Брозновата Боряна, сребърната Невяна и златните отбори

Боряна Калейн спечели единствения медал в индивидуалното на финалите в Казан тази неделя. За пореден път по-малката, по-неопитната, изпревари "примата". Даже "примите".

Миналия уикенд Невяна се върна със сребро на лента: уреда, който няма да играе на световното в София.

Някой ще каже, че Катрин, Невяна и Боряна са "отбор". Не трябвало да ги "сравняваме" или "противопоставяме". Истината е обаче, че златните отбори са златни, защото всеки получава заслуженото и защото винаги има конкуренция. Виждаме как в Русия нито шампионките Аверини са се отпуснали и приемат участието си за даденост, нито мега-талантливата Солдатова е сигурна, че ще играе на световно, нито на изключителната Селезньова са дадени някакви "бонуси".

"Отбор" са момичетата, защото тренират всеки ден заедно и се подкрепят, но те си дават сметка, че играят и една срещу друга. Сестри Малееви са играли една срещу друга десетки пъти и никоя не е решила просто да си тръгне от корта и да остави сестра си да победи.

Златните отбори се градят от хора, които искат златото. Които не се задоволяват с участия от време на време, нито приемат подаръци към себе си или към другите.

Боряна Калейн и Невяна Владинова няколко пъти победиха Катрин Тасева този сезон. Невяна го направи въпреки контузия. Въпреки това Катрин ще играе 4 съчетания на световното, а те ще играят по 3. На тяхно място бих се замислила дали един златен отбор би допуснал един безкрайно талантлив човек да не играе всички съчетания, които заслужава, понеже някой някъде е решил да протежира някой друг.

Това, че Боряна е по-млада, че идва от друг клуб, че има различен стил, не трябва в никакъв случай да я поставя в неравностойно положение. Тя още от дебюта си получи оценки, каквито Катрин Тасева получаваше като вече "утвърдена" състезателка. Пътят към победата на един отбор е точно в това да се даде шанс на тези, които състезание след състезание демонстрират огромен напредък и потецниал.

Защото победите не се измерват само в злато, а и в честно и справедливо отношение към другите и себе си.

Дойде ли часът на Александра Солдатова?

Понякога гледам Солдатова и си мисля, че с нейните физически качества, трябва не само да е винаги първа, но просто да е на светлинни години пред другите. Не съм сигурна обаче дали това ще се получи. Солдатова ми напомня малко на Олга Капранова, която също имаше страхотни качества, но така и не успя да овладее, например, техниката на уреда с лента. Години наред правеше

Тази година Солдатова има по-хубави съчетания. Показва много нови неща и е наистина много красива, но това не би трябвало да е достатъчно, особено ако световната шампионка Кудрявцева се възстанови и се завърне в силна форма.

Би ми било мъчно, ако Ганна Ризатдинова от Украина или друга гимнастичка от елита изпревари Солдатова обаче. Не за друго, а защото точно Солдатова има потенциала да покаже едни "извънземни" трудности и да изглежда много красиво на килима. Съчетанията на Ризатдинова блестят само с пируетите. Маргарита Мамун не е в най-добра форма и не пое много нови рискове през този сезон. Мелитина Станюта от Беларус също избра да разчита на елементи и стил, които сме виждали много пъти преди.

Разбира се, сега сме още в началото на сезона и е нормално няколко състезателки изпреварват Солдатова на големи състезания. Нейните треньорки трябва да се замислят как да я покажат напълно разгърната, много по-изразителна и наистина в целия си блясък. А най-хубавият "страничен ефект" от това ще бъде, че и другите състезателки в отбора на Русия, дори утвърдените Мамун и Кудрявцева, ще имат много силен и наистина блестящ конкурент в лицето на Саша. Може би нейния час е дошъл, точно защото тя е основен двигател в създаването на силна вътрешна конкуренция в самия руски отбор. Все пак нито една звезда не изгрява сама: не и без да отразява и надхвърля блясъка на другите.