Първите думи по повод на световното първенство в София искам да посветя на гимнастичката, която ми хареса най-много, Милена Балдасари от Италия. Всички носителки на медали от световното са красиви и талантливи, но у Милена природната елегантност, чистите линии и прецизността в работата с уреда са издигнати на рядко срещано ниво. Това ниво се постига освен благодарение на личните качества на гимнастичката и благодарение на замисъла на композициите, които показват нейните силни страни по един недвусмислен, незабравим начин.
Тя изпълнява съчетания, които са създадени само и точно за нея. Нещо повече, те са създадени с емоционална дълбочина и оригинални идеи, в които едно движение прелива в друго, уредът стои като естествено продължение на ръката на гимнастичката, музиката е в пълна хармония и с елементите и дори с цветовете на трикото.
Милена спечели среброто на лента с най-наситеното с риск и зрелищно за гледане съчетание на този уред в света. Техниката на лента, която демонстрира, е по-добра не само от тази на златната медалистка Солдатова, но и по-добра от тази на още много гимнастички, които, поради едно или друго стечение на обстоятелствата, са печелили медали на този уред. Гледах съчетанието и се чудех дали ще издържа до края аз, а да не говорим за това как тя издържа до края.
Много ми хареса и композицията с обръч, с която Милена се класира шеста. Това шесто място ми се струва малко случайно. Не мисля, че гимнастичките на четвърта и пета позиция показаха по-силни изпълнения, с което не искам да кажа, че резултатите не са справедливи, а просто, че силите са напълно изравнени. Може би е въпрос на това каква са видели съдийките и кои трудности са зачетени, но ми се струва, че медалите на този уред за Милена Балдасари предстоят.
Милена завърши четвърта на топка и бухалки. Намирам класирането на тези два уреда за справедливо и отново смятам, че в бъдеще Милена може да покаже още по-силна игра. Тези две четвърти места са много "скъпи". Те са ясна заявка за следващи медали. Забелязала съм го и преди, че състезателка, която се класира четвърта на световно обикновено не остава там. Може някоя да е между шесто и десето място през цялата си кариера, но не и четвърта. Така че стискам палци още сега за следващото състезание!
След някои грешки Милена стана също седма в многобоя, но е носител на бронзов медал в отборното класиране. Освен рускините и израелката Линой Ашрам, както и другата италианка, Александра Аджурджукулезе, няма други състезателки с по два или повече медала от това световно първенство. С по един медал се задоволиха и българките и звездата на Беларус Галкина. Без медал завършиха изявени състезателки като украинката Николченко, израелката Зеликман, грузинката Пажава, японката Минагава.
Радостта от среброто на лента за Милена и нейната треньорка, Жулиета Канталупи, беше огромна. Жулиета е внучка на легендата на българската гимнастика, Жулиета Шишманова, многократна държавна шампионка както на България, така и на Италия, финалистка на световни и европейски шампионати и, както се оказва, изключителен треньор.
Понякога един треньор може с години да има прекрасни идеи и да не успява да срещне състезател, който да им даде живот. Затова аз се радвам страшно много за Жулиета, че е намерила някой достатъчно смел и талантлив, който да накара нейните идеи да оживеят на килима и да покаже най-хубавото от духа на гимнастиката: способността да създаваш все по-сложни и по-интересни комбинации.
Ако някой все още се чуди що за спорт е гимнастиката, защо им трябва на някакви млади момичета да се въртят на един крак, да скачат във въздуха, да размахват ленти и бухалки над главите си, пък да се претъркалват, докато уредите са във въздуха и да ги хващат с петите и гърба си, на този някой бих казала това: гледайте Милена Балдасари и ще разберете, че хората, които се занимават с гимнастика го правят просто защото искат да се развиват. Те всекидневно откриват и развиват най-доброто в себе си, физически и психически.
За това колко много се разви Милена можете да съдите и по трогателната реакция на радост и благодарност, която ни показаха с нейната невероятна треньорка след като видяха оценката на лента и повече от заслужения сребърен медал. Няма никакво съмнение, че когато си хвърлил 150% от възможностите си в една мечта и тя стане реалност, изглеждаш така. Така изглежда победата, а под победа имам предвид, разбира се, победата над себе си. Победата никога не идва с усмивка и перфектен грим. Благодарността никога не идва с репетиран поклон и помахване към публиката.
Затова и аз не знам как да се поклоня пред работата на този екип освен като им кажа: благодаря ви, че ви има. Благодаря ви, че ни показахте, че освен лъскави трика и гъвкави гърбове има още. Че има как, че има защо.
