Засега четири български състезателки се борят за възможността да ни представят на Олимпиадата в Токио. Какви са техните шансове след отлагането на олимпиадата?
Започвам с Боряна Калейн: безспорният лидер в отбор през последните 2 години, единствената гимнастичка в България с реални шансове за медали от световно първенство и Олимпиада. Важното за Боряна Калейн е да остане здрава. Тя влезе в 2020 година със силни съчетания,особено с обръч и бухалки. Остава конкуретна на рускините, както и на страхотните съсезателки от Беларус, Израел, Украйна и Италия. Боряна е заслужила своето място в олимпийския състав много отдавна и практически носи на гърба си отбора по време на отборни състезания.
Катрин Тасева, която успя да спечели олимпийска квота, но остана извън първите 8 в света на последното световно първенство, в последните две години избра да показва един и същи стил, едни и същи елементи и започващо вече да се изтърква присъствие на килима. Тя е най-качествената състезателка в българския отбор по отношение на гъвкавост, отскокливост. Има и потенциал да е много артистична. Но движенията под съпровода на Софи Маринова вече сме ги гледали. За съжаление, този стил е по-близък до клипове на чалга певици и ще го гледаме още много, но не и сред медалите. Опитват се да наложат на Катрин един образ на чувствена циганка, на момиче от Балканите, което играе кючек, може би на ориенталска принцеса. Но всъщност тя не е такава, тя просто не е Софи Маринова, нито е сръбска звезда на дансинга. Заради това музикалният съпровод, избран за 2020-та, стои като лепенка върху играта на една гимнастичка, която можеше да бъде много повече. Проблемът не е в музиката, нито в качествата на Катрин, а в разминаването между нейния истински темперамент, талант, подготовка и създадените очаквания. Жалко е, но не мисля, че Катрин в този вид е с олимпийски шансове да се нареди в първите 6 в света отново. А можеше да бъде там. Не бих се изнанедала обаче, ако федерацията я изпрати на Олимпиада въпреки многото недомислици, които се получиха в нейното развитие и работа, и въпреки слабата спортна форма в последно време. Много неща могат да се променят за повече от година и се надявам, че ако Катрин се възползва от протекциите, предоставени от федерацията, и отиде в Токио, то тя ще го направи с достойна игра, вместо да се примирява с класиране извън първите редици на елита, както стана миналата година.
Невяна Владинова, неформален "капитан" на отбора при индивидуалистките е вече на зряла гимнастическа възраст (26!). Невяна получи своя шанс да играе на Олимпиада през 2016-та. Тогава тя излезе с четири композиции, които показваха нейните качества и скриваха многото ограничения в техниката с тяло, а също дадоха възможност на Невяна да представи изключителна оригиналност с уреда, като истински посланик на българската школа пред света. Невяна допусна грешки на Олимпиадата и въпреки това стана 7-ма, което обаче е огромен успех (можеше да бъде 5-та, ако не беше допуснала грешка в последното си изпълнение). Всъщност това нейно класиране я нарежда до гимнастичка като Симона Пейчева, която стана 6-та и 10-та при своите две олимпийски участия и пред Силвия Митева, която беше 8-ма в Лондон през 2012-та. Тъй като Невяна обаче няма качествата на Симона, за нея е особено важно да се поставят композиции внимателно, със силни връзки между елементите и с много риск. За съжаление, тъй като Невяна се отказа да работи с Нешка Робева, съчетанията, които изпълнява в последните две години не успяват да я покажат по яркия начин, по който я видяхме през 2016-та. Не вярвам Невяна да успее да стигне до борбата за Олимпиада. Щеше да е удачно Невяна да спре активна състезателна дейност, докато беше наистина лидер в отбора и докато се бореше за медали на големи състезания.
Таня е просто най-преспективната гимнастичка в България; успехът е пред нея, ако получи шанс да играе. Всички грозни намеци и открити изказвания, че Таня нямала "телосложение на гимнастичка" са абсолютно ненужни, защото тя е готова да изгради собствен стил, както направиха Линой от Израел и Саломе от Грузия (без да са дългрокраки и много слаби, и изобщо, без да са каквито някой друг очаква). Най-важното е, че от гимнастичка, която изпълнява такъв пирует с такава скорост, може да се очаква да изпълни и много други елементи с амплитуда и като цяло да излезе с високотемпови композиции с главозамайваща трудност.
Напред, Таня! И ако не са Ви го казвали: Вие сте бъдещето.
В последните 2-3 години най-силната гимнастичка на Израел, Линой Ашрам продължи да се развива стремително, да обогатява съчетанията си с трудни елементи, да играе на много висока скорост, със страхотна амплитуда. Разултатите не закъсняха. Ето я днес Линой на най-високото място на почетната стълбичка в състезанието от серията турнири за световната купа в Беларус.
Отборите на Беларус и Израел в много отношения показват сходен стил и много треньори, които са продукт на школата на Беларус, са избрали да работят в Израел. Заради това победата на Израел в Минск е почти като да победи на родна земя, което не прави успехът по-малко значим и възхитителен. Честито, Линой!
Мисля, че можем вече да кажем съвсем официално на Линой: добре дошла в най-високата класа на световния елит през 2018-та. Там, където заедно със състезателките от Русия, се намира Екатерина Галкина от Беларус и където много скоро ще намери своето място Влада Николченко от Украйна. Тук говорим за гимнастички, които показват много сложна работа и с тяло, и с уред, динамика, оригинални елементи и връзки между елементите, синхрон с музиката. Тези гимнастички се намират на по-високо ниво от останалите сред първите 10 в света, чисто по отношение на това, което е заложено в техните композиции. Линой и Катя Галкина обаче със сигурност показват, че могат да изпреваят най-силните представителки на руския отбор. Силно се надявам и Влада да продължи по същата траектория на развитие.
След изброените гимнастички от "извънземно" ниво, следват 8 момичета, които са еднакво силни. Това са втората израелка Никол Зеликман, втората на Беларус Анастасия Салос, двете невероятно интересни италианки, Милена Балдасари (моята любимка) и Александра Аджурджурджукулезе, Саломе Пажава от Грузия (също любимка), българките Катрин Тасева и Невяна Владинова, японката Кахо Минагава. Бих добавила към групата и двете американки, Грискенас и Зенг, но им предстои още работа, за да са на това ниво. От тази група гимнастики за мен като състезателки с най-стремително развитие се открояват Салос и Балдасари. При чисто изиграни съчетания, очаквам и двете да се класират все по напред в бъдеще.
А сега искам да кажа и няколко думи за представянето на българките в Минск. Бих обобщила това представяне с два въпроса: къде и защо. Къде сме тръгнали и защо в този вид? Ще се съсредоточа най-вече върху въпроса "защо", а "къде" си възниква то само себе си.
Защо на бухалки Катрин получи 19.9, а Невяна 18.55. Какви са разликите в трудността и изпълнението, които наложиха тази огромна разлика? Любопитно е, че само на бухалки Катрин получи толкова висока оценка. За мен реалният диапазон на нейните оценки е 18, 200 до 18, 800. На съдията, който някакси постигна това учудващо 19.9 бих казала: къде сте тръгнала и защо си мислите, че на следващото състезание някой ще търпи това?
Защо точно месец преди световното има много неизчистени елементи в играта и на двете българки?
Защо Катрин Тасева играе със жълта лента, когато е облечена с черно и розово трико? Къде е тръгнал този, който избра тези цветове? Въпросите тук са изцяло риторични.
Цял сезон се питам и за едно друго "защо". Защо Невяна Владинова, това нежно, красиво, ефирно създание, играе по музика в изпълнение на Слави Трифонов. Къде сме тръгнали? За никъде не сме тръгнали, казва една моя приятелка румънка, защото дори и да тръгнем, "някаква дълбока балканска гадост, съхранена дълбоко в нас, все ни настига". Настигаме се. Невяна беше избягала от баналното, от пошлото и от грозното, в предишните сезони. Уви, с този избор на музика се настигна. И въпросът "къде" е без отговор, защото връщане назад няма.
В същото време, трябва да добавя още малко за тази лента. Не е въпросът, че Невяна няма да играе лента в състезанието за отбороното класиране на световното първенство след месец. Не е въпросът, че тя елементите си ги прави, и то много красиво. И не, не е въпросът, че няма да получи медал за това съчетание на световното, а иначе печелила много медали на лента и би могла. Въпросът е, че тъкмо си помислиш, че си избягал от простотията и мърсотията и изведнъж простотията и мърсотията зейват гласовито в самото съчетание. Съжалявам, много харесвам Невяна, но не мога да не споделя как ме кара да се чувствам този избор на музика...
Толкова за защо-то и къде-то при нас.
За Израел, за тях също знаем защо и къде ще печелят медали: защото работят с голям хъс и сериозни амбиции, но без компромиси с добрия вкус. Къде: днес в Минск, утре и в много други градове.
В заключение искам да кажа: Линой Ашрам е прекрасно и много талантливо момиче, но без да е изключителна, както бяха една Канаева или Кудрявцева. Истината е, че ако тя може да победи рускините и Беларус на родна земя, ние също бихме могли. Ако работим по правилния начин. Не го правим.
Не знам дали съм разказвала в блога, но и от двата големи фенски форума за гимнастика ме изгониха с ненужен негативизъм. От единия, защото съм казала, че Мария Матева е протежирана, с което активно пречи на по-талантливи състезателки да се наложат, а от другия, защото съм казала, че Нешка Робева не е виновна за здравословните проблеми на Красимира Филипова. Кое от двете твърдения не е истина? Никое, разбира се.
Единия от форумите от време на време го чета, защото там все още пишат и/или четат няколко треньорки и родители, които уважавам. Назря мигът, в който ще престана да чета и там, но преди да го направя, искам да споделя всичко, което мисля за някои от изказванията във форума и за хората, които ги пишат.
Първо, по въпроса за Катрин Тасева. Да, аз тази година не харесвам композициите на Катрин Тасева. Нито една от тях. Да, вижда се, че в момента Катрин не в най-висока спортна форма, което всъщност е напълно нормално за този етап от сезона. Катрин обаче спечели бронз на лента на турнира от Гран При, в Тие, което е чудесно. Освен това, на мен може и да не ми допадат съчетанията през този сезон, но съвсем реално, Катрин играе гимнастика, която продължава да е достойна за топ 10 на света.
Критики към Катрин и нейните треньори могат, с пълно право, да се отнасят до сложността и хореографията на композициите, музиката, артистичната интерпретация (в това число триката и грима), стратегията за това на кои състезания да ходи, цялостния имидж на Катрин като националка и всичко, свързано с гимнастиката като спорт и изкуство. Тези критики могат да се отправят и към всяка от другите националки.
Но да се пише, че нямала "физически данни", че не разполагала със "структура и мускулатура" за гимнастика е абсолютно нелепо. Тук не говорим за някой и друг килограм и за "шоколада само го миришем". Става дума за това, че според някои, Катрин просто, по рождение, "не става за голямата гимнастика".
Искам да бъда ясна: човекът, който написа това, е едновременно невеж и злонамерен. Този човек е вреден за всички деца, които четат във форума; нещо повече, той е вреден и за собствените си деца.
Всички виждаме, че Катрин е и гъвкава, и отскоклива, и пластична, и много изразителна. Виждат го треньори, съдии и публика. Какво точно трябва, освен тия качества, и много, ама много труд, за да успее като състезателка? А всъщност, Катрин е носителка на сребро от европейско първенство, така че на практика тя вече е успяла гимнастичка, на фона на стотиците други, които не успяват да стъпят на почетната стълбичка.
Не е ли крайно време да гледаме истинските умения и успехи? Защо изобщо модераторите на форума не изтриха този обиден коментар? Хем сме говорили стотици пъти, че няма да наричаме децата "късокраки", "без врат" и какви ли не още безумия, хем не успяваме да се стърпим да не пръснем около себе си гадост и омраза. Гледах на това с хумор, в тази публикация за кюфтето, хипопотама, щъркела и желираните гащи:
Сега вече не. Сега мисля, че е време, хората, които се държат по този начин, да бъдат отлъчени и игнорирани от тези, които искат да възпитават здрави и силни деца, били те гимнастички или не. Едно е да искаш да си в добра форма, да отслабнеш ако трябва дори. Съвсем друго е да ти обяснят, че просто не ставаш, защото костите и мускулите ти са "грешните". И то когато вече си победил 90% от гимнастичките по света. Никой не заслужава да му кажат това, а най-малко от всички го заслужава европейската вицешампионка Катрин Тасева.
Но знаете ли кое е по-лошото от това да се обижда една гимнастичка заради структурата на нейното тяло? Има само едно по-лошо нещо и то е да не съчувстваш на тези, които са контузени.
Преди 25 години, най-силната състезателка на Беларус, изключителната Лариса Лукяненко, си счупи глезена непосредствено преди световното първенство в Аликанте. Тогава форуми нямаше и бяха чудни, славни времена. Чудни, защото никой не можа да каже: "Ами така е, нейните треньорки са виновни" и славни, защото никой завистник не каза "Тя си е виновна, щото еди-кой си елемент е прекалено труден за нея".
Между другото, Лариса е състезателката, за която Вера Маринова се произнесе в ефир, че "Господ давал, давал и забравил да спре". Да, състезателка с изключителни качества счупи глезен в надвечерието на състезание, на което отиваше като фаворит.
В 21-ви век обаче, във форумите не спира да бълбука една пълна и непрощаваща, непростима мърсотия. И то по адрес на кого? На контузените!
Напомням, че когато звездата Боянка Ангелова се контузи, наскачаха мнозина да говорят как нейната треньорка я е "осакатила". Същата Боянка, която 15 милиона зрители по цял свят гледаха, най-гледаната художествена гимнастичка за всички времена, известна под надслов "някой трябва да каже на това момиче, че това е невъзможено":
А тази година, най-новото, което прочетох е, че треньорката на Азербайджан, българката Мариана Василева, една от най-успелите български специалистки по цял свят и за всички времена, е виновна за контузиите в техния отбор. Тя се оказа виновна включително и за това, че собствената й дъщеря, Сияна, играе в ансамбъла на Азербайджан, по думите на всезнаещите, с "няколко наколенки." Става дума за изклочителната Мариана, хореограф, който пресъздаде Чарли Чаплин и Майкъл Джаксън на гимнастическия килим, автор на това неповторимо съчетание:
Просто не пропускаме случай, когато някой страда, да се постараем да добавим към неговото или нейното страдание.
Истината е, че тази година, в Беларус пак са контузени и двете най-силни състезателки, шампионката Арина Аверина от Русия има контузия, Саломе от Грузия вече поне две години се бори с контузии, а от България примата Невяна Владинова също има контузия. Това може би също се случва, защото и техните треньори са некадърни или невнимателни? Или? Дали това просто не е годината на контузиите и на голямото бълбукане, в което по българските форуми ще излезе събирана с години мърсотия, като от запушена тоалетна?
Всъщност в Беларус имаха през годините много сезони с подобни проблеми. Дори излезе статия, озаглавена "Беларуската болница", в която се говореше как в един сезон няколко от най-силните им гимнастички пострадаха. На никой фен не му мина през ума да говори как школата на Беларус "осакатява" деца или как някои треньори едва ли не "съсипват" здравето на спортистите, с които работят. Знаете ли защо никой не го написа за Беларус? ЗАЩОТО НЕ Е ВЯРНО.
Подобни изказвазния не са верни за нито един професионалист в големия спорт, от Австралия и Египет до Индия и Япония. Всеки национален отбор иска най-доброто и полага грижи и старание да ги избегне. Всеки национален отбор минава през своите битки с травмите. Във всички спортове. Няма да говоря изобщо за това, че милиони има хора, които получават травми, без да тренират активно никакъв спорт.
Кой да се замисля, когато отношението на българските фенове е единствено по рода си в желанието да се търсят конспирации и да се сочат с пръст набедени. Това са същата неумолима агресия, безкрайна простащина и пълен отказ от логическо мислене, които карат хората да казват, "Ами то, леля Генка се разболя, това е, щото синът й не я слуша". Или, "То еди-коя си как няма да е болна, като Нешка Робева толкова й трови живота". Имам такава далечна роднина. Според нея съседът от втория етаж развил диабет, понеже сина му бил на 40 и не бил семеен. Добре, де, казах, ама той твоят съсед от много години има има диабет. Или казваш, просто е знаел, че синът му няма да се ожени, и го е развил предварително... Щеше да е смешно, ако такива простаци не всяваха вина сред иначе физически здравите хора, ако не им пречеха да бъдат щастливи.
Ей тези отвратителни хора, пълни с увереност и невежество. Те знаят повече от всеки лекар. Диабетът се случва, не защото има генетични фактори, а защото синът ти е ерген. Глезен се кълчи, не защото си стъпил накриво или си се подхлъзнал по софийските тротоари, а защото еди-кой си ти е крив.
Да, тровим си живота. Даже се чудя как не ме е заболяло коляното като чета тези абсолютно абсурдни и обидни изказвания. Но не ме е заболяло, защото от чуждата простотия, пък даже и от собствената, не боли коляно. Най-много да ме заболи глава, и то малко. Въпреки това няма да ги чета повече.
А ако Мариана Василева е изпратила на килима собственото си дете на състезание от световна величина, тя може, ако иска, да му сложи 80 наколенки. Свалям шапка на Мариана за отборите и състезателките, които изведе до най-големите върхове в световния спорт. Сигурна съм, че тя нито е искала, нито e допринесла, дори и несъзнателно, за контузиите на гимнастичките в отбора. Отборите имат и лекари, и терапевти, и балетни специалисти, и треньори по ОФП. Това не са случайни хора, всички те знаят какво правят.
За разлика от форумните конспиратори, те отиват в залата всеки ден и всеки ден работят с пълното съзнание, че контузии се случват и че са се случвали на много шампиони преди тях; че след контузиите, като след всеки удар на съдбата, просто продължаваме напред.
Никой (нито треньорите, нито тези от нас, които се отнасят към другите човешки същества с капка уважение) не трябва да чете форумните зловонни глупости. Да ги оставам да колкочат сами.
Обикновено в българските медии не се говори или пише много за гимнастика. Когато Мария Петрова стана световна шампионка за втори път, по новините в 8:30 прочетоха първо футболните резултати от Бундеслигата, а след това и от "Б" група в посредствения български шампионат, преди да обявят, че имаме шампионка.
Напоследък обаче всеки, ама наистина, всеки, има мнение, за рекламата, заснета от националния отбор, в която произнасят за мнозина обидните думи "Шоколада само го миришем". Една от любимите ми български авторки Елисавета Белобрадова написа цяла реч за това колко било тъжно и лошо някой да се лишава от шоколад.
И понеже спортът далеч на е за всеки, искам тук за първи и последен път да обясня нещо като за деца във втори клас. Първо, ако не знаете, гимнастичките далеч не са единствените спортисти, които не ядат шоколад. И които, като цяло, се ограничават, и внимават какво ядат. Това е част от избора да си спортист. Причината гимнастичките и танцьорите да искат да тежат по-малко обаче е съвсем практична. Когато цялата ти тежест е на един крак за дълго време, докато стоиш в равновесие, въртиш се в пирует или скачаш, вероятността да контузиш някоя става, била тя на глезен, коляно или друга, се увеличава с всеки допълителен грам тегло. Балерините не са слаби, защото някой е решил, че слабите жени са по-красиви, а защото, ако си тежка и всеки ден правиш определени движения, ще влезеш много бързо в болница с контузия.
Спортистите, които се занимават с други спортове, като например тенис или футбол, също рискуват да си травмират ставите, ако имат по-високо тегло. Това е реалността и това е истината. Рафаел Надал и Димитър Бербатов също не ядат много шоколад, но тях никой не ги сочи с пръст, защото, разбира се, жените сме винаги в една по-уязвима позиция, и това е реалността.
Обещавам ви едно обаче, гимнастичките не са просто слабички, защото това се смята за красиво, а защото им е нужно за да си вършат работата. След няколко десетилетия, когато отдавна ще съм умряла, някой в България може би ще се прозре, че жените имат и други цели освен това да се харесват на мъжете. Като например да си вършат работата, без да си прецакат ставите за цял живот. Загубила съм надежда, че тази мисъл ще бъде разбрана в рамките на моя живот, защото е безнадеждно, защото простотията е по-силна от всичко. Но все пак реших да го напиша тук, белким 7-8 читатели го разберат.
Истината не мирише изобщо и тя е, че българските гимнастички си вършат работата по-добре от 99 процента от населението на страната и, да, тая добра свършена работа изисква, ей Богу, понякога просто да не ядеш шоколад.
А колкото до самата реклама: да, съгласна съм, че не е приемливо момичета под 18-годишна възраст да рекламират хазартна игра, пък дори и да са над 18, самата реклама е пошла и безвкусна.
Като говорим за пошлост и безвкусица, да си дойдем на думата.
През изминалите няколко сезона легендарната треньорка и хореограф, световно признат гений в областта на танца и гимнастиката, Нешка Робева, постави няколко съчетения на талантливата националка Невяна Владинова. Тези съчетания бяха приети по цял свят като истински пример за смисъла и силата на гимнастиката, като уникални творчески концепции, които подчертават силните страни на гимнастичката и допринасят за развитието на спорта като цяло.
През новия сезон, българската федерация реши, че няма нужда от помощта на най-успелия треньор на България за всички времена. Не само това, федерацията реши, че деца, подготвени от госпожа Робева, нямат място в националния отбор, дори ако печелят медали на национално ниво. Несправедливо, отвратително, гнусно, престъпно. Така бих определила това решение.
Сега искам да помоля всички фенове на националния отбор да ми простят за това, което ще напиша. Боряна Калейн, Катрин Тасева и Ерика Зафирова са прекрасни спортисти, с огромен потенциал. Те обаче не са конкуренция на Русия и Беларус със сегашните си съчетания. Катрин е вкарана в образа на кабаретна актриса, Ерика играе топка, в която стиска уреда в ръце и преминава от един пирует в друг. Да, те може в началото на сезона да спечелят по някой медал. Не, те не са на нивото на Аверини и Солдатова от Русия, Галкина от Беларус, Саломе от Грузия. Това не е българският стил, в който риска и оригиналността ти спират дъха.
Истината не мирише. Тя е, че в момента в света има по-добри от нас, а ние не използваме изключителното наследство и талант, които имаме.
Има обаче и нещо красиво и окриляващо в цялата работа. Нешка Робева е постигнала това, за което всеки човек мечтае: тя може да прави каквото си иска. Може да работи за България или за който и да е отбор по света. Да си завоюваш такава свобода е повече от всеки медал. Най-трудното не е да научиш децата да правят шпагат или да хвашат обръча. Най-трудните неща, във всяка работа, са две: първо, да създадеш нещо ново и оригинално, и, второ, да мотивираш тези около теб да си вършат работата съвестно. Вместо само да я миришат. Нешка Робева се е доказала в тези две най-трудни начинания. Тези, които искат да я спрат, няма да успеят.
Истината се вижда, дори от тези, които смятат, че гимнастиката не е спорт, който заслужава внимание. Дори от тези, които говорят, че гимнастиката била "секта".
Истината е, че когато Мария Петрова стана двукратна,а след това, и трикратна, световна шампионка журналистите от БНТ, след всички футболни резултати, обявиха нейната победа. И истината е, че никой от тях, като спортист или журналист, не се доближава дори на една стотна до нейните постижения.
Жалко е, че се задълбочаваме в истории за реклами, а не в това на какво всъщност сме способни.
Жалко е, най-много от всичко, че гимнастичките, които Нешка Робева изведе до върха, не й позволяват да изведе до върха технтие собствени деца.
Жалко е, че се правим, че жените са просто същества, които се лишават от шоколад, а не победители.
Когато си дете и си фен на художествената гимнастика, всичко, което виждаш и помниш са извънземните пируети на Теодора Александрова, скоковете на Боряна Гинева, тихата, но изключителна елегантност на Диана Попова,вълшебството във всяко движение на Мария Петрова.
После човек расте, и, както във всяка голяма любов, идват моменти в които хората, на които се възхищаваш, откровено те мамят и предават твоите очаквания.
За мен тези моменти започнаха в края на 90-те години, когато Валентина Кевлиян подготви един изключителен ансамбъл и българската федерация откровено му пречеше да заслужи многобройните златни медали, които заслужаваше.
Разочарованието продължи, когато позволихме Симона Пейчева, една от най-талантливите български гимнастички за всички времена, стана жертва на нелеп допинг скандал, за който са изцяло виновни са лекарят на отбора и федерацията. Те принесоха в жертва на собствената си простотия един спортист от световен мащаб, какъвто скоро няма да се роди в България.
Минаха години, както се казва. Федерацията също активно попречи на медалистките на европейско първенство за девойки Филипа Сидерова и Биляна Проданова да застанат на подиума при жените, за който те бяха напълно готови. Като девойки те не отстъпваха на легендартната рускиня Евгения Канаева, но бяха активно спрени в своето развитие.
Най- голямото обаче разочарование обаче за мен като фен дойде тази година, когато гледах с какви композиции излезе пред света красивата, отскоклива, гъвкава, мека, изключително артистична Катрин Тасева. Вместо да покажем дива, една истинска магнетична звезда като Петрова, с къдрави коси и блестящи очи, която е кралица във всяко движение, ние изведохме мек вариант на украинката Виктория Мазур, която играе композиции в стил "кабаре" и така и не показва истинските си качества. Искам да ви го кажа с възможно най-ясните думи: Катрин Тасева е изключително талантлива. Тя е по-добра и от Мазур, и от Дяченко, и от Бравикова, и от Хонина. Но за да се видят истинските й качества трябват не бледи имитации на конкурентите, а композиции, които да я показват като истинска кралица.
Второто най-голямо разочарование дойде, когато от композициите на Невяна Владинова започнаха един по един да изчезват рисковите, зрелищни елементи, интересните връзки между елементитите, мащаба, творчеството.
Когато си фен като дете, всичко е възторг и възхищение. Когато си възрастен обаче няма нищо за губене.
Световното в София наближава. Имаме избор: или да позволим на най-талантливия треньор и хореограф в света да напише композиците на Владинова и Тасева, или да излезем като малкия брат на Украйна и Беларус, който няма да може да се сравни с тях. Далечен братовчед на Русия, която го изпреварва със светлинни години.
От много години има няколко души, които са решили да пречат на един уникално талантлив човек да си върши работата. Тези хора се казват Мария Гигова, Деспа Кателиева и Илиана Раева. За тези хора дребните победи на собственото им его са по-важни от това да видим отново световна шампионка от България.
Срам ме е от тях, срам ме от нас, от всички ни: от другите треньори, от родителите на децата и от феновете, които се примиряват с посредствеността, срам ме е безкрайно от българските съдии по международни състезания. Срам ме е от всички нас: ние позволихме Тасева да излезе на големия подиум като неуспешна имитация на украинка, а Владинова да излезе с окастрени съчетания. Срам ме е, защото съчетанията на Тасева никой няма да ги помни. И защото всички по света се питат: как така обръчът и бухалките на Владинова изглеждаха зашеметяващо в началото на сезона, и невзрачно в края. Срам ме е защото вие сте решили вместо нея, че няма да я помнят.
Бъдете забравени! Това е всичко, което сте заслужили.
Владинова и Тасева, както и всяко момиче, подготвено от Нешка Робева, биха могли да бъдат новата българска шампионка. Няма да има значение с колко дълги крака и колко гъвкава е състезателката от Украина. Ние имаме по-добрата школа от тях. Тази школа заслужава шанс да изведе победителки.
Аз съм разочарована, но няма да спра да пиша, както не спрях да пиша когато, години наред, посредствената Мария Матева игра посредствени съчетания, писани от посредствени хора в противното им желание да наложат едно протеже за сметката на някой, който цял живот ще бъде по-добър от нея в абсолютно всичко. Накрая другите момичета бяха прогонени от отбора, а Матева завърши една слаба кариера, за да играе в балета на карикатурата Веселин Маринов. Това не е и никога няма да бъде българската гимнастика.
Българската гимнастика се гради на десетилетия собствен стил и на неповторима творческа енергия. Цялата българска гиманастика от времето на Жулиета Шишманова до ден днешен стъпва върху основата на работата с уреда, на интепретецията на музиката и на риска. Това няма да се промени. Нито рускините ще се събудят един ден с уникални композиции като тези на Робева, нито ние ще ги стигнем някога по отношение на физическата подготовка.
Само че можем да ги победим.
Изборът е в ръцете на едни и същи хора, които от години харчат едни и същи пари по едни и същи постове. Ако аз и и вие, ако всички ние, си мълчим, ще ни сполетят едни шести и седми места, които, разбира се, бързо ще забравим.
Ще започна моя фенски анализ не с българския отбор. И от идеята за Европа. От много години, много българи бурно и настойчиво повтарят, че Израел не е в Европа. Израел спечели два бронзови медала на това европейско при индивидуалните състезателки. Поздравявам всички справедливи и мислещи хора с тази прекрасна снимка на ансамбъла на Израел. Израел ще бъде в Европа, антисемитите са тези, които нямат място нито в Европа, нито на другите континенти.
За да се обидят още повече шовинистите, на това европейско първенство игра и Турция. Играха прекрасно и плакаха за оценките, защото са един отбор не само от европейска, но от световна класа. Да поздравим българските и руските треньори, които изведоха този отбор на много високо ниво. Можем само мечтаем и в други отношения Турция да е част от Европа в други отношения. Можем да си позволим да мечтаем, нали?
А като става дума за истински европейци, на това състезание отборът на Румъния се доказа още веднъж с класа и елегантност. Анна Луиза, най-силната им индивидуална състезателка, има потенциал да постигне много по-високи класирания от легендарната си предшественичка Ирина Делеану и олимпийката Алина Стойка.
Да отидем още на изток при отбора на Азербайджан. На това състезание не им провървя, но са страхотни. Работят с една от най-талантливите треньорки в цял свят, българката Мариана Василева. Ансамбълът беше много интересен и оригинален, а младата Пириева ще има време да осмисли грешките. Само напред!
Да стигнем и до баш европейките! Ксения Мустафаева (точно така, Мустафаева, колко европейско!) играе, разбира се, за Франция, защото по-добра гимнастичка от нея няма в цяла Франция, а че и отне 12 години да получи френско гражданство е тема за много дълъг разговор. Честито, Франция, гимнастичка в първите 8! Напълно заслужено, а ако играе чисто, Ксения е със шанс за медали.
Австрийките също вече от няколко десетилетия са с български треньори. Тази година игра едно младо, много елегантно момиче, което ще изпревари много скоро Никол Рупрехт, тяхната утвърдена състезателка.
Накрая, ето го и отбора на Италия. На това състезание показаха блестящ ансамбъл и две много силни индивидуални състезателки: Александра Аджурджуркулезе (от румънски произоход) и Милена Балдасари. Извежда ги внучката на легендарната българска треньорка Жулиета Шишманова, Жулиета Канталупи. Многкратна шампионка и на България, и на Италия. До нея, майка й, световната шампионка на въже, Кристина Гюрова. Жулиета Шишманова е треньорката на Мария Гигова и на Нешка Робева. Треньорката на Кристина Гюрова е Нешка Робева.
Талантът може да има и двойно, и тройно гражданство, както се оказва. Талантът е навсякъде: не небето и на земята. Жулиета и Кристина не са само българки и италианки. Те са повече от това: истинските европейски лидери.
Всъщност старата Жулиета, бабата на този спорт, е треньорка на всички прекрасни деца и млади дами на снимките горе. Тя изгради основите на този спорт и в 21-ви век, на тях се опира абсолютно всеки европейски отбор.
Че е баба го казвам с най-голямата любов, която може да има един фен. Ако беше жива сега, щеше да види всички свои внучки от всички континенти. В отсъствието на Жулиета Шишманова от нашия тленен свят, честта да ръкопляска най-силно на внучките се пада на госпожа Нешка Робева.
През първия ден на европейското в Будапеща, Невяна показа силна игра с обръч и едно безупречно съчетание на топка, което заслужаваше и ще заслужи оценка от 19. Тя затвърди позициите си сред първите в света с тези първи две съчетания. Българките са много близо до тройката в отборното.
За съжаление, Катрин Тасева и ансамбълът (девойки) допуснаха груби грешки. Реалното ни място е преди Израел, в спор с Беларус за среброто в отборното (напомням, че на това европейско се играе за отборно класиране и за медали на уредите, многобой няма).
Сега е важно да не се пренавива Катрин Тасева, защото тя е състезател с изключителни качества, от грешки никой не е застрахован, но е важно поне на един от уредите да стигне до оценка от около 18 и да бъде в позиции за медали на следващото голямо състезание.
Колкото до девойките от ансамбъла, бъдещето им принадлежи. Да сгрешиха, продължаваме напред.
Избягвам да коментирам работата с отборите от девойки, защото просто това са малки деца. Много от тях ще решат да не се посветят на спорта като влязат във възраст "жени"и е рано да се правят прогнози. За тях това са още първи стъпки. Има много впечатляващи девойки, които не успяват да се изявят в следващата категория. Ярки примери са Боянка Ангелова и Биляна Проданова, в индивидуалното, а при ансамблите има още повече деца, които прекъсват рано спортния си път.
Днес Неви и Катрин играят с бухалки и лента, дано издържат. Феновете вярват в тях и очакват много радостни преживявания. Да мислим за хилядите деца, които ги гледат с възхищение, за следата от вълнуващи спомени, която оставят след себе си в залите по цял свят, и за мечтите, които вдъхновяват.
Второто място на Катрин на Световната Купа в София е все още началото на един спортен път, осеян с аплодисменти и медали. Катрин има огромен потенциал, в момента тя е само в подножието на върха и може да се изкачи нагоре със смели решения и зрелищни съчетания, които да останат незабравими.
Днес на лента тя игра с голяма любов и всички можем да сме много щастливи като фенове от възможността да гледаме развитието на някой толкова красив и талантлив.
Напълно е по силите на Катрин да докаже, че имаме две българки сред първите 6 в света и, много скоро, две българки с медали, една до друга на подиума! За да стоят една до друга като истински златни момичета, мечтая да видя работата на Катрин и нейният собствен стил като гимнастичка да се развият с още повече оригиналност и артистичност.
На първото си голямо състезание за годината, Гран При в Киев, Катрин Тасева изигра четири красиви съчетания. Въпреки някои грешки, тя се класира на 3 финала и стана 4-та в многобоя. За мен грешката на обръч се получи просто от малшанс и оценката, въпреки грешката, беше незаслужено ниска. Това означава, че Катрин може, разбира се, да изиграе перфектно това съчетание и да се цели в оценки над 18.
Катрин спокойно можеше да спечели първото място в това състезание, но и това време ще дойде. Засега трябва да се наслаждава на радостта на публиката, високите оценки и възможността да спечели медали във финалите на уредите утре.
Много ми хареса избора на трика за нашата многообещаваща националка, особено на топка и бухалки. Надявам се, че тя ще придобие повече увереност и ще покаже своите умения в целия им блясък.
В края на другата седмица, националната състезателка Катрин Тасева стартира на турнира за Гран При в Киев, с нови съчетания, нова музика и нови трика.
Катрин Тасева е една от най-качествените състезателки, които българският отбор някога е имал. Много гъвкава, отскоклива, изразителна, с много чисти и грациозни линии, с изключително красиви китки и глезени, тя показва както трудни елементи с тяло, така и интересни боравения с уреда. Освен всичко това, Катрин е гимнастичка, която наистина играе за публиката, показва личния си стил и емоции с всяко движение, направо флиртува с публиката. Очаквам много от Катрин и се надявам скоро тя да покаже, че нашият отбор заслужава да има две състезателки в първите 8 на света!
Днес разглеждах фенските страници във Фейсбук на някои от любимите ми гимнастички: Лили Игнатова, Мария Петрова, Теодора Александрова, Юлия Байчева. Забелязах, че основните снимки показват гимнастичката с треньорката, която я изведе до върха: Нешка Робева.
Мъчно ми е за решението на Илиана Раева да пречи на участието на Робева в развитието на българската гимнастиката. Последното изказване, че Нешка "трудно преглътнала бенефиса и олимпийския медал" е лъжа. Нешка Робева се радваше на олимпийския медал на отбора и дори каза, че абсолютно незаслужено преди нас са испанките, както беше и през 1996-та. С обвинения, че някой "завижда" на някой, няма да постигнем нови успехи, няма и да се радваме на старите.
Нешка Робева не завижда за чужди медали: тя винаги е била прекалено заета да работи за своите.
Колкото до бенефиса на момичетата, да, щеше да е прекрасно, ако Нешка беше помогнала със съчетанията за този празник. Честно казано, въпреки че много се радвах на отбора, самите композиции на бенефиса не ме зарадваха с ефектност и оригиналност. Хареса ми решението за представянето на Любомира Казанова с червена лента, както и нейното изпълнение. За останалите съчетания мисля, че можеше да се направи много: и като костюми, и като композиция, най-вече. Иначе видях, че всички играха с емоция, а най-вече Хриси. Радвам се за отбора и се гордея с техния труд и успехи. Очаквам от новия ансамбъл още по-силни класирания. Сигурна съм, че Нешка можеше да помогне в замисъла на този бенефис да има повече оригиналност и по-малко показност.
Надявам се искрено, че и без да е част от управителния съвет госпожа Робева ще остане да подкрепи двете ни силни гимнастички в момента: Невяна Владинова и Катрин Тасева. Те са бъдещето и те заслужават да работят с някой, който ще постави такива съчетания, че да покаже силните им страни със страхотен блясък и да не даде възможност на съдиите да видят недостатъци. Недостатъци има всеки, но през годините композициите на Нешка не ни позволиха да ги видим нито в Илиана, Лили и Анелия, нито в техните наследнички. За съжаление, на бенефиса на ансамбъла недостатъците се видяха. И те ще се видят, когато отново влезем в борба за медали, ако не работим с най-добрите специалисти, които имаме.
Скоро гледах съчетанията на Катрин отново и коментарът на испанската телевизия беше, че с лентата тя показва "истинско художествено изкуство."
Благодарна съм на Неви и Катрин за техният талант, който не се изчерпва с атлетичността, а е свъзан и с тяхната борбеност: с това, че приеха предизвикателството да защитят българския стил и да покажат композиции, които се открояват от всички останали.
Невяна на всяко състезание играе с огромна мотивация, демонстрира шампионски дух, огромен напредък в работата с тяло, страхотна изразителност. Седмото място на Невяна в Рио е огромен успех, който можеше да бъде много по-голям, ако по-рано й беше даден шанс за международни изяви.
Катрин е качествена гимнастичка, с красиви линии, страхотна лекота в движенията, с естествена артистичност, която веднага грабва публиката. Тя също заслужава не само оценки над 18, но и много медали.
Днес Катрин празнува рожден ден: напред и честито!
На последното състезание преди Олимпиадата, от 22-ри до 24 юли в красивата и гостоприемна столица на Азербайджан, Баку, българският отбор има възможност да покаже съчетанията си в пълния им блясък. Ще ни представят Невяна Владинова, Катрин Тасева и златният български ансамбъл. Това е поредното състезание за световната купа и всички силни гимнастички, които имат смелост да се покажат пред света непосредствено преди Олимпийските Игри, ще излязат пред възторжената публика със стопроцентова мотивация.
Ето какви са и моите очаквания от това състезание. Първо, за Катрин Тасева. Няма съмнение: Катрин Тасева е готова. Тя е готова за световния гимнастически елит. За България като един от най-силните отбори в света е изключително важно да покажем, че имаме две много добре подготвени, обещаващи, готви за медали състезателки. Катрин Тасева не игра на достатъчно състезания през последните години, затова чак сега идва моментът да заеме мястото си сред най-добрите осем състезателки в света.
Катрин има, разбира се, честта и удоволствието да излиза до една вече утвърдена българска гимнастичка (не мога да ви опиша с каква радост пиша това!), която вече е медалистка от световна купа: Невяна Владинова. На състезания като това в Баку, Неви е в пълното си право и сила да се конкурира с най-добрите от цял свят в борбата за медалите. Неви не само заслужи единствената олимпийска квота за България още миналата година, но и през целия сезон получаваше все по-високи оценки и все повече аплодисменти.
Не трябва да оставят съмнение националните треньори и федерация, че България застава зад Неви като примата на бългаеския отбор. Вече коментаторите и на руски, и на испански и португалски, и на френски език отбелязват Неви като една от претендентките за високо класиране. Съвсем малко остава до Олимпиадата и точно заради това турнирът в Баку е важен шанс за Неви да покаже колко добре е подготвена, колко е уверена и колко е готова за своя голям олимпийски подвиг. Сега е и моментът да се изчистят каквито и да било последни колебания по отношение на четирите изключително трудни композиции, които Неви показа този сезон. Гордея се, че толкова амбициозна, стилна и смела гимнастичка ще представи България на Олимпиадата. И тя, и ние, феновете, заслужаваме да се радваме на високите оценки, които тя упорито преследва и завоюва!
Момичетата от ансамбъла също, за пореден път, излизат с амбиции за медали на състезанието от световната купа. На този етап от своята дълга и изпълнена с изключителни победи кариера, този ансамбъл е любим не само на българите, но и на публиката по цял свят, която ги посреща с радост и възхищение. Сигурна съм, че в Баку те ще заслужат още много аплодисменти. Ако играят без грешка, българските гимнастички би трябвало да спечелят медали и в многобоя, и във финалите. Тази година те показаха всичко, за което мечтае един отбор: и силни композиции, и много увереност, и доказана способност да се справят с всяко предизвикателство, и запомнящ се стил.
На килима отборът изглежда много мащабен, всички движения се показват с голяма амплитуда, с отличен синхрон. Не на последно място ме впечатлява и това, че този път нашите състезателки са облечени с много красиви и нежни трика; наистина са като прекрасни български цветя, готови да разцъфнат с усмивки на най-високото стъпало от почетната стълбичка.
Очаквам отборът ни да закичи цяла България с още медали и нямам търпение да преживеем заедно това вълнуващо състезание! Напред!
Понякога да играеш пред родна публика е голямо предизвикателство. Очакванията към Невяна Владинова са големи напълно оправдани: този сезон тя излиза с четири много различни, много оригинални композиции, от които ни спира дъха. Днес тя изигра топка и обръч като истинска звезда. Важно е да продължи да е съсредоточена и да издържи, както издържа на турнира в Минск и на всички големи състезания до този момент през годината. Оценката от 18.100 е само началото. В съчетанията на Невяна е заложена много трудност и тя трябва да се бори за повече.
Междувременно Катрин Тасева играе една от най-красивите композиции с топка през този сезон, с която, за голяма радост на българските фенове, вече влезе и във финал. Не успях да гледам Катрин днес, но съм сигурна, че заслужава по-високи оценки. Просто е въпрос на време да се утвърди сред най-силните гимнастички в света. Сега е много важно феновете и българските съдийки да подкрепят Катрин с пълна сила, защото тя е нашата следваща заявка за елитна гимнастичка, напълно от класата на рускините и украинките, които гледаме в този турнир. Само напред!
Като "блестящо" бих определила класирането на Невяна Владинова и Катрин Тасева на състезанието за световната купа в Минск. Имаме две българки в десетката и сериозна заявка пред домакините от Беларус и пред останалите силни отбори, че България излиза с две гимнастички, които във всяко съчетание показват уникални по рода си много рискови елементи.
Невяна е 8-ма, като за пореден път доказа, че мястото й е в шестицата на света. Харесвам много състезателките на Израел, както и Халкина от Беларус, но мисля, че при чиста игра, Невяна заслужава да е преди тях, защото играе много наситени и трудни композиции. Надявам се, че на следващи състезания Невяна ще получава оценки само над 18 и на четирите уреда.
Невяна завоюва своето място в елита на света със съчетание, където, нито за секунда, тя не играе на сигурно. С всяко състезание програмата и присъствието на килима на Невяна стават все по-ярки и богати. Няма още видео от самото състезание, но ви приканвам да гледате тренировката за бухалките, ясно се вижда както световната спортна класа, така и огромната емоционална енергия, която е заложено в това съчетание:
Деветото място на Катрин за пореден път показва колко силна и интересна гимнастичка е тя, въпреки че реално е все още дебютантка по големи състезания. Катрин игра с голяма увереност и в Минск и се класира на финал на бухалки, където тя и Неви, без никакво съмнение, играят двете най-интересни, най-динамични и най-оригинални съчетания на този уред в света. Ако бяхме започнали да налагаме Катрин пред съдиите по-рано, като я изпращаме на повече големи състезания, Катрин щеше да се намира в същата позиция, в която е и Неви: финали на всички уреди и борба за първите 6. Тя го заслужава.
Особено на бухалки в момента Катрин изглежда все едно не стъпва, а лети и се плъзга по килима, тя прави всяко движение да изглежда хармонично и лесно. Мисля, че можем да считаме тази световна купа за нейния пробив в елита!
Катрин Тасева игра много силно на международния турнир в Будапеща и спечели златен медал с новата си композиция на обръч, както и сребро за оригиналното съчетание с топка, което впечатляваше още през миналия сезон. Шестото й място в многобоя също можеше да се превърне в медал, ако не беше грешката на лента, а точно лентата е новото съчетание, което в бъдеще ще й помогне да покаже с какво е над конкуренцията. Мисля, че е само въпрос на време да изиграе чисто това съчетание, което е много трудно и интересно за гледане. Музикалният избор също е много красив и сам по себе си дава нейната заявка за сериозни постижения на международно ниво. Но ще изчакам да излезе качествено видео, за да го споделя тук. За съжаление, в залата в Будапеща всички клипове бяха снимани от много далеч. Бих искала да споделя точно лентата, като нова композиция, в която ще се види колко много напредва Катрин
Като оставим неточностите на лента, оценките над 17 са не само напълно заслужени, но и с времето биха могли да бъдат още по-високи, и на четирите уреда. Точно такава Катрин си представях за чудесно начало на 2016-та: както винаги танцувална, гъвкава, отскоклива, но и с по-богати композиции. Мисля, че Катрин сега играе с много голяма концентрация и до голяма степен е изгладила много рискови елементи, особено в съчетанието с топка, което помага да издържи на напрежението и да "спаси" всякакви неточности, преди да се появи опасност да се случат. Няма причина през целия сезон да не продължим да се наслаждаваме все по-гладки изпълнения.
Колкото до бухалките, мисля, че точно бухалките на Катрин са живо доказателство за превъзходството на българската школа в техниката с уреда. До Катрин всички други участнички в турнира изглеждаха все едно просто държат бухалките и се разхождат по килима. Младата националка наистина се открои и с риск, и с интересни боравения, и с амплитуда в съчетанието, което се разкрива в целия килим и в синхрон с музиката. На фона на много статични бухалки, на които сме се нагледали от много години, мисля, че тя наистина успешно защити репутацията на нашия отбор. За бухалките също се надявам да заслужи много медали в в бъдеще.
Честито на Катрин, треньорките й и на целия отбор!
С този кратък пост искам да споделя с феновете, че много се вълнувам от участието на Катрин Тасева на международния турнир в Будапеща този уикенд. Нямам информация за оценките й, но не мога да се сдържа и да не споделя няколко нейни снимки, с огромни благодарности на фотографа Димо Димов.
Очаквам от Катрин много вълнуващи композиции и престижни класирания през този сезон.
За радост на феновете световното първенство по художествена гимнастика през 2018-та годин ще се проведе в София. Българската гимнастика много отдавна заслужава такова домакинкство, особено след като през последните години европейски и световни шампионати се провеждаха в Баку, Минск и Москва.
За последен път България прие световния елит на световното във Варна през 1987-ма, когато една от най-силните български състезателки за всички времена, Бианка Панова, получи 8 максимални оценки под 10.000.
След повече от 30 години отново дойде ред на българските гимнастички да играят на родна земя. И, дано, както се казва, и стените да им помогнат, защото изпълняват много трудни и рискови елементи. Избрала съм откъси от съчетания на Невяна Владинова, утвърдения лидер в националния отбор при жените, и на изгряващата звезда Катрин Тасева.
Тези два откъса от топката и бухалките на Неви са по 10 секунди всеки и се вижда колко наситени с трудност са нейните съчетания. Публиката няма време да поеме дъх, а Неви вече е изпълнила няколко много трудни елемента:
Смело напред и по следите на други много талантливи и оригинални гимнастички върви Катрин Тасева, която през миналия сезон показа сериозна психическа устойчивост при участието с в силни международни турнири. В изпълненията на Катрин вече се вижда увереност и удоволоствие от играта, а пируетът във втория откъс, с бухалки, е направо "копринен." Тя се върти и плъзга с лекота.
Ако продължаваме да гледаме Катрин на големи състезания през следващия сезон, до 2018-та тя би могла да заеме напълно заслужено място сред първите 10 на световния елит, където в момента, след много труд и постоянен напредък, се намира Невяна Владинова. Много хора смятат, че "съдийките няма да разрешат да има втора българка в елита", но аз ви казвам: нека да излезе втора българка, на нашето домакинско световно, да играе както Катрин, на висок полупалец, с много риск, с достатъчно чисто изпълнени пируети и равновесия, пък ще видим дали съдийската политика няма да отдаде дължимото на нашата блестяща школа.
Нито един голям световен отбор не разчита на едни и същи гимнастички в продължение на години, ако те не показват достатъчно силни резултати. Русия даде шанс на Мария Титова, но когато тя не игра силно на няколко турнира, на нейно място излезе Александра Солдатова. Украинките дадоха шанс на Виктория Мазур, но я изпратиха в ансамбъла, след така и не успяваше да влиза в първите 8 редовно. Дадоха път на много млада, и непозната на съдиите гимнастичка, Елеонора Романова. За Азербайджан на мястото на по-утвърдената Шафизада, излезе дебютантката Байрямова. В Беларус очакваха от Арина Шаропа високи оценки, защото играеше страхотно като девойка. Но тя не оправда очакванията в категория "жени" и Халкина я измести много бързо.
В България имаме страхотна гимнастичка, Катрин Тасева. Тя е готова да бъде втората в българския отбор след Невяна Владинова. Показва и гъвкавост, и интересни елементи с уредите, и като цяло, стабилна, изразителна и уверена игра. За съжаление през този сезон най-голямото й състезание беше турнира за световната купа в Букурещ през април. Не я видяхме на много други международни събития. А трябваше системно да я показваме на съдийките.
Надявам се Федерацията и треньорския щаб да преосмислят стратегията си и да няма в националния отбор на България състезателки, които са "абонирани" за своята позиция. Не трябва да има и състезателки, които показват напредък, но не получават шанс да се покажат пред публика и съдии извън страната. Така никой не прогресира, а най-много губи българският спорт.
Още по-важно е, че гимнастичките, които са бъдещето на спорта ни, губят мотивация и се отказват много млади, защото виждат, че в отбора не се получава реална конкуренция. Парадоксално е, че в много случаи и Катрин, и други момичета са получавали по-високи оценки в чужбина, отколкото на вътрешни контролни или други състезания. Това говори за нежелание да се даде заслуженото на тези, които показват виидим напредък.
Междувременно, всички участия на Катрин в големи състезания през този сезон донесоха много добри оценки и много аплодисменти. Вижте сами колко е красива, артистична и готова за големи успехи. Наистина се вижда, че може да изпълнява много красиви и трудни елементи. А да стане утвърдена националка е само въпрос на време и състезания.
Катрин има всички качества за голямата гимнастика: и гъвкавост, и добри пируети, красиви падьоми и отскокливост. Разбира се, по-ясно от всичко се вижда, че тя работи сериозно и напредва, а също и че играе с удоволствие и ентусиазъм. Ако един труден елемент не се получи блестящо веднага, на следващия старт тя показва, че е работила по него.
Като дебютантка на големи състезания, Катрин демонстрира и много добра психическа подготовка и устойчивост. Тя не направи грешки "от нерви", нито грешки, които да развалят цялостното впечатление от иначе силните съчетания. А много често се случва една гимнастичка на голямо състезание да изиграе повечето трудни елементи в композицията, но заради една нелепа грешка да са наложи да догонва музиката, и да загуби като цяло чара и настроението на композцията.
Засега най-много ми харесват обръча и топката на Катрин, но тя наистина показа напредък и на четирите уреда. Надявам се през новия сезон да видим и нови, още по-хубави композиции. В сегашните 4 композиции вече се вижда страхотния потенциал!
Желая на Катрин много големи нови стартове. Нека не чакаме години преди да й дадем път, както стана със Силвия Митева и дори с Невяна Владинова. България има нужда от свежи сили на следващите си големи стартове.
Благодаря на Димо Димов за страхотните снимки, с които наистина мога да покажа каква разкошна гимнастичка имаме и колко е важно да й дадем повече възможности за изява и повече отговорност да ни представя пред света!
