Стратегията на Федерацията и Ефросина Ангелова или съчетание под надслов: можем повече, но не искаме

От много време си задаваме въпроса: защо при ансамблите българките се справят чудесно, а в индивидуалното нещата все не вървят. Не искам да съм песимист, но не смятам, че този сезон ще видим някакъв пробив.

Оптимистите са работливи реалисти. Работа в националния ни отбор за жени-индивудално не липсва, но тя не е достатъчно. А реализъм, реализъм отсъства от много години.

След като гледах как НЕ пуснахме най-силната си състезателка, Невяна Владинова, на нито едно състезание до края на месец март, и след като гледах нейното, меко казано, слабо, класиране на Гран При в Тие, стигам до извода, за пореден път, че националният ни отбор продължава да следва една и съща погрешна стратегия. Тази стратегия се състои от следните стъпки:

1. Избираш състезателка за "прима" на отбора по лични симпатии, а не по качества и класирания на контролни;
2. Както и да играе, пускаш я на състезания и държиш другите вкъщи;
3. Като й вдигнат оценка над 16.5, почваш да разправяш колко е напреднала;
4. Отказваш да налагаш другите гимнастички, като не им даваш възможност за международни участия;
5. Неудобните в отбора направо ги гониш. (това показва твоята позиция на силата);

И като си говорим за изгонени, ще посветя един абзац на Женина Трашлиева. Женина Трашлиева е поредното дете, което показваше голям потенциал като девойка, и което се обезличи напълно в момента, в който мина в категория жени. Женина беше изгонена от националния отбор с официално писмо този месец, заради неспазване на дисциплината на отбора. Като прочетох писмото през цялото време си мислех: те не могат да се справят с най-малкото и неопитно дете в отбора, какво остава да се справят с международната конкуренция? Между другото, от другите отбори по света гонят гимнастички постоянно. Просто не пускат писма и подписи в пресата. За мен това писмо беше просто един вик на пълна безпомощност. Смехотворно е: жени с десетилетия състезателен и административен опит седнали да пишат писма за една дебютантка, която, очевидно, им се е качила на главите и си прави каквото си иска на тренировки.   Все едно досега някой, до когото е написано официално писмо, се е стегнал изведнъж и е почнал да прави по 3 кълбета под бухалките. Толкова за Женина: доброволно изгубена кауза.

Да се върнем на примите в отбора. Гледах няколко стари съчетания на Симона Пейчева и се запитах: коя от националките в отбора за 2015-та би могла да ги изпълни. Това е топката, с която през 2001-ва Симона стана световна шампионка, и то при един много по-неблагоприятен за българките правилник, който толерираше и награждаваше най-вече гъвкавостта:


Като гледам тилните везни на Симона, гъвкавостите, и като цяло равновесията, и просто опитвам да си представя как Мария Матева може да ги изпълни, ако някой й придържа единия крак. Защото иначе няма да стане. Извинявам се сърдечено на всички фенове на Мария, към която нямам нищо лично. Тук става дума за треньорска стратегия и за желание да дадеш път на хора с потенциал.

От години почти всички момичета с физически качества, координация, артистичност и стил бяха изгонени от отбора. Някои с официални писма! Или пък бяха част от отбора, но играеха на големи международни състезания по веднъж-два пъти в годината. Елизабет Паисиева, която гледах за първи път и си казах: какви скокове, каква гъвкавост само, да не е рускиня! Сидерова и Проданова, които, като девойки, застанаха на подиума до Канаева. Боянка Ангелова. Женина Трашлиева.  Самата Пейчева, която се опита да се завърне. Силвия Митева успя да се наложи със силна техника на уреда и добри пируети, но те я държаха в осмицата на света и не бяха достатъчни, за да я направят реална конкуренция на рускните в тройката. Между другото, Силвия също години наред не получи шанс нито да е в националния, нито да играе навън.

А следващите таланти, на които Федерацията не помага са: Катрин Тасева, Сара Стайкова, дори Невяна Владинова. Катрин не ходи по големи състезания, а е една от най-качествените в отбора. Сара изглеждаше по-добре като дебютантка преди 2-3 години, отколкото сега. Дори Невяна, за която си мислех, че е решено да й се даде път тази година не показхаме на света през първите 3 месеца от сезона.

Между другото, за да не завършвам с тъжни мисли, новата топка на Невяна е разкошна. Дано да я видим и на други състезания и да не чакаме още 3 месеца: