Гимнастичка от миналото: неподражаемата Диана Попова

За първи път гледах Диана Попова в началото на 1990-те години в зала "Универсиада". Веднага ми направи впечатление колко е различна от повечето гимнастички, с начина, който изразява музиката в своите съчетания. Още през 1991-ва Диана вече беше европейската шампионка за девойки на обръч и лента, а през 1992-ра стана европейска шампионка (отборно), заедно с Мария Петрова и Димитринка Тодорова. Въпреки че в по-късната част на кариерата си, Диана остана "номер две" в българския отбор след трикратната световна шампионка Мария Петрова, ще запомня Диана не толкова с медали и резултати, колкото с нейния уникален елегантен стил.

Бях чела веднъж в едно ръководство по балет, че танцьорите трябва да развиват своята индивидуалност така, че дори в най-простото движение да си личи собствен почерк. "Когато протегнеш ръка напред", пишеше в ръководството, "трябва веднага да става ясно, че е твоята ръка." Диана притежаваше този собствен почерк, неподражаем за другите. Струваше ми се, че всяко нейно движение е нещо много лично, като дума в стихотворение или като замаха на четката на художник. Диана се отличаваше и с безупречна техника на уредите, което й помагаше наистина да кара всяко съчетание да "оживява" и да въвежда публиката в една истинска приказка на килима. Една от любимите ми композиции е тази лента. Гледала съм я много пъти и всеки път си мисля, че Диана можеше да напише собственото си име с лентата:




Композиците на Диана бяха направени от Нешка Робева така, че да подчертават нейната техника и нейното лично присъствие. Диана играеше почти винаги с едноцветни трика или с трика в бяло и черно, които подчертаваха красивото й лице, вместо да разсейват публиката с многоцветие, блясък или някакви щампи. С тези трика се виждаха много ясно акцентите в музиката, които Диана изразяваше с движения на ръцете и главата, като никой друг. През 1995-та гледах Диана на един голям концерт в Зала 1 на НДК. Зад мен седяха няколко млади гимнастички и една от тях попита другата със затаен дъх "Със червеното трико ли ще излезе Дида?". Да, сега момичетата носят трика със стотици камъни "Сваровски", а тогава се вълнувахме от ето това ярко червено трико:




Със своите изпълнения Диана многократно показа на света, че за да имаш стил, е важно да си смел, но не е нужно да си нито принцеса, примадона. Много по-трудно е да намериш емоционалната връзка между музика и движение и да я пресъздадеш, отколкото да играеш с ефектно трико и грим. Много по-впечатляващо е да вярваш в смисъла на една хореография, отколкото да имаш невероятни физически качества.

Художествената гимнастика се промени много от 1990-те. Сега физическите натоварвания са много по-големи и много от елементите, които съвремените състезателки правят, не бяха в репертоара на Диана и на нейните съотборнички от миналото. Въпреки това, аз мисля, че пред всяка гимнастичка трябва да стои въпроса дали, ако просто протегне ръка напред, всички ще знаят, че това е точно тя. Диана не оставяше зад себе си съмнения, че нейните движения могат да бъдат повторени от някой друг. За това могат да мечтаят много спортисти, шампиони, творци, и хора.