Размисли за новите златни момичета

Вече всички знаят, че с най-красивата и трудна композиция на обръчи в света и с великолепна игра, българският ансамбъл спечели златен медал в съчетанието с 5 обръча на световното в София. Гимнастичките от ансамбъла са новите български златни момичета не защото спечелиха този медал, не защото спечелиха бронз в многобоя, а защото излязоха с оригинална, различна и впечатляваща игра. Това е истинската "запазена марка" на българската школа. Да посегнеш към медалите, да се качиш на най-високото стъпало в гимнастиката, както и в много други спортове, означава, че не играеш на сигурно, а играеш на ниво, с класи по-високо от това на другите отбори. По отношение на обръчите, българският ансамбъл достигна такова ниво.

Както винаги, подготовката за световното мина бе без поводи за притеснение и недоумение. Не стана ясно кои са резервите в отбора, как се справя отбора с контузиите, с психическата подготовка. За момент се заговори, че националката в индивидуалното, Ерика Зафирова, ще влезе в ансамбъла, без да е тренирала с тях. Видяхме блестящи изпъления, но и грешки, които можеха да бъдат избегнати.

Аз с голяма радост и нетърпение очаквах, че този отбори ще бъде абсолютен световен шампион, а не само златен медалист от един финал. Този отбор е на изключително ниво и го заслужава. Не знам колко от момичетата биха искали, а и, чисто здравословно, биха могли да останат в отбора и да се готвят за Олимпиадата през 2020-та.

Ако останат и продължат, то и те, и треньорският щаб трябва да си зададат въпроса: как да направим така, че да не изпуснем между пръстите си олимпийското злато, така както изпуснахме абсолютна световна титла пред родна публика.

Очевидно е, че разполагаме с момичтета с изключителни качества, с мотивация, с готовност да се държат като лидери и победители. Разполагаме и с много силни композиции, които още от пъврия ден на сезона бяха заявка за най-високото стъпало.

Да, тежко е за един отбор да излезе пред родна публика,  но напрежението да играеш на олимпийски игри няма да е по-малко. През 1996-та България имаше отбор като този. Отбор, който поради нелепа съдийска несправедливост стана втори на Олимпиада след очевидно изпускане на победителите. Време е сега, когато имаме отново невероятен отбор,  ансамбълът да излиза с такава игра, че да няма шанс някой да ни вземе заслуженото.

Въпреки огромната радост от световното, мисля че този отбор, или поне някои от момичетата в него, все още не са постигнали самия връх, големия български триумф, който заслужават и те, и техните треньори и фенове. Вярвам, че ще ги видим с нови, още по-тежки корони. 

Най-тежкото на короната, разбира се, е да я носиш с достойнство.  Тук идва моментът да напиша: много ми е мъчно, че българската публика освирка руските гимнастички. Не защото са руските, а просто защото са гимнастички. Всички те, от всички държави, работят към същите цели и имат същите мечти. 

Намирам за напълно приемливо да се освиркат съдиите след несправедлива оценка на собствения отбор. Но не и да се освиркват другите състезатели.  Важно е да се създаде култура на спортсменство и уважение сред феновете, ако искаме да излгеждат нашите гимнастички като победителите, които те отдавна са заслужили да бъдат.