Благодарни мисли

Вчера в Америка празнувахме Деня на Благодарността, а днес е така нареченият "Черен Петък", в който по магазините пускат всякакви стоки с много голямо намаление. За 12 години в САЩ и аз вече съм свикнала да пазарувам след Деня на Благодарността, затова рано-рано тази сутрин се втурнах да купя по Интернет червена рокличка на нашата дъщеря Надя. Не съм крайна по отношение на разбиранията си за "консуматорска Америка". Не намирам нищо лошо в това човек да си купува неща,  но не съм фен на пазарауването заради самото пазаруване. И понеже винаги си мисля по малко и за гимнастика, днес се замислих отново за това колко много пари харчат родителите по цял свят за гимнастически трика и уреди. На фона на масовото облепяне на трика с камъни "Сваровски" и на постоянния панаир на суетата, в който неизбежно понякога се преврръща любимият ни спорт, мисля, че съм благодарна за някои неща, които се виждат дори и сред ослепителния блясък на модата:

1. Благодарна съм за/на хората с добър вкус: има страхотно елегантни трика, а има и трика, които майките на момичета шият сами и които изглеждат прекрасно. Благодаря ви, родители и треньорки, които обличате децата си красиво и без да им натрапвате и да НИ натрапвате някакъв кичозен стил.

2. Благодарна съм за децата, които са още деца: всички гимнастички използват грим, но винаги малко се притеснявам, когато видя 10-годишно момиченце да е по-силно гримирано от мен. На едно състезание преди много години в София седях до един баща, който ми се оплака, че на всяко състезание очите на дъщеря му се дразнят от спиралата, която използва и винаги има сълзи. "На кого е нужно всичко това?" попита ме той. Отговорът е: не е нужно. Съдийките няма да й намалят оценката, ако има чувствителни очи и по-този повод играе без грим. Пък и децата имат пред себе си цял живот, за да се гримират (или не, ако не им харесва), но няма защо още от малки да ги караме да се правят на възрастни. Все пак, да си дете е много по-готино, и не трае дълго. :-)

3. Благодарна съм за разнообразието: едно време всички ходехме с еднакви шорти и тениски за часовете по физическо в училище. Ще кажете, може би, че тогава е имало повече дисциплина, че децата така не се "сравняват" кой има по-скъпи дрехи и прочие. Но не помня да е било така. Постоянно деца бягаха от час и се държаха съвсем недисциплинирано или пък преписваха, а въпреки че играехме с еднакви шорти, пак се сравнявахме по други показатели,  защото това е неизбежно. Но няма нищо лошо един да е в зелено, а друг в червено и децата да изразяват своите предпочитания, или тези на родителите си, а не да се подреждат в избрани от друг цветове и форми. Животът не е скроен така, че всички да сме еднакви и не можем, дори с много дисциплина, да се уеднаквим по някакъв начин и толкова много, че никой да не се сравни с никой, никой да не завижда,  или никой да не се откроява. Още си спомням как преди около 15 години Стела Салапатийска тренираше с един ярко розов гащиризон. За мен като тийнейджър тя просто имаше свой почерк и много се радвах, че от далече мога да я видя как загрява в зала "Универсиада". Жалко, че нямам нейна снимка. Ако някой има, моля, споделете.

4. Благодарна съм, че вече гимнастичките не са толкова слаби: в миналото, струва ми се, нямаше гимнастичка над 50 килограма, независимо от ръста. За Мария Петрова в последните години на кариерата й някои хора говореха, че е дебела, а беше толкова красива и женствена, че и до ден днешен ми е мъчно за всички тези приказки по неин адрес. След години обаче закръглената Алина Кабаева продължи да бъде звезда, въпреки качените килограми, а в днешно време, нито Силвия Митева, нито Канаева или Кондакова изглеждат все едно по цял ден гладуват. Така че можем всички да се почерпим по едно парче торта, или, в моя случай, още една кълка от традиционната пуйка за Деня на Благодарността. :-)

Целувки от фенката Надя с едни малки бухалки :-)