Красиво европейско завръщане и едно изключително начало

Тази година българските девойки се завърнаха на почетната стълбичка на европейското първенство по художествена гимнастика. Стилияна Николова стана шампионка на лента и сребърна медалистка на топка. Ева Брезалиева спечели бронз на въже.  На толкова медали при девойките не сме ставали свидетели от 2006-та година, когато Филипа Сидерова и Биляна Проданова мереха сили с най-добрите на европейското първенство за девойки. Биляна беше втора на лента след Кондакова, а Филипа: втора на лента и трета на въже. За съжаление, Филипа и Биляна нямаха шанс да покажат своите възможности на голямата сцена в категория "жени".  Въпреки това всички съчетания на Филипа бяха и за мен си остават абсолютно незабравими като замисъл и хореография.  Сега, след медалите на Филипа и Биляна,  красивите хореографии отново присъстват на европейската сцена при девойките. Те дойдоха и от девойки с български треньорки по цял свят, като за мен се откроиха представителките на Азербайджан, Франция, Унгария. 

Завръщането на българките сред медалистките е прекрасно и много бих искала да се запитаме защо толкова талантливи състезателки при девойките не успяват да се качат на стълбичката и като жени. Ако сте пропуснали състезателки сред девойките през 21 век, искам да ви обърна внимание на тези бухалки на Филипа:

 

Иначе любимата ми българска европейска шампионка за девойки, само че абсолютна, е Зорница Каленска.  През 1991-ва тя става първа в многобоя на европейското в Лисабон, следвана от Диана Попова, която пък печели злато на обръч и лента. "Черпя" феновете с това нежно и елегатно изпълнение на Зорница:

 

Избрах това съчетание и заради трикото в черно и бяло, защото с трика в подобен стил сме виждали и други големи състезателки, като двукаратната световна шампионка Диляна Георгиева и световната шампионка от Брюксел'92 Оксана Костина.

Тази година, благодарение на отбора на Азербайджан и неговата треньорка се завърнаха на международния килим семплите трика, с които играеха гимнастичките през 80-те и 90-те. Гимнастичките на Мариана и в ансамбъла, и в индивидуалното при девойките показаха не само трудност и риск, но и собствен стил, който обаче е и спомен, и наследство, и поклон към златното минало на любимия ни спорт. Може би и закачливо намигване към миналото, когато пайетите и камъните сваровски отсъстваха от килима, но гимнастичките озаряваха залите със своя талант. 

Незабравимо за мен е съчетанието с топки с черни трика, където гимнастичките на Азербайджан бяха и принцеси, и воини, и най-вече: изключителни спортистки в разгара на своята любов към спорта и своите осъществени надежди.

За мен да видя гимнастички, които не са целите облепени в лъскави камъни, не са с трика от материали в телесен цвят, не изгелждат полуголи, не се полюшват с пискюли, цветенца, коронки и воланчета, не са в ярко оранжево, което не отива на почти никого, не са изрисувани в неопределени фигури, беше завръщане към най-красивото в нашия спорт. Затова поздравявам гимнастичките на Азербайджан, че имаха смелост да покажат различен стил.

Иначе най-голямата гимнастическа победа през 2020-та постигна Камелия Дунавска с ансамбъла на Турция. Не говоря само за това, че отборът на Турция вече е европейски шампион. Вълнуват ме композициите им, които наистина съперничат достойно на най-добрите в света и постигнатите за кратко време изключителни резултати по отношение на много силно изпълнение на тези композиции. Понякога замисълът на едно съчетание не успява да се покаже изцяло. Гимнастичките на Турция бяха блестящи във всички елементи и акценти, те наистина реализираха визията на своята треньорка.  Надявам се това да е само началото за гимнастичките от Турция и да ги виждаме още много пъти сред най-силните отбори в света.  Честито, великолепни шампионки:

 

Пожелавам на всички изключителни български професионалисти в областта на гимнастиката (и във всички други области!) да почерпят вдъховение от примера на Камелия Дунавска, която доказа, че талантът може да расте, да гори и да побеждава не само извън България, а просто навсякъде, където му дават заслуженото внимание и любов.  

Бъдете здрави!

Корекция: Дария Кондакова, а не Евгения Канаева, беше първа на летна преди Биляна Проданова на европейското през 2006-та.

Европейско първенство, европейски мисли и внучките на Жулиета

Ще започна моя фенски анализ не с българския отбор. И от идеята за Европа. От много години, много българи бурно и настойчиво повтарят, че Израел не е в Европа. Израел спечели два бронзови медала на това европейско при индивидуалните състезателки. Поздравявам всички справедливи и мислещи хора с тази прекрасна снимка на ансамбъла на Израел. Израел ще бъде в Европа, антисемитите са тези, които нямат място нито в Европа, нито на другите континенти. 

За да се обидят още повече шовинистите, на това европейско първенство игра и Турция. Играха прекрасно и плакаха за оценките, защото са един отбор не само от европейска, но от световна класа. Да поздравим българските и руските треньори, които изведоха този отбор на много високо ниво. Можем само мечтаем и в други отношения Турция да е част от Европа в други отношения. Можем да си позволим да мечтаем, нали?

 

А като става дума за истински европейци, на това състезание отборът на Румъния се доказа още веднъж с класа и елегантност. Анна Луиза, най-силната им индивидуална състезателка, има потенциал да постигне много по-високи класирания от легендарната си предшественичка Ирина Делеану и олимпийката Алина Стойка.

Да отидем още на изток при отбора на Азербайджан. На това състезание не им провървя, но са страхотни. Работят с една от най-талантливите треньорки в цял свят, българката Мариана Василева. Ансамбълът беше много интересен и оригинален, а младата Пириева ще има време да осмисли грешките. Само напред!

Да стигнем и до баш европейките! Ксения Мустафаева (точно така, Мустафаева, колко европейско!) играе, разбира се, за Франция, защото по-добра гимнастичка от нея няма в цяла Франция, а че и отне 12 години да получи френско гражданство е тема за много дълъг разговор.  Честито, Франция, гимнастичка в първите 8!  Напълно заслужено, а ако играе чисто, Ксения е със шанс за медали.

Австрийките също вече от няколко десетилетия са с български треньори. Тази година игра едно младо, много елегантно момиче, което ще изпревари много скоро Никол Рупрехт, тяхната утвърдена състезателка.

Накрая, ето го и отбора на Италия. На това състезание показаха блестящ ансамбъл и две много силни индивидуални състезателки: Александра Аджурджуркулезе (от румънски произоход) и Милена Балдасари. Извежда ги внучката на легендарната българска треньорка Жулиета Шишманова, Жулиета Канталупи. Многкратна шампионка и на България, и на Италия. До нея, майка й, световната шампионка на въже, Кристина Гюрова. Жулиета Шишманова е треньорката на Мария Гигова и на Нешка Робева. Треньорката на Кристина Гюрова е Нешка Робева. 

Талантът може да има и двойно, и тройно гражданство, както се оказва. Талантът е навсякъде: не небето и на земята. Жулиета и Кристина не са  само българки и италианки. Те са повече от това: истинските европейски лидери. 

Всъщност старата Жулиета, бабата на този спорт, е треньорка на всички прекрасни деца и млади дами на снимките горе. Тя изгради основите на този спорт и в 21-ви век, на тях се опира абсолютно всеки европейски отбор. 

Че е баба го казвам с най-голямата любов, която може да има един фен. Ако беше жива сега, щеше да види всички свои внучки от всички континенти.  В отсъствието на Жулиета Шишманова от нашия тленен свят, честта да ръкопляска най-силно на внучките се пада на госпожа Нешка Робева.

Невяна изведе България

През първия ден на европейското в Будапеща, Невяна показа силна игра с обръч и едно безупречно съчетание на топка, което заслужаваше и ще заслужи оценка от 19. Тя затвърди позициите си сред първите в света с тези първи две съчетания. Българките са много близо до тройката в отборното. 

За съжаление, Катрин Тасева и ансамбълът (девойки) допуснаха груби грешки. Реалното ни място е преди Израел, в спор с Беларус за среброто в отборното (напомням, че на това европейско се играе за отборно класиране и за медали на уредите, многобой няма).

Сега е важно да не се пренавива Катрин Тасева, защото тя е състезател с изключителни качества, от грешки никой не е застрахован, но е важно поне на един от уредите да стигне до оценка от около 18 и да бъде в позиции за медали на следващото голямо състезание.

Колкото до девойките от ансамбъла, бъдещето им принадлежи. Да сгрешиха, продължаваме напред.

Избягвам да коментирам работата с отборите от девойки, защото просто това са малки деца. Много от тях ще решат да не се посветят на спорта като влязат във възраст "жени"и е рано да се правят прогнози. За тях това са още първи стъпки. Има много впечатляващи девойки, които не успяват да се изявят в следващата категория. Ярки примери са Боянка Ангелова и Биляна Проданова, в индивидуалното, а при ансамблите има още повече деца, които прекъсват рано спортния си път.

Днес Неви и Катрин играят с бухалки и лента,  дано издържат. Феновете вярват в тях и очакват много радостни преживявания. Да мислим за хилядите деца, които ги гледат с възхищение, за следата от вълнуващи спомени, която оставят след себе си в залите по цял свят, и за мечтите, които вдъхновяват.