По-важно е да сме справедливи, отколкото да сме единни

Ще ви призная: от няколко месеца се чудя какво да правя с този блог. Блогът ще навърши 10 години скоро и като прегледах какво съм писала, има един рефрен, който се повтаря. Той звучи горе-долу така.

1. Идва талантливо момиче
2. Това момиче работи с Нешка Робева
3. Започват усилия:

     а. да се пречи на това момиче

ИЛИ

     б. да се прехвърли момичето в друг клуб и да се каже, че никога не е работило с Нешка  Робева: така стана и със Силвия Митева, която едно "благодаря" не каза на Нешка, така стана и с Катрин Тасева, и с други.

Мен не ме е страх от разочарованията. Разочарованията обаче имат смисъл само тогава когато човек научава нещо от тях. А какво научаваме от ситуацията, описана по-горе, освен, че всичко това е грозно и несправедливо?

Невяна Владинова и Катрин Тасева излязоха на световното в София миналата година с композиции, с които нямаха шанс да вземат медал, освен ако момичетата от Русия, Беларус и Линой от Израел не направят груби грешки. Всъщност, някои от основните конкурентки направиха такива грешки. Обаче се оказа, че изникват нови звезди от Италия и Украйна, които, въпреки грешките на утвърдените, пак ни изпревариха.

Ансамбълът, койго трябваше да върви с класи над останалите на базата на класиранията в началото на сезона, стигна до един златен медал, но изпусна абсолютната титла. Без съмнение това също се дължи не просто на лош късмет, а явно има какво да се подобри в подготовката.

Сега, след първото конгролно състезание за годината, излязоха изказвания, че българските треньорки и лидери на Федерацията щели да бъдат единни. От това се разбра, че ще се даде шанс на Лъчезара Пекова, едно прекрасно дете, което работи с Нешка Робева, да влезе в националния отбор. Само дето тя си го заслужава и без да се правят гръмки изказвания. Тя просто заслужава да е национален състезател.  И не е важното кой с кого ще е "единен". Важното е, че не е справедливо да се пречи на тези, които влагат труд и талант в гимнастиката.  

Питам се, ако има справедливост, как да си отговорим на следните въпроси:

1. Защо Петя Борисова продължава да е в основния състав на националния отбор? 

С какво точно превъзхожда тя и Таня Воложанина, и Лъчезара Пекова? Това не е справедливо нито към тях, нито към самата Петя, нито към отбора, нито към феновете. Около хиляда пъти съм писала, че не може някой години наред да стои на едно място и да си остане "абониран" за място в  основен състав на национален отбор. Не стоят така нещата в отборите, които редовно ни бият на големи състезания. Ако си здрав и тренираш, но не напредваш, просто някой те изпреварва.

2. Защо, след като Теодора Александрова се е контузила и е станала, о ужас, 61 килограма (сякаш други в отбора не са с подобно тегло и без контузии), не може тя да получи шанс като човек, който си вършеше работата преди да се контузи, да се възстанови и да се върне? Защо трябваше да бъде изгонена по толкова грозен начин, че и пред пресата да обявим колко килограма е? Това също сме го виждали с други гимнастички. Ако си контузена, веднага си вън. Освен ако, разбира се, не си Мария Матева, която игра години наред с тежко гръбначно изкривяване и с високи килограми, за да загуби и  своето време, и на всички. По това време обаче "единно" бяхме решили да я тласкаме напред за сметка на всички останали, та Ефросина Ангелова чак нямаше време и сили да работи с другите в отбора, защото денонощно се опитваше от болен човек насила да направи "прима". И как завърши всичко? От Мария не стана прима, а накрая Ефросина просто вдигна ръце и си взе шапката от България (отново! жалко!).

Не е въпросът, че няма единство. Въпросът е, че някои казват на черното бяло, а други гледат истината в очите. Има и такива, които си избират да затворят очи за година-две и после или сами си тръгват, или ги изритват, защото не са вече толкова удобни. Лили Игнатова, например, издържа известно време, и след това се подиграха с нея като излязоха да пред камерите да разправят, че ходела в залата с токчета. Тогава само Сашо Диков повдигна глас и каза нещо от рода на "това е безумно". Ами да, безумно е. И е нетърпимо. Камелия Дунавска и тя се опита: изведе ансамбъл от девойки, които бяха по-силни от тогавашните жени, но не получи признанието, което заслужаваше. Мариана Василева се опита да работи в България, но и на нея съвсем активно пречеха. 

Какво единство при такова поведение?! Кой ще се скъсва от работа, за да излезе един ден някой от всемогъщата федерация да го хули пред всички или да се старае просто да го изгони, ей така, въпреки силните резултати?

Ако човек не се държи зряло и справедливо, и да иска, той няма как да е "единен" с другите. Един ден все някой ще отвори очи за реалността: такова единство е  временно и обречено.