четвъртък, септември 29

Cмелост, скромност и "не ми пука"

Световното първенство по художествена гимнастика в Монпелие донесе един златен и четири бронзови медала на българския отбор: повече, отколкото очаквахме. Прогнозата на националния треньор Илиана Раева е, че "на Олимпиадата ще бъде по-лесно", прогноза, която аз се надявам да обсъдя тук след няколко месеца. Сега за мен е още рано да се надяваме, че конкурентите ни ще допуснат същите грешки в Лондон, които ги споходиха във Франция.

Грешките идват и от скромност, и от смелост, и понякога от "не ми пука"

Грешки от скромност направи любимата ми европейска шампионка на топка и бухалки: Любов Чаркашина. Всеки път от 4 уреда, тя изпуска поне един, а на това световно първенство бяха повече. Както и предишната прима от Беларус, тази гимнастичка винаги ме е удивлявала с това, че преди да започне да се движи на килима изглежда необичайно...обикновена. Няма ярък грим, нито прекалено лъскави трика. Не стои с вирнат нагоре нос. На загрявките не прави особени свои ритуали, не си носи интересни талисмани. Не гледа към публиката още преди да започне съчетанието, като някои страхотни гимнастички, които , само с очи, флиртуват с пълни зали.

Тази година за първи път разрешиха на Любов да се облече в бяло и синьо, вместо в обичайното размито, жълтеникаво зелено, или в други не съвсем ласкателни тонове, които да я правят още по незабелижима. С новото трико тя спечели единствения си бронзов медал, на топка. А заслужаваше и бронза в многобоя повече от Гараева. За Гараева по-късно. Вече няколко пъти писах, че Чаркашина трябва да стои до Канаева и Кондакова. Тя не ме изложи на европейското, където грабна два златни медала изпод ръцете на рускините. Това е една скромна и силна гимнастичка, за която известната испанска състезателка Алмудена Сид неслучайно каза: "Всеки път, когато Чаркашина протяга крак, тя го прави с всичката сила на света." Така е наистина, и се надявам, че Чаркашина, която е единствената омъжена гимнастичка сред първите 6 в света, ще остане до Олимпиадата в Лондон, а няма да предпочете, както е банално да казваме "семейството пред кариерата".  Надявам се също скромната Любов най-сетне да си повярва!

Има и грешки от смелост. Такива бяха грешките на руския отбор. Кондакова изпуска, защото поема много големи рискове. Работата с уреда при нея е на друго ниво. Артистичността - също. Радвам се, че не я е страх. Сега си тръгна с 5 сребърни медала и златото няма да закъснее. Същото бих казала и за руския ансамбъл: те излязоха с най-интересните композиции на това световно. Спечелиха 2 медала от три възможни, златен и сребърен. Златото в многобоя им избяга в полза на Италия, все пак имаме и шеф на Международната Федерация италианец, нали? Да им е сладко изпускането на третия финал,само там останаха извън тройката. Човешко е да се греши, особено когато създаваш нови елементи. Така прекрачваш границите на "възможното".

Като говорим за смелост, време е да говорим и за трикратната световна шампионка Евгения Канаева. Мнозина обвиняват Канаева, че играе "умно" и "сигурно", но аз смятам, че всичките нейни композиции са изпълнение с много интересни елементи и с риск. Бухалките в момента са най-слабият уред за Женя. През целия сезон тя допусна много грешки в това трудно съчетание и позволи да я изпревари не само сънародничката й Кондакова, но и Чаркашина, и, разбира се, Силвия Митева. На световното Женя не игра "на сигурно"; просто до световното беше изгладила грешките и успя да се справи с многобройните "капани", които просто са заложени в това съчетание:







Другата звезда на Беларус Мелитина Станюта също допусна грешки от смелост. След като се възстановяваше от контузия през голямата част на този сезон, тя излезе с още по-трудни, съвсем нови съчетания. За мен най-красивото сред тях са бухалките:




Мелитина остана 6-та в многобоя. След 3-тото й място на миналогодишния световен шампионат, това са нея е разочарование.

Очарована е бронзовата медалистка Алия Гараева от Азербейджан, състезателка с рядко срещани физически качества. Нейните грешки идват, според руската шампионка и коментатор Утяшева, от "невнимание," а според мен от това, че не й пука, че   се приема за перфектна каквато е, и не й пречи да свива колене, да подтичва под уредите и да залита. Достойна позиция на непукизъм за Гараева и нейната треньорка и приятелка Динара Гиматова (носителка на приз за елегантност на Longines, една специална награда, която са печелили и Мария Петрова, и Анна Бессонова). Гараева обаче спечели бронз в многобоя, защото и Чаркашина, и Митева, и Ривкин, просто изпуснаха. На финалите на отделните уреди, изброените три гимнастички "се събраха", както казват я някои зали, и издържаха на напрежението.

Тази година е повече от блестяща за Нета Ривкин от Израел, също скромна състезателка, но със страхотен интелект, която изпълнява като по учебник всички елементи с тяло. Нета стана втора на бухалки на европейското, и трета на обръч на световното, напълно заслужено. Ако Боряна Тончева ви казва други неща по българската телевизия, не й вярвайте. Тази гимнастичка тепърва ще заблести с повече артистичност, и тогава ще пусна нейно изпъленение и тук. А ние няма защо да cме недоволни, че Нета се подреди преди Силвия на обръч. Всъщност, реалните възможности на Нета са още по-големи. Нека сме доволни, че трудът на това момиче св увенчава с медали.

Българките са най-доволни. Този път взехме повече медали и от Украина, и от Азербайджан, и от Беларус, и от Италия, и от Израел. За мен нивото на българките наистина надмина очакванията. Доказателство са бухалките на Митева, най-силната й композиция. Накрая тя целува бухалките, а тази целувка стана мода в гимнастическия свят. Красавицата Уляна Трофимова от Узбекистан също целуна своята топка, а Чаркашина, скромната прима с всичката сила на света, целуна килима след съчетанието си с бухалки, което я класира (едва) четвърта в индивидуалния многобой. Поздрав за всички са бухалките на Силвия:



След световното треньорката на руския отбор Ирина Винер обяви, че не разбирала защо има недоволни, че Русия е спечелила 8 златни медала. Когато в други спортове доминира отборът на една държава, както например, китайците в скоковете във вода, никой не се оплаквал, според Винер. Тази картинка трябва да ни е позната. Когато Нешка Робева и нейните гимнастички се връщаха от състезания не само със златните, но и с всички други медали, мнозина протестираха. Протестираха дори и свои. Дори и хора от собствената зала. Такъв е пътят на победителя: "украсен" със завистта на победените, като тръни по розов венец. А как може да се посрещне тази завист? По един начин: със смелост, със скромност и с "не ми пука".

събота, септември 24

Кондакова спря дъха на публиката на световното в Монпелие

И тази година на шампионата на планетата, Евгения Канаева завоюва, съвсем заслужено според мен, своите 6 златни медала.  Гордеем се и с нашата Силвия Митева, бронзовата медалистка на лента и бухалки, с една наистина много зряла и уверена игра.

Но съчетанието, което ми спря дъха, са бухалките на Кондакова. Тя спечели моето сърце на фенка, не защото е перфектна, а защото е толкова емоционална и толкова много се старае. Вижте сами:

сряда, септември 7

Усмивка от новите ленти

Ето ги Вера Маринова и прекрасните сестри Дунавски пред червените скамейки на зала "Армеец." Нямат нужда нито от представяне, нито от подмладяване. Аз лично съм много доволна от техните коментари, от които лъхат не само прозрачни пристрастия (такива също се усещат), но и сериозен професионализъм, любов към спорта. И умерена доза реализъм, която не вреди. 

Vera Marinova



Снимка: Александър Димитров