Натъжи ме новината, че Международният Олимпийски Комитет (МОК) реши след гласуване да извади борбата от олимписйските дисциплини през 2020. Борбата е древен спорт, който носи собствена красота и атрактивност, а и не му липсват фенове по цял свят. Съвсем честно си признавам също, че, поне за мен, съдийството в борбата е много по-обективно, отколкото съдийството в художествената гимнастика, пък и в други спортове. Правилата май изглеждат по-ясни, дори за неинформирания фен, като мен, а аз гледам борба само по време на Олимпиада, значи веднъж на 4 години. Мъчно ми е, че точно този спорт трябва да напусне олимпийските редици.
Появиха се обаче някои изказвания в българската преса, които звучат нелепо и злобно. Например това: "При художествената гимнастика зрителите трудно разбират присъдените оценки. Там критериите са толкова странни, че вероятно гимнастичките могат да бъдат наказани и за неправилно премигване". Какво излиза значи? Борците и техните фенове сочат с пръст художествената гимнастика, вместо например да се замислят защо други спортове, които са по-близки до борбата, все пак остават сред олимпийските дисциплини. Наистина, ако борците бяха гримирани, слабичики девойки в лъскави трика, целите обшити с камъни Сваровски, и се бореха под звуците на песни на Шакира, може би много повече хора щяха да ги гледат. Защото един от най-важните критерии за определяне на това кои спортове заслужават да се играят на Олимпиада е така наречената "телегеничност." Ех, надявам се, че поне по този критерии художествената гимнастика се класира достатъчно силно, защото всеки ден гимнастичките са все по-шарени и лъскави, всеки ден се търси по-различна музика, дори някои странни танцувални движения, които да изглеждат примамливо за окото, и какво ли още не. За да сме честни, художествената гимнастика направи през годините големи жертви по отношение на своята "художественост" в името на своята "атрактивност" и "телегеничност".
Но да се върнем на борците. Това, че при борбата съдийството е на пръв поглед по-обективно, съвсем не значи, че борците могат надничат в гимнастическата паница. Напротив, дори в този труден момент за техния спорт, борците трябва да демонстрират спортсменско отношение към колегите си, било то и гимнастички, а не да говорят, че други спортове били по-малко заслужили от техния. Знаем, че точно спортсменският дух изгражда корените на олимпийското дърво, от което, век след век, изникват нови клончета, някои не толкова древни и масивни, колкото борбата, но все пак пълни с енергията на своя млад състезателен живот.
А иначе ми се струва, че "телегеничност" е друга дума за "зрелище". Феновете искат зрелища, особено веднъж на 4 години, на Олимпиадата. Не става въпрос за това дали зрителят разбира правилата и съдийството чак толкова добре. Става въпрос за това дали, сам по себе си, ако ще и да изгонят съдиите от залата, един спорт те кара да гледаш с ококорени очи, ако може и с отворена уста. Защо МОК прецени, че борбата няма такъв ефект върху зрителите, не мога да си обясня. Но мен всички спортисти редовно успяват да ме изумят. Това пък е част от фенското начало.
Ето и един много стар запис на една изумителна гимнастичка, за финал на тези размишления:
