Джаз и блясък, или как Любов от Беларус превзе Монреал

Най-после сядам да опиша и на български част от впечатленията си от страхотното състезание за световната купа, което гледах в края на януари в Монреал. Българските гимнастички със сигурност ще срещнат силна конкуренция тази година, и то не само в лицето на други състезателки от Източна Европа, но и на интересни гимнастички от Австрия, Канада, Съединените Щати, Аржентина.

Този пост обаче е посветен на победителката: Любов Чаркашина от Беларус.

Любов Чаркашина е "ветеранка" в света на гимнастиката, тя е на 23 години и е омъжена. Въпреки че игра с контузия, Любов стана първа в многобоя и спечели сребърни медали на топка, бухалки и лента, както и бронз на обръч във финалите на уредите.

В многобоя Любов започна с топка и изпълни чисто един от своите "коронни" елементи: улавяне на топката в стойка на ръце, извън зрителното поле.



Друг много красив елемент, който Любов е изпълнявала вече много пъти, е тази гъвкавост, в която тя с лекота придържа топката между главата и гърба си, но без да се огъва до такава степен, че да притиска уреда. На пръв поглед изглежда, че топката всеки момент ще се търкулне, но Любов я задържа неподвижна с лекота и финес.

Забелязах, че по време на загрявката Любов маркираше почти всички скокове. Въпреки това станахме свидетели на много моменти, в които тя просто "летеше" над килима.

Трябва да призная, че следя кариерата на Любов от поне 5-6 години, но в миналото тя ми се струваше не особено изразителна, даже малко "суха" и скучна. Много се радвам, че Любов наистина работи над себе си, не само в чисто спортно отношение, но и в артистично. Сега тя е много по-интересна гимнастичка от талантливото, свръх-гъвкаво 16-годишно момиче, което си спомням. Сега в играта на Любов има устрем, и скорост, и емоционална интерпретация на музиката.

След топката, в многобоя, Любов изигра много силно новото си съчетание с бухалки. Това съчетание е пример за стила на белоруската школа, която се отличава с интересни хореографии по съвременна (обикновено джазова или естрадна) музика. За бухалките в многобоя Любов получи най-високата оценка за цялото състезание, 27.775 (от максимална оценка 30.000 точки). Във финалите на уредите Любов спечели сребро на бухалки, тъй като допусна малка грешка. Напомням, че бухалките са "нов" уред този сезон, което означава, че повечето състезателки при жените отдавна не са играли съчетания на този уред. Изпълнението с бухалки на Любов е наистина впечатляващо за началото на сезона. Освен това, точно преди това изпълнение имаше и малък технически проблем: организаторите пуснаха грешната музика и Любов трябваше да изчака две-три минути, преди да излезе с бухалките отново.



На обръч, последния уред в многобоя, Любов изпусна обръча извън килима, грабна резервния уред и доигра композицията с него. В края на изиграването, белоруската треньорка и съдийка Ирина Лепарская не издържа и отправи забележка към своята възпитаница от съдийската маса.

Любов спечели златния медал в многобоя въпреки тази груба грешка. Нейното превъзходство над останалите състезателки на трите други уреда й позволи да победи въпреки изпускането. Искам също да добавя, че въпреки грешката, на обръч Любов игра много смело; изпускането се получи по невнимание, и се надявам в бъдеще Любов да изиграе това съчетание в пълната му амплитуда.

Ако погледнете внимателно, в тази снимка се вижда как обръчът на Любов е избягал, а резервният уред стои готов на ръба на килима.

Още две снимки с червения обръч на Любов:

На лента Любов изпълни серия от чисти и много бързи фуете-та с ръка зад гърба. Този елемент присъства в почти всички нейни съчетания и тя наистина го изпълнява като "по учебник":

Въпреки че бухалките се харесаха най-много на съдийките, за мен лентата беше най-впечатляващото изпълнение на Любов, за което тя получи 27.350.

Най-силната съперничка на Любов в този етап от световната купа беше 16-годишнaта Саша Наркевич, също от Беларус. Нейни снимки ще пусна в следващия пост. Жалко е, че двете млади украинки, Алина Максименко и Ганна Ризатдинова, не присъстваха в Монреал. Те успяха да победят белорускините на международен турнир в Лос Анжелис в средата на януари. Украинките са традицонно силни, но моето лично мнение е, че отборът на Беларус ги превъзхожда значително тази година. Надявам се, че гимнастичките от Беларус няма да допускат груби грешки в следващите турнири, защото само такива грешки могат да ги лишат от медалите, които напълно им се полагат.

Пристигнахме в снежния Монреал, в очакване на състезанието за Световната Купа

Още не сме стигнали до залата. Но това може би се обяснява с факта, че в нашия хотел има затоплен басейн насред снега:

Също така е много смешно, че от прозореца на хотела се вижда логото на фирмата, в която работех до вчера:

Чакам с нетърпение да гледам състезанието, най-вече момичетата от отбора на Беларус, Чаркашина и Наркевич.

След около 40 мин е загрявката, но не знаем дали ще ни пуснат в залата за нея.

Гимнастичка от миналото: къдрокосата принцеса Ангелина Йовчева

Скоро гледах клипове от едно международно състезание през 1995-та, турнира на списание "Советская женщина". Безкрайно съм благодарна на Аврора от българския форум за художествена гимнастика и сродни спортове, че сподели с нас тези запис. През 1995-та, когато бляскавата кариера на Мария Петрова вървеше към края си, ново красиво и обещаващо поколение от млади гимнастички, в лицето на Албена Ангова, Мария Гатева, Ангелина Йовчева, Илиана Иванова, Стела Салапатийска, се подготвяше за да защити престижа на българската школа.

За първи път гледах Ангелина Йовчева на тренировка на "Герена"; тя упорито повтаряше много оригинален и рисков елемент с въже, който завършваше с улавяне на уреда с единия крак. Тук се изкушавам да споделя с вас един много комичен момент. Когато отивах да погледам като фен тренировките в залата на "Герена", често с мен идваше някой от родителите ми, защото бях все още около 13-годишна, а от "Младост" до "Герена" се сменяха няколко превозни средства и кварталът около залата нямаше особено добра репутация. Когато за първи път гледах Ангелина, с мен беше баща ми. И той толкова се впечатли от оригиналния елемент на Ангелина с въжето, че когато се прибрахме вкъщи, взе едно мое старо гимнастическо въже и се опита да демонстрира (!) елемента. Оставям на вашето въображение да си представите тази демонстрация с въже, тъй като въображението и ентусиазмът са, в този случай, най-важното... Поне не се стигна до никакви контузии в случая на баща ми, за разлика от ситуацията с един мой братовчед, който бях запалила да играе с бухалки и който скоропостижно получи една доста сериозна цицина на челото. Така че, оказва се, да живееш с Луда Фенка на гимнастиката си има някои странични ефекти...

И като говорим за бухалки, ето динамичното съчетание на Ангелина с бухалки, което, доколкото си спомням, е поставено от легендарната гимнастичка и треньорка Лили Игнатова:



Любопитно е, че заради къдравите коси и танцувалния стил на Ангелина, някои фенове сравняваха младата националка точно с Лили Игнатова.

През 1995-та гледах Ангелина Йовчева и на един от турнирите за приза на "Жулиета Шишманова", където тя плени публиката със своите красиви линии, крехкост, лекота и същевременно танцувалност, закачливост.

Прекрасен пример за нейната изразителност и излъчване е това игриво съчетание с топка, което се отклонява от толкова типичните за българската школа съчетания с бяло трико и червена топка по много бавна и меланхолична музика. Бялата топка, бързината и лекотата на движенията са наистина запомнящи се.




Както можете да чуете, коментаторката от руската телевизия нарича Ангелина "синтез между българската и руската гимнастика" и посочва, че майката на Ангелина е рускиня и самата Ангелина е родена в Русия. Този турнир, на списание "Советская женщина", Ангелина е един от първите международни турнири за Ангелина и тя прави чудесно впечатление на руските специалисти и публика. През 1996-та на престижното състезание за купата "Дерюгина" в Киев, Ангелина се класира 6-та в многобоя, на въже и на бухалки и четвърта на топка, при това отново в присъствието на много силни гимнастички от бившия Съветски Съюз, които играят на своя домакинска територия.

По-късно Ангелина преминава в националния ансамбъл на България и с тях печели сребърен медал на три топки и две ленти от европейското първенство през 1997-ма в Патра, Гърция, както и четвърто място на пет топки на световното първенство през 1998-ма в Севиля.

В момента Ангелина Йовчева живее и работи в Чикаго, където е треньор в North Shore Rhythmic Training Center:
http://www.northshorerhythmics.com/Welcome_to_North_Shore_Rhythmic_Gymnastics_Center.html


В този клуб работи националният ансамбъл на САЩ и Ангелина е тяхната треньорка. През 2009-та на световното първенство в Мие отборът на САЩ, воден от Ангелина, се класира на 16-то място,изпреварвайки отбори с много повече традиции в художествената гимнастика като отбора на Гърция, който е печелил медали и от европейски, и от световни първенства,отборите на Чехия, Южна Корея, Казахстан и други. През 2010 на Пан Американските Игри ансамбълът на САЩ спечели сребърен медал. Без съмнение, това е ансамбълът, постигнал най-високи резултати в историята на американската художествена гимнастика. Искам да споделя с вас това интересно съчетание на американските националки, в което се вижда как Ангелина извежда отбора:



Много се радвам, че Ангелина Йовчева е не само къдрокоса принцеса с въже и бухалки, каквато аз винаги ще я помня. Сега тя е вече успял национален треньор. Радвам се, че Ангелина избра да продължи да се занимава с любимия ни спорт. Че отваря вратите към красотата и успеха за много млади момичета в САЩ. Така на нас, феновете, ни остават не само спомените за прекрасните съчетания от миналото - имаме и надежди за бъдещето.

Ангелина има прекрасна малка дъщеричка на име Аннабелла. Кой знае, може би някой ден ще я видим да "лети" на гимнастическия килим, както правеше майка й. Това, разбира се, не е задължително. Със сигурност обаче Аннабелла ще може да гледа съчетанията, който майка й е създала и като гимнастичка, и като треньор, и да се гордее.