Златен старт за българките в Москва

Българският ансамбъл изигра силно своето спиращо дъха съчетание с 5 обръча и спечели златен медал на Гран При.  Още при тренировъчните изпълнения на това съчетание, както и от клипа от контролните състезания в София, фенове от цял свят останаха поразени от оригналността,  динамиката, изразителността и като цяло от прецизната, амбициозна и завладяваща хореография. От началната поза, до последната секунда от музиката, се вижда непрекъснато движение, подчертана елегантност и устременост. Нека този зларен медал е само първият от още десетки отличия за това изключително по рода си съчетание.

Искам да изразя огромното си възхищение и благодарност към момичетата в отбора, които са ансамбъл не само на световно ниво, но и на ниво с няколко класи по-високо от това, което сме виждали от български ансамбли в последните десет години. В това съчетание всяка от тях показва най-красивото от себе си и, въпреки че те са всъщност много различни гимнастички, с различни качества и индивидуалност, наистина успявят да изглеждат като оживели, неразделни цветя, които растат и се разхубавяват заедно, напук на всички бури и несгоди. За да се изиграе такова съчетание на тази скорост, с такъв синхрон между петте момичета и сливане с музиката, се изисква невероятна физическа и психическа подготовка, всепоглъщащ професионализъм, любов към спорта и страхотно вдъхновение. Тези момичета трябва да излизат на килима с пълното съзнание, че никой досега дори не се е опитвал да покаже такава класа.

Съчетанието с въжета и топки, което им донесе сребърен медал е също много красиво и оригинално и има голям потенциал да получи по-високи оценки по-късно през сезона, когато те ще могат да го изиграят чисто.

Голям пробив в световния елит извоюва националката Боряна Калейн, която спечели злато на топка, сребро на обръч и бронз на лента. Ето съчетанието с топка, което донесе на Боряна първия медал от Гран При:

Пускам това съчетание с пълното съзнание, че се намираме в самото начало на сезона, много от най-силните съпернички на българките или допуснаха грешки, или имат контузии. Има много да се желае от всички, в това число и от Боряна. Аз бих посочила, че може да се изчисти начина, по който държи топката, особено при някои търкаляния, свитите лакти, стъпалата: все малки неща, които могат да се доизкусурят. Но Боряна е напълно заслужената победителка на този първи за сезона голям турнир. 

Най-важното е, че нейните съчетания са конкурентни на гимнастичките от първите 10 в световния елит, сред който тя вече присъства.

По отношение на композициите на националките в индивидуалното като цяло ми се иска да видя повече оригиналност и по-силни хорегорафии, като тези на ансамбъла. Въпреки това и Боряна, и Ерика Зафирова, която спечели бронз на международния турнир, съпътстващ Гран При в Москва, показаха, че работят много,развиват се и с всеки изминат ден са по-готови да представят България на големи международни форуми.

Имаме най-красивия ансамбъл, да го пазим

Тази година българският ансамбъл не спира да удивява всички. Вече гледахме съчетанията не само на рускините, които нашият отбор победи дори на техен терен, в Москва, но и на другите отбори с претенции за почетната стълбичка. Сред тях е и отборът на Италия, който редовно обира медалите на домакинското си състезание за световната купа.

Победихме и италианките, а сега е важно никой в отбора да не се пренавива. Композициите ни са единствени по рода си и са много трудни, но и заслужават да бъдат изиграни с удоволствие. Да играят с лекота заслужават и самите момичета.  Говори се, че някои от момичетата имат болки и контузии. 

Затова беше важно и остава важно да има подготвени резерви. Момичетата в първоначалната селекция за този отбор бяха изключителни до една и съм сигурна, че основният състав е избран много трудно. През годините сме правили грешката да пускаме състезателки да играят със сериозни болки. А не е нужно. Освен, че здравето е най-важно ,от това не остават нито хубави спомени, нито идват златни медали.

Истината е, че в България е напълно възможно да имаме 10 момичета на нивото на петте, които изиграха невероятните обръчи в Италия миналия уикенд. Всъщност, разширената селекция включваше 10 такива момичета. Въпросът не е в липсата на таланти, а в правилните решения и в поемането на рискове, само когато е абсолютно необходимо. За да имаш отбор, който играе съчетания с класи над останалите, трябва да имаш и резерви. 

Няма сполучлив вариант, в който треньорите ще стоят на тръни месеци на ред и просто ще се надяват, че никой никога няма да се разболее, например.  Най-силните отбори не са тези, в които никога не възникват болки и контузии, а тези, които са подготвени, че това може да се случи. А ако е толкова скъпо, както някои твърдят, да се подготвят няколко резерви, то отборът може би трябва да потърси допълнителни споснори или да направи дарителска кампания сред феновете. Но не и да разчита, че титулярките са винаги неуязвими.

През 2017-та заявката на българския ансамбъл е за повече от злато

Сега те имат възможността да променят живота на другите и да останат незабравими.

Тази година българският отбор излиза с две изключително силни композиции, които показват не само спортно майсторство, но и ценности на художествено и чисто човешко ниво. Тези композиции показват хармнонията между силата и красотата, между ярката индивидуалност и работата в отбор. Те показват как трудните неща могат да изглеждат леки. С движенията си, момичетата просто разказват собствена история, в която те живеят и играят като една.

На първото състезание тази година отборът игра само срещу Египет и Русия. Заради това се въздържах да споделя клипове на съчетанията или коментар. Но, въпреки допуснатите грешки, съчетанията са абсолютно пленителни, омагьосващи и незабравими. Заради това направих този малък колаж от началната поза в съчетанието с въжета и топки. Бих го гледала още десет хиляди пъти.

Този път отборът не излиза нито по класическа музика, която е специалитет на рускините, нито по рок или поп музика, в която са се вторачили от много години украинките, нито по филмовата музика на италианките. Излиза отбор, който показва, че когато нещо е чисто, красиво и искрено, то остава завинаги. Те излизат със своя интерпретация по музика, която другите не са докосвали.

През 1996-та имаше един такъв отбор. Отборът, който спечели сребърен медал на Олимпиадата в Атланта. Най-добрият отбор, който сме имали в гимастиката и във всеки друг отборен спорт. Те вярваха във всяко движение, което показваха. Те започваха от чистата нула: от това състояние, в което ти не само играеш, но създаваш. Бяха образец за това, че ако си добър в нещо, можеш да станеш още и още по-добър.

Ако някой може да ги надмине, това е този отбор. Той има всички физически качества, има магнетизъм, има  поразителен синхрон, силно взаимодействие между момичетата.

Вярвам в този отбор, но ще пусна клипове, когато са готови да покажат великолепните си съчетания в цялото им изящество.

Ще си призная: през 1995-та и 1996-та съм гледала българския ансамбъл на тренировки около 150 пъти. По няколко часа. Не ми омръзна да ги гледам. С всеки опит ставаха по-чисти и силни. И понеже оптимизмът е страхотно нещо, ще си призная и друго: винаги съм вярвала, че един ден пак ще се чувствам така.

На добър час на Снежана Дечева

Още една от гимнастичките, които бяха избрани за състава на ансамбъла, Снежана Дечева, се отказа. Снежана беше резерва в националния ансамбъл на Олимпиадата в Рио. Ако трябва да разглеждаме подбора на гимнастички в ансамбъла по отношение на опит и участие в отбора, бих очаквала точно Снежана да остане една от титулярките в отбора.  Тя отдавна направи своята заявка за място в националния състав.

Затова много съжалявам, че тя не остана част от ансамбъла. За разлика от Любомира Казанова, която също прекрати спортната си кариера, Снежана все още беше в позиция на резерва на Олимпиадата,  въпреки че тя има всички качества да попадне в основния състав.

Новият ансамбъл се състои от наистина много обещаващи гимнастички, всяка от която би могла да се изяви и като индивидуална състезателка. Щеше да бъде добре за отбора, ако има и по-опитни състезателки. 

Засега единствената състезателка с повече опит на големи състезания е капитанът на отбора, изключително артистичната Симона Дянкова. 

Причината за отказването на Снежана не изглежда свързана с контузия или друг здравословен проблем, както, за съжаление, се случва често в гимнастиката.  Здравословен проблем беше и основното обяснение, свързано с отказването на Любомира Казанова, която замести Цветелина Стоянова и спечели бронзови медали с отбора на европейското първенство, както и на Олимпиадата..

Разбира се, всяка гимнастичка прави своя избор на базата на много фактори, и здравословни, и професионални, и лични. И все пак ми е трудно да приема, че толкова красива и талантлива състезателка като Снежана, която беше изчакала своя ред да влезе в отбора, ще се оттегели.

Сега е моментът да се замислим за няколко важни фактора, свързани с подготовката на отбора:

1. Колко резерви трябва да имаме в новия отбор, в случай на контузии или други непредвидени обстоятелства? Достатъчна ли е една резерва?

2. В някои държави има Ансамбъл 1 и Ансамбъл 2. Имаме ли средства за втори състав и има ли къде да се изяви той?

3. Какви са перспективите пред силни гимнастички, които стават резерви, но не влизат в титулярния състав? Освен като бъдещи треньорки или съдийки, как биха могли те да се полезни на спорта и на националния отбор, ако все още имат желание да работят в сферата на гимнастиката?

4. Едно от най-трудните неща в гимнастиката е да се мотивират талантливи деца да останат в спорта, въпреки че най-вероятно ще имат кратка кариера. Какво могат да направят треньори, клубове и федерацията, за да окуражават по-младите гимнастички да се развиват и да не се отказват в ранна възраст?

За да се върнем на темата за отказването на Снежана, съвсем не искам да кажа, че тя не реализира своя потенциал, а просто, че можеше да се състезава по-дълго за своя радост и за радост на феновете. Участието й на Олимпиада като резерва е огромно постижение, за което много гимнастички мечтаят. Нека мечтите да продължат за Снежана, какъвто и път да избере тя след състезателната кариера в ансамбъл.

Новият български треньорски щаб се състои от завършени, стопроцентови професионалисти

Бранимира Маркова, треньорката на най-успешните български състезателки през последните няколко сезона, Невяна Владинова и Катрин Тасева, ще поеме главната роля в треньорския щаб по отношение на индивидуалните гимнастички, а Весела Димитрова, която изведе ансамбъла на Швейцария от непознати в гимнастиката направо до място в шестицата на света, ще работи с националния ансамбъл.

За първи път от много години изборът на национални треньори не е по симпатии, а по заслуги.

                                                                                                                                                              

Бранимира Маркова е световна отборна шампионка от Аликанте '93, където, рамо до рамо с трикратната  абсолютна световна шампионка Мария Петрова и абсолютната европейска Юлия Байчева, тя доказа на света, че българската гимнастика няма да отстъпи от позициите си на лидер и на творец в световната гимнастика.

На това състезание Бранимира също се класира на четвърто място в света на въже и на осмо място на лента. След близо 25 години Бранимира остава една от най-красивите гимнастички, която съм гледала, а сега тя е и внимателен, отдаден на своето призвание треньор.

Весела Димитрова също е сребърна медалистка от световни и европейски първенства с българския ансамбъл през периода 1991-1992 година, който беше особено тежък за българския спорт. Като треньор тя изведе до престижни позиции отбора на Швейцария в ансамбловото съчетание, където те нямаха едно предишно класиране сред елита, нито традиции в този спорт.   Никой не би очаквал точно от швейцарките да се класират на трето или четвърто място под нейното ръководоство, така че от работата с българския отбор можем да се целим направо в златните медали.  

И като че ли не е достатъчно радостно, че Бранимира и Весела ще оглавят националните отбори, но тази година за първи път в историята на българския спорт, мъж е личен треньор на национална състезателка. Николай Боев, треньорът на Петя Борисова, заслужи с много труд и внимание своето място сред най-обещаващите млади треньори. От години той просто работи и работи, без да се влияе нито от предаразсъдъците, нито от не толкова професионалната работа на много други около него. Обнадеждава ме, че един стопроцентов фен на гимнастиката и напълно погълнат от труда си професионалист като Николай най-после ще заеме челно място в редиците, където щеше да хубаво да го привлекат отдавна.

Като оставим настрана утвърдените класирания и изключително новаторски композиции, които показа лидерът в отбора, Неви Владинова, реално, другите националки в индивидуалното, Катрин Тасева, Ерика Зафирова, Боряна Калейн и Петя Борисова също не отстъпват по нито едно качество на златните медалистки от Русия през последните години. Налице са й гъвкавост, и сила, и отскок, и танцувалност, и красиви падьоми и позиции на ръцете, и  техника с уреда, която се вижда ясно в оригинални елементи. През последния сезон поне за мен от композициите на Ерика имаше какво да се желае, но нейният талант си блестеше въпреки това. Сега се надявам тя да се развие с много по-голяма скорост.

По времето когато Бранимира и Весела бяха състезателки не залагахме на физическите качества, а не стилът, който ни отличаваше от другите. Сега обаче можем да заложим с пълна сила и на двете. 

А най-важното за един треньор е да спази една максима от книгите "Хари Потър": "Не нашите възможности правят това, което сме, а нашите решения." Колкото и талантливо да е едно момиче, то има нужда от насока и подкрепа, от някой, който вижда и развива до най-висока степен началния й потенциал. Новият треньорски щаб има сили да вземе правилните решения. Да предпази отбора от контузии, доколкото е възмжоно, да покаже силните им страни по категоричен начин, да работи върху психическата устойчивост.

Българските звезди ще грейнат в Баку

На последното състезание преди Олимпиадата, от 22-ри до 24 юли в красивата и гостоприемна столица на Азербайджан, Баку, българският отбор има възможност да покаже съчетанията си в пълния им блясък. Ще ни представят Невяна Владинова, Катрин Тасева и златният български ансамбъл. Това е  поредното състезание за световната купа и всички силни гимнастички, които имат смелост да се покажат пред света непосредствено преди Олимпийските Игри, ще излязат пред възторжената публика със стопроцентова мотивация.

Ето какви са и моите очаквания от това състезание. Първо, за Катрин Тасева.  Няма съмнение: Катрин Тасева е готова. Тя е готова за световния гимнастически елит. За България като един от най-силните отбори в света е изключително важно да покажем, че имаме две много добре подготвени, обещаващи, готви за медали състезателки.  Катрин Тасева не игра на достатъчно състезания през последните години, затова  чак сега идва моментът да заеме мястото си сред най-добрите осем състезателки в света.

Катрин има, разбира се, честта и удоволствието да излиза до една вече утвърдена българска гимнастичка (не мога да ви опиша с каква радост пиша това!), която вече е медалистка от световна купа: Невяна Владинова.  На състезания като това в Баку, Неви е в пълното си право и сила да се конкурира с най-добрите от цял свят в борбата за медалите. Неви не само заслужи единствената олимпийска квота за България още миналата година, но и през целия сезон получаваше все по-високи оценки и все повече аплодисменти.

Не  трябва да оставят съмнение националните треньори и федерация, че България застава зад Неви като примата на бългаеския отбор. Вече коментаторите и на руски, и на испански и португалски, и на френски език отбелязват Неви като една от претендентките за високо класиране. Съвсем малко остава до Олимпиадата и точно заради това турнирът в Баку е важен шанс за Неви да покаже колко добре е подготвена, колко е уверена и колко е готова за своя голям олимпийски подвиг. Сега е и моментът да се изчистят каквито и да било последни колебания по отношение на четирите изключително трудни композиции, които Неви показа този сезон. Гордея се, че толкова амбициозна, стилна и смела гимнастичка ще представи България на Олимпиадата. И тя,  и ние, феновете, заслужаваме да се радваме на високите оценки, които тя упорито преследва и завоюва!

Момичетата от ансамбъла също, за пореден път, излизат с амбиции за медали на състезанието от световната купа. На този етап от своята дълга и изпълнена с изключителни победи кариера, този ансамбъл е любим не само на българите, но и на публиката по цял свят, която ги посреща с радост и възхищение. Сигурна съм, че в Баку те ще заслужат още много аплодисменти. Ако играят без грешка, българските гимнастички би трябвало да спечелят медали и в многобоя, и във финалите. Тази година те показаха всичко, за което мечтае един отбор: и силни композиции, и много увереност, и доказана способност да се справят с всяко предизвикателство, и запомнящ се стил. 

На килима отборът изглежда много мащабен, всички движения се показват с голяма амплитуда, с отличен синхрон. Не на последно място ме впечатлява и това, че този път нашите състезателки са облечени с много красиви и нежни трика; наистина са като прекрасни български цветя, готови да разцъфнат с усмивки на най-високото стъпало от почетната стълбичка.

Очаквам отборът ни да закичи  цяла България с още медали и нямам търпение да преживеем заедно това вълнуващо състезание! Напред!

Страх и надежда за Цветелина Стоянова

Всички фенове преживяват шок, страх и голяма търга след новината, че световната шампионка от ансамбъла Цветелина Стоянова е направила опит да се самоубие. За броени часове след тази новина излязоха многобройни спекулации за това дали гимнастиката или личният живот на такъв голям спортист като Цвети са довели до нейния срив. 

Случилото се със Цвети Стоянова е огромна трагедия, която обаче не бива да превръщаме в повод за махленски свади, за сочене с пръст към уж "виновни" и за необосновани заключения за нейното здраве. По-скоро трябва да е повод да подкрепяме още по-силно както Цвети, така и целия български отбор. Със сигурност има какво да се подобри в начина, по който се подготвя отборът, и физически, и психически. Но засега този отбор показва само сила и задружност. Затова, нека не приписваме вина на един или няколко души, така като и победите не са заслуга само на един човек. Победите, дори на индивидуалните гимнастички, са заслуга на целия екип. При ансамбъла това важи чисто и просто пет пъти повече.

Първо искам да напиша нещо, което трябва да е очевидно, а май не е: психическото здраве е една много сложна и деликатна тема. Разбира се, физическото здраве е също такава тема, но когато, например, някой страда от астма, не започват, обикновено, яростни спекулации за това дали неговите треньори или приятели са го довели до това положение.  По отношение на емоционалното състояние обаче, много хора търсят вина и виновници или пък някакви конспиративни обяснения. Още по-лошото е, че хора, които правят опит за самоубийство, много често след това трябва да се натъкват на предразсъдъците на хора, които смятат, че подобни проблеми издават слабост на характера, или  че не подлежат на лечение, като всяко друго заболяване.

И така, съвсем без да съм специалист, искам да посоча, че няма как един, двама или колкото и да е лица да се "виновници" за състоянието на Цвети. За своето състояние не е виновна, също така, и сама та тя. Да твърдим обратното е нелогично, нелепо е и е крайно несправедливо към хората, които години наред работят с Цвети и я подкрепят. В това число включвам не само спортистите около нея, но и семейството и приятелите й. Ако Цвети е преживяла затруднения в кариерата си на гимнастичка или пък се е разделила с гадже, това съвсем не значи, че нейните колеги и приятели са виновници за станалото.  Обяснението за желанието й да се самоубие трябва да е медицинско и много по-сложно и подробно, свързано с цялостното здравословно състояние на Цвети. Сега трябва целият отбор да застане до нея както и в други трудни часове и заедно да преодолеят това огромно изпитание. Всички имаме надежди, че Цвети може да получи помощата и подкрепата, която ще я изправи отново на крака.

А сега искам да отворя дума и за най-сочените с пръст: Федерацията и Илиана Раева, както и, като техен подчинен, психолога националния ансамбъл. Първо, от някои публикации става ясно, че е взето решение Цвети да не участва не европейското в Холон другата седмица. Както знаем, такива решения се взимат от треньори и Федерация на базата на различни фактори и това решение само по себе си не означава, че гимнастичката е доведена до емоционален срив. Нормално е за един изявен състезател да приеме тежко такова решение, но, за съжаление, такива решения са неизбежна част от големия спорт. Това решение не е причината Цвети да има сериозни психически проблеми. Нито еднo еднократно решение не е  причина! По-скоро е точно обратното: вероятно треньорският щаб е забелязал проблемите на Цвети и така се е стигнало до преценка, че тя няма да издържи поредното голямо състезание. Решението е взето за нейно добро и за доброто на отбора.

Второ, никой повече от Илиана Раева не е подкрепял Цвети още по време на участията й в големи състезания като девойка в индивидуалното, а после и като жена, и като пълноценен член на националния ансамбъл. Знам, че Илиана винаги е имала големи надежди за Цвети. И Цвети ги оправда като стана световна шампионка! Всички останали приказки идват от хора, които са или невежи, или завистливи. Надеждите за това, че Цвети ще се възстанови с подкрепата на своите съотборнички остават и сега. Да си припомним с любов и надежда Цвети като индивидуална състезателка:

Психологът на отбора, от своя страна, е психолог на целия отбор и би трябвало да участва в спортната подготовка на гимнастичките в залата: да им помага с мотивацията, преодоляването на напрежението по време на големи състезания, отношенията със съотборниците, възстановяването.   Тя обаче не е личен лекар на никое от момичетата, , нито от нея се очаква да следи как се държат те в личния си живот. Дори и да е допуснала, че Цвети има проблеми, няма как психологът да предотврати взетото от Цвети решение да скочи от шестия етаж. Всъщност, който и да се беше намесил, това остава нейното решение. Трябва да очакваме Цвети да получи помощ, но не да смятаме, че случилото се непременно е могло да бъде предотвратено.

Това, което треньорите и психологът трябва да направят обаче е да се замислят за огромното напрежение над този ансамбъл. Всички в отбора са в гимнастиката от дълго време. Михаела Маевска, например, се върна в отбора като негов капитан след сериозна контузия и сред много кратък възстановителен период. Остава много спорно доколко на резервите се дава достатъчно отговорност и внимание, за да се почувстват и те готови да влязат в състава. Създава се усещане, че всички в този отбор са "несменяеми". Няма как това да не тежи и да създава страхове у самите момичета: били те титулярки или резерви. 

Сега е моментът да се отнасяме към тези момичета с още повече благодарност, любов и надежда от всякога. Те заминаха на европейското, за да правят това, което умеят най-добре: да играят за публиката.  В един ансамбъл всички са наистина мускетари: играят една за всички, всички за една.  За такива отбори трудностите и болките се понасят заедно точно толкова, колкото и победите. Дръжте се, златни момичета!

Златните резерви

Всички български фенове много се натъжиха от новината, че капитанът на националния ансамбъл, опитната гимнастичка Михаела Маевска, има контузия на менискуса и трябваше да прекрати участието си в състезанието за световната купа в Пезаро, Италия миналия уикенд след като отборът завоюва злато и сребро. Много ми е мъчно за Михаела и си давам сметка колко отборът разчита на нейния опит и талант.

Нямам подробна информация за естеството на контузията и курса на лечение, който трябва да се предприеме, но искам да обърна внимание на няколко факта. Първо, проблемите с менискуса като цяло са често срещани в много спортове, което обаче не ги прави безобидни или лесни за лекуване. Второ, до Олимпиадата остават само четири месеца. Трето, дори ако Михаела св възстанови бързо, отборът ще трябва да се готви без нея поне за известно време и да се опита да задържи добрия ритъм, увереност и синхрон, който показва досега през сезона. Точно тук ключова е ролята на резервите.

Дори и да не заместят Михаела в Рио, тя трябва да помогнат на отбора да продължи пълноценно подготовката си. А ако трябва да съм напълно искрена, може би е време треньорският щаб да се замисли сериозно за това, че винаги е по-добре да излезеш на Олимпиада с гимнастички, които не изпитват болки и са във възможно добра форма.

Така или иначе, искам да обърна внимание на гимнастичките, които до този момент са споменати като резерви за националния ни ансамбъл.

1. Симона Дянкова

Тъй като Симона подготвя и индивидуални съчетания, аз не съм сигурна до каква степен нейната подготовка е обвързана с ансамбъла, но за мен мястото на Симона не е в него. Симона е качествена, ярка, смела, амплитудна състезателка. Тя е една от най-експресивните гимнастички в България през последните 3-4 години. Мястото на Симона отдавна е в индивидуалното. Сигурна съм, че тя ще подходи и към ансамбъла с много хъс, но като цяло считам, че решението да я направят част от ансамбъла е грешка. Вижте сами атрактивното й индивидуално съчетание с обръч. И в него, както и в други свои изяви, Симона блести не само като спортист от страхотна класа, но и като истинска актриса:

2. Любомира Казанова

Елегантната Любомира Казанова преди време беше спрягана като наследница на примата Силвия Митева. Тя даже игра няколко съчетания в стил, подобен на този на Силвия и дори използваше подобни трика. Любомира изглежда много красиво на килима и през последните години показва високо ниво на подготовка и като индивидуална състезателка. Сигурна съм, че Любомира успешно ще се впише в ансамбловия състав. Тъй като отдавна не съм гледала Любомира на килима като индивидуална гимнастичка, единствената ми "въпросителна" е относно това дали Любомира изпълнява достатъчно чисто всички елементи с тяло, които са заложени в композициите на ансамбъла, особено скоковете. Ето и едно съчетание на Любомира, което е изиграла преди три години. От него ясно се вижда нейното харизматично присъствие на килима.

3. Снежана Дечева

Съвсем ясно става, когато гледаме Снежана Дечева, че при упорита подготовка, тя също би могла да бъде великолепна индивидуална състезатела. В същото време обаче, за ансамбъла тя ми се струва един не просто удачен, а перфектен избор. На базата на съчетанията на Снежана, които съм гледала, не мисля, че съществува елемент, изпълнен в ансамбловото съчетание, който би могъл да й се опре. Снежана през годините демонстира и много силна техника на уредите, която е ключова за рисковите елементи в ансамбъла. Не знам в каква форма е Снежана сега, но на базата на предишни съчетания, тя ми се стрвуа напълно готова да влезе в ансамбъла и да работи на световното ниво, което нашият отбор системно демонстрира. Ето любимото ми съчетаниe с топка на Снежана:

Вече сме излизали на Олимпиада със състезателка, която изпитва болка постоянно. Видяхме в миналото как това се отрази на отбора и на Елеонора Кежова, когато тя игра след сериозна контузия. Да изпратиш на голямо състезание като Олимпиада състезател, който не е напълно възстановен, е огромен риск и за контузената гимнастичка и за целия отбор. Преди да подложим на същия експеримент ансамбъла през 2016-та, както и прекрасната му капитанка Михаела Маевска, добре е да се замислим за това дали отборът излиза на Олимпиада, за да "издържи някакси" или излиза, за да се бори за златото. Ако сме си поставили за цел второто, резервите биха могли да се окажат ключови.

Имаме три много различни, много красиви, много целеустремени момичета като резерви на отбора. Всяка от тях заслужава да получи своя шанс да допринесе към едно силно представяне в Рио. Стискам палци треньорският щаб да възложи отговорността на тази, която е най-готова и физически, и психически.