Срам ме е защото вие сте решили вместо нея, че няма да я помнят.

Бъдете забравени! Това е всичко, което сте заслужили.

Владинова и Тасева, както и всяко момиче, подготвено от Нешка Робева, биха могли да бъдат новата българска шампионка. Няма да има значение с колко дълги крака и колко гъвкава е състезателката от Украина. Ние имаме по-добрата школа от тях. Тази школа заслужава шанс да изведе победителки.

Аз съм разочарована, но няма да спра да пиша, както не спрях да пиша когато, години наред, посредствената Мария Матева игра посредствени съчетания, писани от посредствени хора в противното им желание да наложат едно протеже за сметката на някой, който цял живот ще бъде по-добър от нея в абсолютно всичко. Накрая другите момичета бяха прогонени от отбора, а Матева завърши една слаба кариера, за да играе в балета на карикатурата Веселин Маринов. Това не е и никога няма да бъде българската гимнастика. 

Българската гимнастика се гради на десетилетия собствен стил и на неповторима творческа енергия. Цялата българска гиманастика от времето на Жулиета Шишманова до ден днешен стъпва върху основата на работата с уреда, на интепретецията на музиката и на риска. Това няма да се промени. Нито рускините ще се събудят един ден с уникални композиции като тези на Робева, нито ние ще ги стигнем някога по отношение на физическата подготовка.

Само че можем да ги победим.

Изборът е в ръцете на едни и същи хора, които от години харчат едни и същи пари по едни и същи постове. Ако аз и и вие, ако всички ние, си мълчим, ще ни сполетят едни шести и седми места, които, разбира се, бързо ще забравим.

Мисията на Катрин Тасева започва сега и е възможна

Второто място на Катрин на Световната Купа в София е все още началото на един спортен път, осеян с аплодисменти и медали. Катрин има огромен потенциал, в момента тя е само в подножието на върха и може да се изкачи нагоре със смели решения и зрелищни съчетания, които да останат незабравими. 

Днес на лента тя игра с голяма любов и всички можем да сме много щастливи като фенове от възможността да гледаме развитието на някой толкова красив и талантлив.

Напълно е по силите на Катрин да докаже, че имаме две българки сред първите 6 в света и, много скоро, две българки с медали, една до друга на подиума! За да стоят една до друга като истински златни момичета, мечтая да видя работата на Катрин и нейният собствен стил като гимнастичка да се развият с още повече оригиналност и артистичност. 

На Гергьовден българската гимнастика възкръсна и светът видя нова царица

Съвсем официално,  вече с корона на шампионка от многобоя, след 4 спиращи дъха съчетания, Невяна Владинова стъпи на най-високото стъпало на почетната стълбичка за Световната Купа в София. Тя изкачи този връх след много години труд и със самоотвержената подкрепа на страхотен екип от треньори и стотици верни фенове, които нито за миг не са спирали да вярват в нея. 

Този ден е Възраждане за българската гимнастика. Възроди се българският стил на игра, който не е спирал да бъде в основата на този спорт и който го прави зрелищен.  Без нашата школа, без нашата вяра и работата на българските треньори по цял свят, художествената гимнастика нямаше да стане олимпийски спорт. Нямаше да го гледат хиляди фенове, сега вече на всички континенти по света. 

Тази победа е за всички български треньорки, от Америка до Япония, които изведоха свои състезателки на световно ниво. Много от тях бяха и в София днес и те са част от нашата победа. Невяна е най-яркият носител на най-красивото, което нашата школа дава на света и тя е доказателство, че ще продължим напред.

На Гергьовден българската школа прободе с копие от смелост звяра на недоверието и завистта. 

В бъдеще очаквам Невяна да излиза на килима още по-уверено, да стъпва царски. Сега тя владее световния подиум! Очаквам да има елементи, които ще носят нейното име. Кое е най-окриляващото от всичко: сега тези елемнти изглеждат неописуемо трудни, но след години ще се осмелят да ги изпълнят още много български деца. 

Защото българската гимнастика възкръсна.

Защо плача като гледам гимнастика и защо българската школа отново доминира света

Първо искам да ви кажа това, което вече си знаете и днес ще го кажа на всички, които се интересуват и на всички, които не са интересуват: 

НЕВЯНА Е ПЪРВА НА ЛЕНТА! 

НЕВЯНА Е ПЪРВА В СВЕТА НА ЛЕНТА!!!!

Всички знаем колко много е работила и как всяка година на килима излиза една нова, по-красива и по-силна Невяна. Безкрайно е окриляващо да виждаш как един човек доброволно избира да се не се задоволява с постигнатото, бяга от безопасното и уютното, винаги стои на ръба на следващото предизивкателство, надскача собствените си възможности.

Всички плакахме днес на химна, а аз за първи път плаках с Невяна по време на световното в Щутгарт през 2015-та. Когато направи фуетета на обръч. Да, фуетета, нищо особено зрелищно: три завъртания на един крак с обръча в ръка. Видях, че едвам-едвам ги направи, защото темпото на съчетението беше безумно. Направи ги, а в очите й се четеше уплаха, че ще загуби равновесие. Обаче, някакси, в съчетанието, тя беше при фуетета вече, музиката звучеше и тя трябваше просто да продължи.

Гледах я как ги прави и имах чувството, че ги правя с нея.  Беше малко несигурна, малко неумела, в сравнение с други, но ги направи, съдиите ги зачетоха и толкова. Като сравнявам как правят фуетета момичетата от отборите на Русия, Украйна, Беларус и Израел, които от три или четири годишни работят с най-добрите специалисти по балет в света, да, признавам ви, разликата е огромна:  тези момичета могат да направят фуете със затворени очи.

Невяна си направи фуететата малко на ръба на нещата, не толкова гладко като някой от Беларус, но по Невяниния начин. Тогава за първи път плаках, защото ми стана ясно, че нищо няма да спре Невяна. 

Ако българската федерация подкрепи Невяна, нищо няма да спре Невяна.

"Ти явно изместваш към тази гимнастичка някакви чувства, които иначе си репресирала в себе си", каза ми мъдро една приятелка, която е учила психология. :) Всъщност, май щеше да е хубаво, ако, като луд фен, понякога си позатрайвах за някои чувства, които изпитвам. Вместо да ги изразявам толкова бурно. 

В този случай обаче аз много добре знам защо плаках. Плаках по две причини. 

Първо, плаках, защото знам какво е да започнеш от нулата и да се състезаваш с някой, който е започнал няколко обиколки преди теб. Ето една малка емигрантска история. Като дойдох за първи път в САЩ през 2000-та, имах 50 долара в джоба. Тогава тежах 57 килограма и носех със себе си два куфара по 25 килограма всеки. Като слязох на летището, трябваше да се придвижа до станцията на автобуса, който стига до моя колеж, Уилямс Колидж. Дадох 30 долара за билета за автобуса, а другите 20 ги дадох на едно момче, бездомно, което предложи да ми носи не дори и двата, а единия куфар. Като видя, че изваждам 20 долара, така му светнаха очите! Сигурно другите му дават по 1-2. Аз обаче му оцених труда, както и своя, да мъкне този тежък куфар. И така, аз с 0 долара се качих на автобуса и тръгнах.  Като слязох от автобуса, видях другите ми състуденти да излизат от колите на родителите си, а след това отидох в стаята си и в общежитието и видях, че там няма лампи, и  че се очаква от нас да си ги купим сами. Веднага си казах: "Леле, къде си тръгнала!" Обаче вече бях там. И трябваше да продължа да въртя фуетета.  :)

"Разликата между мен и вас е, че мен не ме е страх да сгреша", казва шахматистът Веселин Топалов.

Такива сме, българите. Не вярвайте на други неща, каквито ви разправят. Всички сме готови да почнем от нулата, да рискуваме, да научим нещо ново, нещо което някой друг е правил хиляди пъти. Винаги сме готови да застанем на ръба. Много е написано, не толкова в учебниците по психология, колкото в тези по антропология, за това как древните цивилизации имат ритуали, които те заставят да прекрачиш някаква нова граница и да стоиш известно време в това гранично пространство, където не си същият, но още не си "нов човек". В религията такива ритуали са създадени съвсем умишлено, за да накарат човек да продължи да се движи напред. Понеже да се променяш и да се развиваш е огромна човешка нужда, тези, които искат да я задоволят, поемат своите рискове, и прекрачват своите граници.

Невяна, с нейните фуетета през 2015-та, се завъртя на самата граница в себе си: между амбициозното момиче, което засега иска само да си изиграе съчетанието чисто, и шампионката, за която грешките са просто стъпка напред.

Има и втора причина защо плаках. Не е дори защото съм идеалист, а защото съм реалист. Гледам гимнастика от 30 години, обожавам българските гимнастички, но ми е ясно какви качества имат другите. Забелязала съм каква мускулатура има Саша Солдатова, каква пируетна техника има Ганна Ризатдинова, какви позиции на ръцете имат гимнастичките от Беларус. Много добре знам, че в техните държави има още много хиляди момичета с такива качества.  Обаче преди много години, в България, на голямата треньорка Жулиета Шишманова й се наложило да коментира това, че една българска състезателка е по-нисичка: "Нищо, тя ще се движи толкова бързо, че няма да забележат, че е нисичка."

Като гледам съчетанията на Невяна плача,  не защото Невяна е перфектна, и не само защото Невяна ще победи привидно по-силните от нея (а тя ще ги победи). Плача, защото съчетанията са направени така, че да показват най-красивото в нея и да не дават шанс на недостатъците. Колкото и парадоксално да ви звучи,  за мен съчетанията на Солдатова и на Ризатдинова всъщност не показват и една трета от това, на което всяка от тях е способна, и физически, и емоционално. 

Когато през 1991-ва гледах съчетанието на топка по ръченица на Мария Петрова от световното в Атина, също плаках.  Тук го играе малко плахо, но си личи непобедимата шампионка, която идва.

Години по-късно разбрах, че искам да гледам на  себе си и на хората около себе си, така като е гледала Нешка Робева, когато е измислила това съчетание: не само като сбор от качества и недостатъци, а като огромен, осъществим потенциал. 

Това е разликата между нашата школа и всички други в света: способността да видиш с пълна яснота силните страни на другите хора, да им дадеш пълното си доверие. Да искаш да покажеш красотата извън всякакви прегради. Това е завършен, непобедим професионализъм. Нещо повече: мисля, че му казват "любов към живота".

. 

Имаме най-красивия ансамбъл, да го пазим

Тази година българският ансамбъл не спира да удивява всички. Вече гледахме съчетанията не само на рускините, които нашият отбор победи дори на техен терен, в Москва, но и на другите отбори с претенции за почетната стълбичка. Сред тях е и отборът на Италия, който редовно обира медалите на домакинското си състезание за световната купа.

Победихме и италианките, а сега е важно никой в отбора да не се пренавива. Композициите ни са единствени по рода си и са много трудни, но и заслужават да бъдат изиграни с удоволствие. Да играят с лекота заслужават и самите момичета.  Говори се, че някои от момичетата имат болки и контузии. 

Затова беше важно и остава важно да има подготвени резерви. Момичетата в първоначалната селекция за този отбор бяха изключителни до една и съм сигурна, че основният състав е избран много трудно. През годините сме правили грешката да пускаме състезателки да играят със сериозни болки. А не е нужно. Освен, че здравето е най-важно ,от това не остават нито хубави спомени, нито идват златни медали.

Истината е, че в България е напълно възможно да имаме 10 момичета на нивото на петте, които изиграха невероятните обръчи в Италия миналия уикенд. Всъщност, разширената селекция включваше 10 такива момичета. Въпросът не е в липсата на таланти, а в правилните решения и в поемането на рискове, само когато е абсолютно необходимо. За да имаш отбор, който играе съчетания с класи над останалите, трябва да имаш и резерви. 

Няма сполучлив вариант, в който треньорите ще стоят на тръни месеци на ред и просто ще се надяват, че никой никога няма да се разболее, например.  Най-силните отбори не са тези, в които никога не възникват болки и контузии, а тези, които са подготвени, че това може да се случи. А ако е толкова скъпо, както някои твърдят, да се подготвят няколко резерви, то отборът може би трябва да потърси допълнителни споснори или да направи дарителска кампания сред феновете. Но не и да разчита, че титулярките са винаги неуязвими.

Новата победа на една малка гимнастическа школа със световно значние

На турнира от серията Гран При в Марбея, Испания, българката Невяна Владинова спечели три сребърни и един бронзов медал.  Много зрители и специалисти са на мнение, че медалът на бухалки трябваше да бъде златен. Съгласна съм с тях.

Преди да продължа с критика към съдийството, първо искам да кажа, че ужасно много харесвам Александра Солдатова. Харесвам я много повече от много други звезди в руския отбор преди и сега: сестри Аверини, Бравикова, Хонина, Сергеева, Синицина, Титова. Всъщност, харесвам я толкова, колкото харесвах и Маргарита Мамун, олимпийската шампионка или изключителната Кудрявцева. Харесвам Солдатова, защото е безкрайно талантлива, зрелищна за гледане, защото излиза с нови елементи и работи над себе си, защото, за разлика от сестрите Аверини, е изразителна и играе с музиката.

На бухалки обаче, в това състезание, Невяна беше по-добра от нея. И двете започват от максимална трудност 10,  така че разликите идват от оценката за изпълнение. На това състезание, Солдатова залитна в началото на съчетанието и при едното изхвърляне буквално тичаше по килима, за да догони една бухалка, която отиде далеч. Невяна нямаше такива неточности. Невяна игра прецизно и уверено, показа една изключителна композиця, и заслужаваше златния медал.

А сега да поговорим за някои факти извън това състезание. Населението на Русия е над 140 милиона. От тях, според някои източници,  над 100 хиляди момичета в Русия тренират гимнастика. При тези мащаби, невъзможно е от 100 момичета да няма поне една Саша Солдатова. Но въпросът не е в мащабите и далеч не е в това, че България е малка държава. 

Спортът има правила и първото от тях е: нека спечели най-добрият.   Въпросът не е само дали си най-гъвкавата и дали представяш най-голямата държава. 

Въпросът е дали печелиш справедливо и по правилата. Защото ако спрем да играем по правилата,   в един момент на никой няма да му се играе. 

Кой би искал да се поти по 50 часа седмично в залата, за да може всеки път да са първи едни и същи хора, дори ако играят с грешки?! Кой зрител би приел този спорт по сериозен начин? Все едно някой да се спъне по време на бягането на 200 метра и пак да му дадат златен медал. Отговорът е, че дори ако печели толкова добра гимнастичка като красавицата Солдатова, пак няма начин това да е истински спорт, не и ако не спазват правилата. 

При тези обстоятелства, трябва да сме благодарни на  тези, които се трудят и не се отказват от спорта, дори ако правилата не са съвсем спазени.  Невяна е една от гимнастичките, които дават надежда на младото поколение, че в този спорт има смисъл. Че ако работиш, един ден ще получиш признанието, което ти се полага по правилата. Затова медалите, спечелени от Невяна днес, са победа за цялата българската школа и за самия спорт изобщо.  

Първа оценка над 19 за Невяна Владинова, и ще има още много

Днес на Гран При в Испания Невяна Владинова стана първата българка гимнастичка, получила оценка над 19 по новия правилник на голямо международно състезание. За съчетанието си с бухалки, което отдавна смятам за най-оригиналното в света с този уред, тя получи 19.100 (от максимални 20).

Най-после имаме гимнастичка, която показва трудности и с тяло, и с уред, поставени по майсторски начин в невероятно интересни композиции. Отне много години да се върнем на това високо световно ниво, в което не само сме в елита на света, но показваме гимнастика, която е нова, различна и уникална. Много се вълнувам за Невяна!

Сега е моментът да кажа, че няма никакъв смисъл Невяна да пропуска състезания. Втората състезателка, изпращана по големи турнири, може да се редува. Невяна обаче трябва да бъде на всяко голямо състезание и скоро да получи не една, а 4 оценки над 19.

Харесвам всички съчетания на Невяна, но за мен обръчът и бухалките са много над показаното и от руските, и от украинските състезателки, а дори и от примите на българския отбор в близкото минало. Това са съчетания, които спират дъха, заредени са с много зрелищни моменти и изразителност. Както се изрази една руска коментаторка: това е изкуството на владеене на бухалките.

За тези, които не са гледали това изключително съчетание, ето изиграването от държавния турнир "Жулиета Шишманова". Все още очаквам клип с по-добро качество и от днешното състезание.

Три европейски шампионки от преди 30 години

На европейското първенство за девойки през 1987-ма, три  български гимнастички печелят златни медал на финалите на уредите. Те са и медалистките от многобоя. Скоро не сме имали такъв успех при девойките, въпреки че Филипа Сидерова и Биляна Проданова можеха да го постигнат, когато стигнаха до сребърни и бронзови медали при девойките.

Да си спомним каква е била гимнастиката преди 30 години. Да, сега състезателките правят много сложни елементи, но и тогава имахме много динамични, гъвкави и интересни гимнастички. Честита годишнина и на трите от техния красив успех!

Елизабет Колева с бухалки. Колко гимнастички в 21-ви век изпълняват две кълбета под двете бухалки във въздуха?

via GIPHY

Албена Димитрова с лента. Колко гимнастички в днешно време правят такъв риск с лента, вместо просто да се разхождат с лентата по килима?


via GIPHY

И, разбира се, Мариела Пашалиева, която беше и треньорка на националния отбор, с много чисти линии и красиви търкаляния на топката:


via GIPHY

През 2017-та заявката на българския ансамбъл е за повече от злато

Сега те имат възможността да променят живота на другите и да останат незабравими.

Тази година българският отбор излиза с две изключително силни композиции, които показват не само спортно майсторство, но и ценности на художествено и чисто човешко ниво. Тези композиции показват хармнонията между силата и красотата, между ярката индивидуалност и работата в отбор. Те показват как трудните неща могат да изглеждат леки. С движенията си, момичетата просто разказват собствена история, в която те живеят и играят като една.

На първото състезание тази година отборът игра само срещу Египет и Русия. Заради това се въздържах да споделя клипове на съчетанията или коментар. Но, въпреки допуснатите грешки, съчетанията са абсолютно пленителни, омагьосващи и незабравими. Заради това направих този малък колаж от началната поза в съчетанието с въжета и топки. Бих го гледала още десет хиляди пъти.

Този път отборът не излиза нито по класическа музика, която е специалитет на рускините, нито по рок или поп музика, в която са се вторачили от много години украинките, нито по филмовата музика на италианките. Излиза отбор, който показва, че когато нещо е чисто, красиво и искрено, то остава завинаги. Те излизат със своя интерпретация по музика, която другите не са докосвали.

През 1996-та имаше един такъв отбор. Отборът, който спечели сребърен медал на Олимпиадата в Атланта. Най-добрият отбор, който сме имали в гимастиката и във всеки друг отборен спорт. Те вярваха във всяко движение, което показваха. Те започваха от чистата нула: от това състояние, в което ти не само играеш, но създаваш. Бяха образец за това, че ако си добър в нещо, можеш да станеш още и още по-добър.

Ако някой може да ги надмине, това е този отбор. Той има всички физически качества, има магнетизъм, има  поразителен синхрон, силно взаимодействие между момичетата.

Вярвам в този отбор, но ще пусна клипове, когато са готови да покажат великолепните си съчетания в цялото им изящество.

Ще си призная: през 1995-та и 1996-та съм гледала българския ансамбъл на тренировки около 150 пъти. По няколко часа. Не ми омръзна да ги гледам. С всеки опит ставаха по-чисти и силни. И понеже оптимизмът е страхотно нещо, ще си призная и друго: винаги съм вярвала, че един ден пак ще се чувствам така.

Защо има значение как е поставено едно съчетание?

По повод критиката на съчетанията на Ерика Зафирова, която публикувах, някои фенове коментираха, че не е толкова важно как са поставени съчетанията, а дали се изпълняват чисто отделните елементи.

Ще си позволя да не се съглася по три причини. 

Първо, при всеки правилник има значение не само какви точно са елементите, но и как са свързани един с друг и, като цяло, как се движи гимнастичката. Всъщност връзките между елементите са важни дори в спортната гимнастика, където, на греда и на успоредка, няма никакъв музикален съпровод. Въпреки това, ако изпълниш един елемент на греда,  спреш на гредата неподвижно, направиш кратка пауза и след това изпълниш друг, това не е добър подход, защото няма "съчетание" на елементи,  а изпълнение на отделни елементи един след друг. Паузите в спортната гимнастика, между отделните елементи, водят до намаляване на оценката, дори ако самите отделни елементи, един по един, са изпълнени като по учебник.

Второ, причината художествената гимнастика да е "художествена" е същата, поради която фигруното пързаляне е "фигурно", а не е просто "пързаляне". Без музика и хореография, художествената гимнастика и фигурното пързаляне не биха били смислени и гледаеми спортове. 

Музиката и хореографията не са само за украса: те са същността на тези спортове. Те ги отличават от шортрека, колоезденето, леката атлетика и много други спортове, които нямат художествен елемент. 

Третата причина ще я задам като въпрос: вие наистина ли мислите, че съществува елемент, с тяло или с уред, който Ерика Зафирова може да изпълни, но Катя Галкина от Беларус, например, не може да изпълни чисто, 9 пъти от 10? Истината се вижда: няма такъв елемент. Не само Катя, повечето гимнастички в първите 10 или дори 15 могат да изпълнят абсолютно всеки елемент, който може да изпълни Ерика. Никол Рупрехт от Австрия може да изпълни същите елементи, Александра от Италия може да ги изпълни, Мазур от Украйна може да ги изпълни с голяма лекота. 

Тогава, каква е разликата между гимнастичките, освен възможността някоя от тях да сгреши? Разликата идва, освен от грешките, точно от оригиналността и майсторството, в "художествеността" на композициите.  

Ние не можем да си позволим да разчитаме на това, че Катя Галкина ще сгреши и, ура, ще я изпреварим. Вероятността тя да сгреши е точно толкова голяма, колкото и вероятността да сгреши някоя от българките.

Художествеността е силната страна на българския стил и аз няма да престана да настоявам, че българските гимнастички имат потенциала да покажат художественост на много, много високо ниво. 

В миналото истински, жив образец за художествено майсторство бяха композициите, които изпълни Мария Петрова. А бъдещето е наше!

Ерика Зафирова спечели в Каламата с красиви пируети, но заслужаваше други съчетания

На международния турнир "Каламата  Къп" в Гърция, националката Ерика Зафирова спечели два златни и три сребърни медала.

Ерика показа страхотна пируетна техника, особено в съчетанието с лента. Турнирът в Каламата не винаги е сред най-силните в света по отношение на учстнички, но е отлична възможност да се покажат новите съчетания на гимнастичките рано през сезона. 

За съжаление, съчетанията на Ерика не оправдаха очакванията, въпреки че самата Ерика им всички качества да е на нивото на национални състезателки като Боряна Калейн и Катрин Тасева. Единствено съчетанието с обръч е достатъчно динамично и с хореография, която да позволи да се видят силните страни на Ерика. Музиката за бухалки е крайно неподходяща за гимнастичка с претенции за елита сред жените и елементите не пасват с музиката изобщо. Топката има потенциал, но няма достатъчно оригиналност и отново няма взаимодействие с музиката. Най-мъчно ми е за съчетанието с лента, защото лентата е може би най-силния уред на Ерика. То е поставено по такъв начин, че да не може да се види силната техника на уреда на Ерика и нейната артистичност и танцувалност. Виждат се два или три хубави пируета и това е всичко.

Като цяло ми се струва, че причината съчетанията да изглеждат на килима запомнящо се изобщо не е в самата Ерика, а в хореографията. Ерика стои на килима като много качествена, мащабна и интересна състезателка. Тя просто е "затворена" в рамките на тези, откровено казано, посредствени съчетания. Не казвам, че всички съчетания трябва да се поставят от гениален хореограф, какъвто е госпожа Нешка Робева. 

Не казвам, че треньорите на Ерика не трябва да участват в поставянето. Но ме е яд, защото в България, освен Нешка, има и много други, по-млади, талантливи треньори и не ги използваме. Защо Камелия Дунавска или Лили Игнатова не поставят по едно съчетание на Ерика? Може би пък Симона Пейчева иска да се пробва да помогне на отбора?  Или друга бивша националка и треньорка с доказан талант: защо не Стела Салапатийска? Не казвам, че те ще изработват съчетанието всеки ден в залата с Ерика, а просто, че ще го поставят. Съществува ли възможност за гост-хореограф? Ето, говори се, че съчетанията на гъркинята Варвара Филиу са поставени от екипа на грузинката Саломе Пажава.

Нека да направя едно "революционно" предложение: защо например не помолим някой от екипа на Мариана Василева в Азербайджан (не дори самата Мариана) да постави едно съчетание на Ерика? Мисля, че на Ерика ще отиват бързи, интересни съчетания. Няма съмнение, че тя ги заслужава напълно.

Засега линкове към съчетанията няма да пускам. Те не представят българския стил, не представят самата Ерика и ще е трудно на толкова талантлива гимнастичка, дори при перфектно изпълнение, да се открои и да "пробие" с тях.

Нашето слънце Невяна ще грее още по-ярко с нови съчтания

Нямам търпение да видя новите съчетания на Невяна Владинова. Засега в някои от репортажите от контролни състезания и тренировки се появиха откъси и отделни елементи. Съчетанието с лента по испанска музика, което е любимо на фенове от цял свят, също е усложнено още повече и ще продължи да спира дъха на съдии и публика.

Особено се вълнувам да видя новото съчетание на топка. През 2016-та Невяна изигра много силна топка по танго, но най-вече в края на сезона успя да я покаже по категоричен и убедителен начин. Преди Олимпиадата, спорд някои коментатори, топката не изглеждаше като най-силен уред за Невяна. А знаем, че това е традиционен "български" уред, с който нашата школа през годините е показала много уникални елементи.  Невяна има всички качества и играе с голям устрем. Нека нейната топка бъде "българска", но също и нейна: различна!

За българската гимнастика 2016-та беше година на истинско възраждане на надеждите. Съчетанията на Невяна са основната причина за това възраждане. Невяна изигра най-интересното и рисково съчетание с бухалки в света, показа смел избор на музика и нестандартна интерпретация с обръч, много красива топка в хармония с легендарния български стил и лента, за която просто ще се говори още дълго. 

През 2017-та е време да говорим за Невяна не само като за новатор: сега тя е утвърден лидер на българския отбор и част от световния елит.

Докато очакваме новите съчетания в пълния им блясък и в навечерието на турнива за Гран При в Москва, ето едно "фенско" клипче с красиви моменти, които Невяна ни подари през миналия сезон.

В началото на сезона е важно гимнастичките да не се страхуват от грешките, а да покажат новите си съчетания с максимална увереност и след първите състезания да продължат да ги усъвършенстват. Много от най-силните състезателки не са готови да излязат на голямо състезание през януари и февруари. 

За тези, които ще играят на Гран При в Москва, първото състезание е истинско доказателство за смелостта им и за потенциала да играят много по-силно на следващите турнири. Напред, Невяна!

Новият български треньорски щаб се състои от завършени, стопроцентови професионалисти

Бранимира Маркова, треньорката на най-успешните български състезателки през последните няколко сезона, Невяна Владинова и Катрин Тасева, ще поеме главната роля в треньорския щаб по отношение на индивидуалните гимнастички, а Весела Димитрова, която изведе ансамбъла на Швейцария от непознати в гимнастиката направо до място в шестицата на света, ще работи с националния ансамбъл.

За първи път от много години изборът на национални треньори не е по симпатии, а по заслуги.

                                                                                                                                                              

Бранимира Маркова е световна отборна шампионка от Аликанте '93, където, рамо до рамо с трикратната  абсолютна световна шампионка Мария Петрова и абсолютната европейска Юлия Байчева, тя доказа на света, че българската гимнастика няма да отстъпи от позициите си на лидер и на творец в световната гимнастика.

На това състезание Бранимира също се класира на четвърто място в света на въже и на осмо място на лента. След близо 25 години Бранимира остава една от най-красивите гимнастички, която съм гледала, а сега тя е и внимателен, отдаден на своето призвание треньор.

Весела Димитрова също е сребърна медалистка от световни и европейски първенства с българския ансамбъл през периода 1991-1992 година, който беше особено тежък за българския спорт. Като треньор тя изведе до престижни позиции отбора на Швейцария в ансамбловото съчетание, където те нямаха едно предишно класиране сред елита, нито традиции в този спорт.   Никой не би очаквал точно от швейцарките да се класират на трето или четвърто място под нейното ръководоство, така че от работата с българския отбор можем да се целим направо в златните медали.  

И като че ли не е достатъчно радостно, че Бранимира и Весела ще оглавят националните отбори, но тази година за първи път в историята на българския спорт, мъж е личен треньор на национална състезателка. Николай Боев, треньорът на Петя Борисова, заслужи с много труд и внимание своето място сред най-обещаващите млади треньори. От години той просто работи и работи, без да се влияе нито от предаразсъдъците, нито от не толкова професионалната работа на много други около него. Обнадеждава ме, че един стопроцентов фен на гимнастиката и напълно погълнат от труда си професионалист като Николай най-после ще заеме челно място в редиците, където щеше да хубаво да го привлекат отдавна.

Като оставим настрана утвърдените класирания и изключително новаторски композиции, които показа лидерът в отбора, Неви Владинова, реално, другите националки в индивидуалното, Катрин Тасева, Ерика Зафирова, Боряна Калейн и Петя Борисова също не отстъпват по нито едно качество на златните медалистки от Русия през последните години. Налице са й гъвкавост, и сила, и отскок, и танцувалност, и красиви падьоми и позиции на ръцете, и  техника с уреда, която се вижда ясно в оригинални елементи. През последния сезон поне за мен от композициите на Ерика имаше какво да се желае, но нейният талант си блестеше въпреки това. Сега се надявам тя да се развие с много по-голяма скорост.

По времето когато Бранимира и Весела бяха състезателки не залагахме на физическите качества, а не стилът, който ни отличаваше от другите. Сега обаче можем да заложим с пълна сила и на двете. 

А най-важното за един треньор е да спази една максима от книгите "Хари Потър": "Не нашите възможности правят това, което сме, а нашите решения." Колкото и талантливо да е едно момиче, то има нужда от насока и подкрепа, от някой, който вижда и развива до най-висока степен началния й потенциал. Новият треньорски щаб има сили да вземе правилните решения. Да предпази отбора от контузии, доколкото е възмжоно, да покаже силните им страни по категоричен начин, да работи върху психическата устойчивост.

Новите скандали в българската федерация, или как да си отбележим автогол със затворени очи

Отдавна е известно, че никой не може да попречи на някой така, както той си пречи сам. В кратката си история българската федерация по художествена гимнастика е успяла да докаже това правило много път. Всъщност, ако даваха медали по това да си пречиш упорито и системно, щяхме да сме спечилили много, още от 90-те години.

Тази година обаче аз тайно се обнадеждих, че тренировъчният процес ще върви творчески и смело, и без големи драми. Нешка Робева, носител на водещата сила и визия зад българските гимнастически успехи, тази година навърши 70 години, В нейна чест се събраха много от възпитаничките й, отбелязаха юбилея в мир и радост, а и стана ясно, че Нешка има желание да помогне в подготовката на лидера на националния ни отбор Невяна Владинова, както и на голямата надежда Катрин Тасева.

За съжаление обаче, автоголът не закъсня. Вместо да черпи от опита и енергията на Нешка, управителният съвет на федерацията реши, че тя "завижда" на бронзовия медал от Рио и на бенефиса по повод отказването на гимнастичките от ансамбъла. По-грозен и безсмилен начин да си пречи човек сам не може да има. Поне да бяха казали, че имат други идеи за развитието на отбора, че ще дойде треньор, който сам ще реши дали да се допита дао Нешка като консултант. Не. Вместо това, направо шут към собствената врата: обвинения в махленски стил за това как някой завидял на един бронзов медал, и то когато самата Робева се радваше на медала и каза в пресата, че този медал е с тежест на злато. Не само, че се отказваме от таланта на Нешка, но и го правим така, че светът да ни се смее на нелепите изказвания.

Всъщност, въпросът не е толкова дали самата Нешка ще работи с националния отбор, а дали можем да оценим това, което имаме и да се възползваме от десетилетия доказан опит и огромен талант. Или избираме да захвърляме възможности като тази да покажем отново български стил в гимнастиката. Нешка е лидерът, но не единственият професионалист, който показва този стил. Други треньорки, като Камелия Дунавска, Бранимира Маркова, Мариана Василева, Юлия Байчева, Лили Игнатова, също са показали през годините, че златната ни традиция продължава. Всички фенове мечтаят да видят как Неви и Катрин, а също и ансамблите при жените и девойките, ще играят много силни съчетания.

В светлината на оттеглянето на старши треньора Ефросина Ангелова от отбора,  Илиана Раева и нейните поддържници във федерацията можеха поне да изслушат съветите на Нешка, а не да се нахвърлят върху нея с нелепи обиди. След всичко, което Невяна Владинова постигна този сезон, от медалите на големи състезания, до 7-мото място на Олимпиадата, мога само да се надявам, че няма да пропилеем завоюваното заради дребни вътрешни боричкания. 

Истината е, че няма нито един отбор по света, който би отказал на Нешка Робева да им помогне с техните композиции. Колкото и да се самосаботираме, това няма да се промени.

С благодарност за таланта

Днес разглеждах фенските страници във Фейсбук на някои от любимите ми гимнастички:  Лили Игнатова, Мария Петрова, Теодора Александрова, Юлия Байчева. Забелязах, че основните снимки показват гимнастичката с треньорката, която я изведе до върха: Нешка Робева.

Мъчно ми е за решението на Илиана Раева да пречи на участието на Робева в развитието на българската гимнастиката. Последното изказване, че Нешка "трудно преглътнала бенефиса и олимпийския медал" е лъжа. Нешка Робева се радваше на олимпийския медал на отбора и дори каза, че абсолютно незаслужено преди нас са испанките, както беше и през 1996-та.  С обвинения, че някой "завижда" на някой, няма да постигнем нови успехи, няма и да се радваме на старите.

Нешка Робева не завижда за чужди медали: тя винаги е била прекалено заета да работи за своите.

Колкото до бенефиса на момичетата, да, щеше да е прекрасно, ако Нешка беше помогнала със съчетанията за този празник. Честно казано, въпреки че много се радвах на отбора, самите композиции на бенефиса не ме зарадваха с ефектност и оригиналност. Хареса ми решението за представянето на Любомира Казанова с червена лента, както и нейното изпълнение. За останалите съчетания мисля, че можеше да се направи много: и като костюми, и като композиция, най-вече. Иначе видях, че всички играха с емоция, а най-вече Хриси.  Радвам се за отбора и се гордея с техния труд и успехи. Очаквам от новия ансамбъл още по-силни класирания. Сигурна съм, че Нешка можеше да помогне в замисъла на този бенефис да има повече оригиналност и по-малко показност.

Надявам се искрено, че и без да е част от управителния съвет госпожа Робева ще остане да подкрепи двете ни силни гимнастички в момента: Невяна Владинова и Катрин Тасева. Те са бъдещето и те заслужават да работят с някой, който ще постави такива съчетания, че да покаже силните им страни със страхотен блясък и да не даде възможност на съдиите да видят недостатъци. Недостатъци има всеки, но през годините композициите на Нешка не ни позволиха да ги видим нито в Илиана, Лили и Анелия, нито в техните наследнички. За съжаление, на бенефиса на ансамбъла недостатъците се видяха. И те ще се видят, когато отново влезем в борба за медали, ако не работим с най-добрите специалисти, които имаме.

Скоро гледах съчетанията на Катрин отново и коментарът на испанската телевизия беше, че с лентата тя показва "истинско художествено изкуство."  

Благодарна съм на Неви и Катрин за техният талант, който не се изчерпва с атлетичността, а е свъзан и с тяхната борбеност: с това, че приеха предизвикателството да защитят българския стил и да покажат композиции, които се открояват от всички останали.  

Невяна на всяко състезание играе с огромна мотивация, демонстрира шампионски дух, огромен напредък в работата с тяло, страхотна изразителност. Седмото място на Невяна в Рио е огромен успех, който можеше да бъде много по-голям, ако по-рано й беше даден шанс за международни изяви.

Катрин е качествена гимнастичка, с красиви линии, страхотна лекота в движенията, с естествена артистичност, която веднага грабва публиката. Тя също заслужава не само оценки над 18, но и много медали.

Днес Катрин празнува рожден ден: напред и честито!

Честит Рожден Ден на кралицата Мария Петрова

Гимнастичката с 3  абсолютни световни и 2 европейски титли, 2 пети места на Олимпиада, злато на европейска купа и универсиада, най-грациозната, най-внимателната към своите фенове, гимнастичката, която не стъпваше на земята, а просто се носеше в облаците със своята златна лекота! Споделям едно видео на бухалки от 1991-ва, което и аз не бях гледала ( а съм ги гледала хиляди пъти) и не съм я виждала с това трико:



Тя днес става на 41 години, а ние я обичаме във всяка възраст. През 1991-ва, когато получи първата дестка на бухалки с първото си излизане на килима на световното в Атина, тя вече беше изключителната личност и големия шампион, който продължава да бъде сега!

Грим, по-малко или повече?

Певицата Алиша Кийс (Alica Keys) на 35-годишна възраст реши да започне ново модно движение "Без грим" и се появява на публични места негримирана. Засега май е единствентата, поне сред по-известните личности като нея, които получават музикални награди и участват в различни събития. Обяснението на Алиша беше, че иска да бъде "себе си", да не се крие зад нищо. Тя е музикант, който от най-ранна възраст е под светлината на прожектора и сигурно на 10-12 години, ако не и по-рано, вече е носила доста грим. 

Много фенове на Алиша се радват на нейното решение, други смятат, че е "освобождение" за жените от оковите на очакванията винаги да изглеждат по определен начин, а трети са направо ядосани, защото си признават, че чисто и просто се харесват с грим и толкова. "Мен не ме снимат фотографи, като тези, които правят снимките на Алиша", отбеляза една моя приятелка, за която гримът вече 25 години е цял ритуал. "Да, но ти си си хубава", отговарят други.

На фона на всичко това се изненадах да прочета коментари, че треньорките Бранимира Маркова и Ефросина Ангелова трябвало да носят грим, или повече грим, като извеждат Невяна Владинова и Катрин Тасева.

За да си призная моята лична гледна точка, аз не се гримирам добре и ме мързи. Гримирах се в гимназията и в студентските години, а сега нося някакъв крем, който да ме защитава от слънцето, гланц за устни, с лек цвят или безцветен и, в дни, в които не бързам за работа: спирала.  Преди много години се появих с повече грим в един мой любим софийски бар и собственикът на бара, който ме е виждал и без гланц за устни, възкликна: "Днес си с макияж!  Кой се жени!". "Показваха ме по телевизията", казах на шега. 

Затова пък обичам да си купувам червила в различни цветове и те си седят у нас в едно шкафче. Някои от тях са доста трайни и се махат трудно. Имам 10-15 цвята за тези спешни случаи, когато много искам да изляза с червило и не се харесвам в нито един цвят.  Блазе им, мисля си, на тези, които са способни да излязат от дома си години наред с един цвят червило.  Виж, ако трябваше да гримирам друг човек, щях да избера цвят без никакви колебания. И така...

Честно казано, през годините съм си мислила, че някои от гимнастичките носят доста тежък грим, и че при девойките и децата може би е малко рано за грим. А съм присъствала и на състезания, когато някое от по-малките момичета все се оплаква, че има спирала в окото и текат сълзи с повод и без повод. 

Въпреки това обаче, не бих си представила гимнастичка да излезе без грим на килима, особено защото модата на сегашните трика е да са много цветни и с много орнаменти, включително кристали и мъниста, и всяка гимнастичка би изглеждала бледа и недостатъчно подготвена с такова трико под силното осветление в залите и пред камерите.

Защо обаче трябва да имам претенции към грима на треньорките? Няма причина. Някои треньорки са редовно облечени с анцузи, включително и когато извеждат състезателки на килима. Други имат предпочитания към по-спортни или спортно-елегантни дрехи. Кой успя да се вторачи в това дали Ефросина е гримирана, не знам, но ми звучи малко като оплакването, че Лили Игнатова ходела в залата с токчета.  Кое поражда очакванията, че някой трябва си сложи грим преди да изведе гимнастичките? Не е ли по-важно да им дърпа ушите, например? 

Или просто всички да си вършат работата и да се харесват,  а който има желание да си сложи червило и да намаже с него разцелуваните гимнастички, да му е честито!

Невенът лекува, да мислим доброто

Като погледнем назад към прекрасните олимпийски дни, може да научим много уроци и да прегърнем новите надежди на българската гимнастика.  Най-голямо удовлетворение ми донесе изключително силното представяне на Невяна Владинова, нейното присъствие на килима, връзката, която тя е започнала да създава с публиката по цял свят.

Невяна ще плени още много зали. А иначе, ето как за мен, като за луд фен, се подредиха уроците и мечтите.

Ансамбъл от чисто злато и урок по добро

В люта битка с най-силните отбори в света, но и в битка със самите себе си влязоха изключителните гимнастички от българския национален ансамбъл. Бронзовият медал, който спечелиха, също както и бронзът от европейското в Израел бяха победа: за самите тях, над всичко. След случилото се със Цвети Стоянова, след многобройните изказвания от осведомени и не толкова осведомени хора, които смятаха, че отбора трябва да се откаже от труда си и да не играе на европейското,  тези момичета застанаха една до друга и една за друга като силни личности, приятелки с чисти сърца и невероятни спортистки.  Направи ми впечатление, че бившата гимнастичка Мая Пауновска, която беше една от поддръжниците на идеята, че отбора не трябва да играе на европейското, им пожела успех този път.

Не съм очаквала, че професионалист като Мая ще скочи да назидава състезателки, които я следват в бляскавия й спортен път и се радвам, че този път тя им пожела успех.  Може би няма нужда чак да "нападаме с бухалки", но рисуването с ленти: за него съм с две ръце ЗА.  Не може ли в бъдеще, бъдещето на този отбор и на всички други, бившите златни величия да пожелават успех, да стискат палци, да предават своя опит, а не да съдят и да хвърлят камъни. Да се научим да си желаем доброто един на друг, това е урокът. Надявам се този урок да го научи и бившата гимнастичка Анастасия Киссе, да го научат и журналистите, които превърнаха случилото се със Цвети в жълта сензация и да го научим заедно всички. Да им желаем и да си желаем доброто! Това е урокът. И като говорим за добро:

Никой не желаеше доброто на българките повече от  руската звезда Амина Зарипова

Когато през 1994та година Мария Петрова стана европейска шампионка за втори път, Амина й поднесе цвете и каза, "Аз знаех, че ти ще бъдеш шампионката." Една година по-късно, на световното във Виена през 1995-та, Мария и Амина си поделиха титлата на бухалки.  Амина е подкрепяла Мария Петрова още през 1993-та в Аликанте, когато отново стъпваха заедно на почетната стълбичка. Тази година Амина е щастливата треньорка на олимпийската шампионка Маргарита Мамун от Русия. 

Маргарита, на галено, Рита, е едно истинско цвете или, както руските фенове я описват, лека, пърхаща пеперуда, която се носи във въздуха. За първи път гледах Рита през 2011-та в Монреал. Тогава тя не беше сред първите 3 в руския отбор. Направи ми впечатление с колко внимание и обич се отнася към нея треньорката Зарипова, от която не съм очаквала друго. Сега, в Рио, имах чувството, че Амина си тръгна с няколко бели косъма и нови бръчки от състезанието заради дълбочината на своите емоции и степента, до която преживява изпълненията на Рита. Но тя ги преживяваше така и преди 5 години, когато Рита дебютира на световната сцена.

Преди няколко месеца един руски телевизионен канал поиска да използва видео от моя YouTube архив с Рита на топка.  Дадох им го с радост, сега тя е звезда и всички искат да видят каква е била в изгрева на своето сияние! А още тогава тя се отличаваше със златна лекота, с много чисти линии, с магнетичен чар. Честито Рита, честито Амина! Не знаех, но се надявах, че вие двете ще сте шампионките. И станахте! 

Благодарение на състезатели като Рита, много медии по цял свят отразиха гимнастиката като труден, зрелищен и интересен спорт. Олимпийската шампионка по спортна гимнастика Настя Люкин, чиято майка, Анна Кочнева, си поделя световната титла на бухалки през 1987 с Бианка Панова, коментираше за американските медии и тя определи бухалките на Рита като най-атрактивното съчетание в това състезание. Но аз иначе гледах надпреварата по телевизиите на Беларус и Казахстан, за което съм благодарна. Ето и една малка снимка на красивата водеща от Беларус:

Питаме се всички, нали: кога българскит медии ще отдадат заслуженото на българската гимнастика и на нейните жрици, мъченици и кралици: всички до една, и треньорки, и лекари и психолози, и нови надежди, и утвърдени състезателки, заслужават вниманието и подкрепата на феновете. А феновете заслужават най-важното: да ги гледат с любов! Иска ми се да вярвам, че бухалките на Рита са се харесали на хора от цял свят и че сред тях има и българи; и в медиите и извън тях. Гимнастиката е спектакъл, който си струва да покажем, за който си струва да пишем, и, както казват на руски: да болеем. И като си говорим за болки: има гимнастика, която лекува.  Такава гимнастика за мен е златното съчетание с бухалки на Невяна Владинова.

Невенът е цвете, което лекува. 

От него се правят мехлеми за третиране на изгаряния, кремове, масла. Невяна изникна в нашата родна градина, под нашето слънце, под грижите на нашите специалисти. Невяна е на път да излекува раните, да възстанови това, което с лека ръка изгорихме: българския стил.  На Олимпиадата се видя, че в нейните съчетания има вложена изключителна по своята оригиналност и сложност творческа мисъл, сбор от атлетичност и художественост, истинско новаторство. 

До Невяна расте и друго цвете: Катрин Тасева. Мечтая да ги видя заедно на почетната стълбичка до прекрасните рускини, така като Панова и Кочнева застанаха една до друга на бухалки през 1987-ма, така както Петрова и Зарипова се прегръщаха, пак на бухалки, като шампионките от 1995-та година.  И тогава нямахме основание да се оплачем от съдийството, от съдбата, от външни фактори, които ни пречат да победим.  Сега също няма такива и всичко е пред нас.

Няма нужда да нападаме с бухалките. Стига само да играем.  Да си добър е достатъчно. Да си добър и упорит е победа.

Невяна се бори геройски, Катрин продължава да воюва позиции в елита

Понякога да играеш пред родна публика е голямо предизвикателство. Очакванията към Невяна Владинова са големи  напълно оправдани: този сезон тя излиза с четири много различни, много оригинални композиции, от които ни спира дъха. Днес тя изигра топка и обръч като истинска звезда. Важно е да продължи да е съсредоточена и да издържи, както издържа на турнира в Минск и на всички големи състезания до този момент през годината. Оценката от 18.100 е само началото. В съчетанията на Невяна е заложена много трудност и тя трябва да се бори за повече.

Междувременно Катрин Тасева играе една от най-красивите композиции с топка през този сезон, с която, за голяма радост на българските фенове, вече влезе и във финал. Не успях да гледам Катрин днес, но съм сигурна, че заслужава по-високи оценки. Просто е въпрос на време да се утвърди сред най-силните гимнастички в света. Сега е много важно феновете и българските съдийки да подкрепят Катрин с пълна сила, защото тя е нашата следваща заявка за елитна гимнастичка, напълно от класата на рускините и украинките, които гледаме в този турнир. Само напред!

Невяна и Катрин заслужават да се борят за медали

Като "блестящо" бих определила класирането на Невяна Владинова и Катрин Тасева на състезанието за световната купа в Минск.  Имаме две българки в десетката и сериозна заявка пред домакините от Беларус и пред останалите силни отбори, че България излиза с две гимнастички, които във всяко съчетание показват уникални по рода си много рискови елементи.

Невяна е 8-ма, като за пореден път доказа, че мястото й е в шестицата на света. Харесвам много състезателките на Израел, както и Халкина от Беларус, но мисля, че при чиста игра, Невяна заслужава да е преди тях, защото играе много наситени и трудни композиции. Надявам се, че на следващи състезания Невяна ще получава оценки само над 18 и на четирите уреда.

Невяна завоюва своето място в елита на света със съчетание, където, нито за секунда, тя не играе на сигурно. С всяко състезание програмата и присъствието на килима на Невяна стават все по-ярки и богати. Няма още видео от самото състезание, но ви приканвам да гледате тренировката за бухалките, ясно се вижда както световната спортна класа, така и огромната емоционална енергия, която е заложено в това съчетание:

Деветото място на Катрин за пореден път показва колко силна и интересна гимнастичка е тя, въпреки че реално е все още дебютантка по големи състезания. Катрин игра с голяма увереност и в Минск и се класира на финал на бухалки, където тя и Неви, без никакво съмнение, играят двете най-интересни, най-динамични и най-оригинални съчетания на този уред в света. Ако бяхме започнали да налагаме Катрин пред съдиите по-рано, като я изпращаме на повече големи състезания, Катрин щеше да се намира в същата позиция, в която е и Неви: финали на всички уреди и борба за първите 6. Тя го заслужава.

Особено на бухалки в момента Катрин изглежда все едно не стъпва, а лети и се плъзга по килима, тя прави всяко движение да изглежда хармонично и лесно.  Мисля, че можем да считаме тази световна купа за нейния пробив в елита!