Много фенове са изненадани, че след страхотното състезание за Световната Купа в София, когато на галата по случай "60 години българска гимнастика" са изброени имената на десетки гимнастички и треньорки, името на Нешка Робева е пропуснато. След като публиката започва да скандира името на Нешка, Мария Петрова обявява, че Нешка е била поканена, но е отказала да дойде. Петрова, поне според мен, пропуска да каже и друго. Например нещо такова: "Нешка отказа да дойде, но аз съм й благодарна, че ме изведе до 3 световни и 2 европейски титли и до две 5-ти места на Олимпиади." Да пропуснеш да благодариш на някой май е по-тъжно, отколкото да излезеш и да кажеш, че нищо не му дължиш. Защото ако новите и старите деятелки във Федерацията бяха казали, че нищо не дължат на Нешка, поне щяхме да им се изсмеем.
И понеже Мария Петрова е любимата ми гимнастичка за всички времена, всичко това ме натъжава толкова много, че и аз също ще пропусна. Ще пропусна да коментирам Световната Купа в София тази година. Постиженията на ансамбъла и на Силвия Митева са страхотни. Само че те също имат общо с десетилетията българска традиция в гимнастиката, която Нешка Робева изгради. Затова няма да пиша за тях сега.
Само че не мога да пропусна някои изказвания по повод Силвия Митева. Преди няколко години, когато шефът на Федерацията Мария Гигова открито каза пред медиите, че Силвия Митева била "стара," а други именити деятелки я нарекоха "късокрака", единственият човек, който защити Силвия публично беше Нешка Робева. Нешка Робева прибра Силвия в "Левски" и даде възможност да тренира в своята зала, когато абсолютно никой друг от хората с власт в гимнастиката не вярваше в нея. И за този акт на подкрепа и кураж, Силвия и семейство Митеви също не събраха дъх да кажат едно "благодаря" на Нешка.
Затова пък тази година Вера Маринова обяви, че на СК в София били "всички претендентки за медали от Олимпиадата без украинката Максименко." Значи вчера Силвия беше стара и късокрака, днес вече е претендентка за медал от Олимпиада и никой не може да й се опре освен Канаева, Кондакова и Максименко. Съжалявам, но и двете неща на са истина. Силвия никога не е била нито стара, нито късокрака. Да, има по-млади гимнастички от нея, има и такива с по-дълги крака, но това няма никакво отношение към достойнствата й като спортист. Само един прост и несериозен човек би я описал така.
Обаче Силвия също така никога не е била и в момента не е третата по сила гимнастичка в света. Не само двете рускини и една украинка са нейна реална конкуренция. На СК в София не присъстваха европейската шампионка на топка и бухалки Любов Чаркашина от Беларус, бронзовата медалистка от световно Мелитина Станюта, също от Беларус, и европейската шампионка на въже, многократна медалистка от световни първенства, Алия Гараева от Азербайджан. И Гараева, и Чаркашина са изпреварвали кралицата Евгения Канаева на големи международни състезания. И двете са абсолютните прими на своите страни. Станюта, която е 7 години по-млада от Силвия, е една от най-бързо изгрелите звезди на световния гимнастически хоризонт. Само една контузия й попречи да стигне до медалите на световното миналата година, но тя остана в първите 6 без никакви проблеми.
Камелия и Адриана Дунавски, които стояха до Вера Маринова, докато разправяше в ефир тези врели-некипели, трябваше малко по-твърдо да я поправят, а не да си мълчат. Напълно им е ясно кои състезателки, освен Максименко, се конкурират със Силвия. Това го знаят и малките деца.
Ако коментарът не беше толкова нагло неверен, щях да пропусна и да премълча. Но сега ще го кажа. И Чаркашина, и Станюта, и Гараева, имат повече физически качества от Силвия Митева. Не защото тя е късокрака, а защото те са по-гъвкави и по-отскокливи. И трите са по-млади от Силвия, което обаче едва ли е решаващо. И трите имат красиви композиции. Чаркашина и Станюта имат много риск. Дори Гараева, която не разчиташе особено много на играта с уреда, тази година играе по-интересни съчетания. Ако някой заслужава да изпревари Силвия на Олимпиадата, това не е украинката Максименко, а точно те. И би било напълно заслужено. Време е, след като поне няма да благодарим на по-силните от нас в миналото, да си признаем кои са по-силни сега.
