четвъртък, февруари 13

За русото момче от слънчевия район

Разбира се, тук аз пиша за гимнастика. Но след няма и два часа Евегений Плющенко ще излезе на леда за четвъртата си Олимпиада. Спомням си слабичкото русо момче, което дебютира преди около 17 години. Тогава аз дори не бях руса, а той, сега, си е същият. Когато играе, виждам ентусиазма на дебютанта, на новодошлия в Москва тийнейджър от  Солнечный район, Хабаровский край (къде, за Бога, е това на картата, би попитал някой). Като си говорим за хора, които не се ориентират на карти, в американската преса излязоха доста недобронамерни статии, в които се говори за контузиите му с интерпретация, че е на ръба на парализа, че едвам-едвам играе и т.н. Това ви го казвам, не за друго, за да напомня, че слаби журналисти има по цял свят.

И все пак,  заради контузиите, и най-вече заради това, че Такахаши от Япония е изключителен, много вероятно е на тази Олимпиада,  Плющенко да не е първи. Ако сгреши, надявам се да го направи със замах, както когато, след третата си световна титла, Мария Петрова запрати лентата извън килима. Сякаш беше забравила, че се бори за медали:




Медалите са признание, до което се стига с много труд, добро здраве, сериозна доза неотстъпчива нападателност и, в много случаи, искрен непукизъм. Префектните изпълнения не гарантират медал, ако няма достатъчно риск. Точно затова големите грешки са полагат на големите хора. Но тези личности, които стават истински легенди, се стремят не да бъдат перфектни, а да бъдат добри.

Бъдете добри. По-трудно е, отколкото очаква човек. Стига да погледнеш няколко вестникарски заглавия, за да стане ясно, че многзина дори не се опитват.

А Плющенко не играе на ръба на парализа. Той играе на иначе бодливия гребен на безкрайната фенска любов.

Честито.

Няма коментари:

Публикуване на коментар