Боряна Калейн и Марияна Памукова победиха, сега трябва да застанем зад Стили

На някои езици глаголът "побеждавам" няма едиствено число.Сребърният медал на Боряна Калейн от Олимпиадата е пример за това как победите са винаги отборни. Този медал е колкото неин, толкова и на нейната треньорка, Марияна Памукова. През цялото състезание и през кариерата на Боряна, нейната треньорка беше до нея като скала: спокойна, уверена, без да изразява силни емоции по време на изпълненията или след тях, стопроцентово съсредоточена. Този медал е огромен подвиг на треньор и състезател. Очаквахме медал и от Стилияна Николова. Но българското участие на олимпиади е винаги изненадващо. И решаващият фактор са винаги треньорите, спокойствието в отбора, работата като отбор.
До този момент български индивидуални гимнастички са участвали на 10 олимпийски игри (1988, 1992, 1996, 2000, 2004, 2008, 2012, 2016, 2021 и 2024). На всяко от тези състезания се случва непредвидимото. Всичко започва през 1984-та, когато България бойкотира игрите в Лос Анжелис. В началото на 80-те за България се състезавт изключителни гимнастички: Илиана Раева, Анелия Раленкова, Лили Игнатова и Диляна Раева. За голямо съжаление, никоя от тях не участва на Олимпиадата. Може да се каже, че през 84-та сме очаквали шампионката да е Лили, а през 2024-та, Стили. Тъжно е, че изключителната Лили Игнатова не получва възможността да играе на олимпиада, точно когато е на върха на богатата си спортна кариера.
Следват игрите през 1988-ма, където Адриана Дунавска печели сребърен медал. Фаворитката Бианка Панова остава четвърта след грешка на бухалки и многобройни разногласия с треньорския щаб. Феновете никога няма да забравят огнената игра на Адриана, която прави първите олимпийски стъпки за българската художествена гимнастика. Нейните изпълнения винаги ще бъдат пример за оригиналност, смелост и непоклатим борбен дух.

През 1992-ра на игрите в Барселона лош късмет спохожда българския отбор. И Мария Петрова, и Диана Попова допускат неочаквани грешки на сравнително леки елементи, а по време на изпълнението на обръч на Мария, ципът на трикото се отваря и това води до допълнително намаляване на оценката. Напрежението в отбора е голямо, защото Димитринка Тодорова е убедена, че тя, а не Диана Попова, трябва да играе на Олимпиада и влиза в остър конфликт с треньорския щаб. Загубата е за целия отбор: Петрова завършва 5-та, а Попова, 9-та. През 1996-та, пак поради напрежение в отбора, Мария Петрова избира да тренира с личната си треньорка,а не с националния треньор. Мария завършва отново 5-та, а Попова е 11-та. Любипитно е, че победителката и сребърната медалистка през 1996-та допускат груби грешки, но получават астрономически оценки. Петите места на Мария Петрова не отговарят на нейните възможности и класа, но въпреки това, нейните изпълнения са незабравими.
На игрите през 2000-та година се очаква да замине Теодора Александрова. Тя е истинско явление в световната гимнастика, талант, който се появява веднъж на много десетилетия. Ако можех да се върна назад във времето и да променя нещо с магическа пръчка, бих изпратила Теодора на Олимпиада. За да види светът изключителната техника с уреда, изумителните й пируети и блестящото присъствие на килима, със заразителна енергия и любов към спорта, която няма как да остави който и да е равнодушен. За съжаление, Теодора не отива на игрите, според официалното обяснение поради контузия, и неочаквано заминава Ива Тепешанова, която завъшва 15-та. Ива се представя достойно,но пропуснатият шанс за Теодора е загуба за цялата световна гимнастическа общност.

Друга гимнастчка, която заслужава да играе на Олимпиада, но се отказва твърде рано, е Стела Салапатийска. Феновете никога няма да забравят Стела, ще я пазят не само в своите спомени, но и в молитвите и надеждите си, защото такъв талант не се губи никога, той трябва да освети пътя на другите с поразителната си светлина. Затова аз чакам триумфалното завръщане на Стела като треньор! А след Стела и Теодора идва Симона Пейчева, която в продължение на два олимпийски цикъла защитава славата на българската школа, макар и много пъти да няма достстъчно подкрепата от българската федерация. Нейното шесто място през 2004-та и десето през 2008-ма са огромен успех при един тежък правилник, ужасно съдийство и липса на достатъчно ангажираност от страна на федерацията, за да защити безспорната българска прима. Също искам да посоча и участието на Елизабет Паисиева през 2008-ма, въпреки че месеци наред тя нямаше необхидимата треньорска подкрепа. Участието на Елизабет е смело, но то доказва, че е невъзможно да станеш победител сам.
На олимпиадите от 2012 до 2024, България представят Силвия Митева (8-мо място през 2012-та), Невяна Владинова (7-мо място през 2016-та), Катрин Тасева (14-та през 2021-ва) и, разбира се, самата Боряна Калейн (5-то място през 2021-ва и сребро през 2024-та). За тези олимпиади мога да кажа, че и федерация и треньори безрезервно подкрепиха момичетата.
Сега същото трябва да стане и със Стили Николова. Трябва всички, треньори, лидери, спонсори, обикновени фенове да застанат зад нея, за да победИМ заедно. Понякога най-добрите не побеждават, дори не стигат и до олимпиада. Но когато един цял екип подкрепи най-талантливия, силното представяне става възможно и даже вероятно. Напред, българки, напред Стили!

Боряна, която не спря

Повече от 29 години след абсолютната европейска титла на Мария Петрова в Солун, България отново има европейска шампионка в многобоя. За някои тази победа на Боряна Калейн може би беше малко изненадваща, особено защото в началото на   състезанието убедително водеше другата изключително талантлива българка, Стилияна Николова. За мен обаче победата на Боряна е не само повече от заслужена, но и закономерна, и то не само заради нещата, които тя постигна през годините, но и заради тези неща, които избра да НЕ направи.

Боряна завоюва европейското злато, защото:

- Показа изключителна техника: и с тяло, и с уред;

- Вложи цялото си сърце в изпълненията си;

- За пореден път демонстрира свой уникален стил;

- Винаги през годините се опитваше да надскочи и надиграе самата себе си;

Но Боряна грабна европейското злато, също и защото: 

- Никога не се уплаши от новото и риска и никога не избра да лежи на стари лаври;

- Не загуби своята мотивация, дори когато други състезателки бяха предпочитани от треньори, федерация или съдии;

- Не позволи на здравословни проблеми и лош късмет да разклатят силния й спортен дух;

- Не позволи на нищо да й развали отношенията с личната треньорка; 

- Никога не каза лоша дума нито за други гимнастички, нито за съдии;

- Не загуби своето хладнокръвие в трудни моменти и при грешки;

- Никога не се опита да подражава на нечий друг стил;

- Не спря да търси начини да е по-силна и по-добра;

Зареди всички победи над малки и големи предизвикателства по спортния й път,  тя става абсолютна европейска шампионка на 22 години, възраст, при която някои спортисти се отказват. Боряна записа името си до тези на другите българки, шампионки на Европа в многобоя: Илиана Раева, Анелия Раленкова, Лили Игнатова, Бианка Панова, Елизабет Колева, Адриана Дунавска, Юлия Байчева и Мария Петрова.

Да ни е честито новото златно момиче, което не спря да се бори нито за секунда!

Шампионите са много, истината е една

Едно момиче от Русия, което през декември миналата година е дало положителна проба за забранен медикамент, ще се състезава за олимпийска титла, защото шепа бюрократи решиха така. През годините много  спортисти са получавали санкции заради употреба на допинг. Отнемали са им дори медали. Но не и тя. Тя получи правото да продължи и вероятно ще спечели олимпийското злато. А дали го заслужава не е сигурно, и на този етап изобщо дори не е важно. Сигурното е едно – печеливши няма. Загубиха състезателите, които излизат на тази олимпиада и си казват: правилата явно не важат за всички. Загуби публиката. Загубиха децата, които мечтаят своите олимпийски мечти. 

След няколко години ще излезе следващата изумителна руска фигуристка. След 10-тина години мнозина ще са забравили името на тази. Питам се: какво ще прави със себе си това момиче, когато спре да се състезава? Ако бяхте родител, бихте ли поверили точно на нея своето дете, за да му е треньор? Ако търсехте спортист за участие в реклама, бихте ли поставили точно нейното лице за реклама на своя продукт? Това момиче – което излиза със смехотворното твърдение, че по погрешка е взело лекарството на дядо си за сърце, това ли е човек, на който някой някога би доверил каквато и да било отговорност? 

За какво му е на човек доверието на някакви си луди фенове, ще кажете. Това дете е талантливо, не се знае дали изобщо този медикамент е помогнал за нейните успехи. Разбира се! На теория този медикамент може даже повече да е навредил, отколкото да е помогнал. Но въпросът не е в таланта, въпросът не е дори в това какъв точно е ефектът от някаква субстанция. Не говорим за победители и победени, а за истинската същност на спорта: уважнието към съперника и желанието да се бориш за победата само със собствени сили. 

Спортът учи хората, че и най-талантливият, и най-слабият, трябва да играят по правилата. Спортът е начин на живот, който възпитава този със златния медал да стисне ръката на последния в класирането и да му пожелае успех в следващата надпревара. И, не, няма значение дали някакво момиче от Русия “щеше да победи и без допинг”, защото в спорта няма “щях”, а само “съм”. 

Ако бяха хванали състезателката на 20-то място с допинг, никой нямаше да вдигне рамене и да каже: ами тя така или иначе щеше да си е на 20-то място, няма да я санкционираме. Щяха просто да я спрат от участие и играта да продължи. Сега обаче няма игра, а някакъв фарс. Честната игра, в която и десетата, и последната, и първата, са достойни за уважение, защото разчитат на собствения си труд и талант, вече я няма. Играта не започна, класирането също загуби своя смисъл. 

Сега искам да обърна внимание на някои от аргументите, които срещнах по социалните мрежи, в подкрепа на това допингиран състезател да бъде допуснат на Олимпиада. 

  “Тя не е виновна. Някой друг я е накарал да пие това лекарство” А в правилата къде пише, че ако някой друг ти е дал забранената субстанция, то ти можеш пак да си се състезаваш? Това на Ланс Армстронг казаха ли му го? Човекът има лели, братовчеди! Всеки един от тях може да му е пуснал нещо в минералната вода. 

  “Тя е талантлива” А в правилата къде пише, че за особено талантливите има изключения? Освен това: момичетата от второ място нататък не са ли талантливи? Или няма значение, щото той талантът е фактор само като те хванат в лъжа? 

  “Ама то това е защото мразят Русия” Не знам кой мрази Русия, но другите им състезатели нямат положителни проби, поне не във фигурното пързаляне. Да приемем обаче, че някой мрази Русия. А в правилата къде пише: ама то ако си от държава, която някой мрази, можеш спокойно да си гълташ допинг? То така Турция и Армения, например, могат да си пият с кофи допинг и да обясняват после колко много се мразят помежду си. А от Израел трябва да излизат с по три глави, защото всичките им съседи ги мразят. 

  “Отнело е два месеца да излязат резултатите от допинг пробата през декември” А резултатът фалшив ли е? Или просто ако се забави един резултат, не ни е грижа какъв е той?

  “Тя последната проба не е положителна” А, значи може няколко месеца преди Олимпиада да се пият всякакви неща? 

  “Другите състезателки на същата треньорка не са дали положителни проби” Именно, само тази е дала положителна проба. Другите никой и не иска да ги извади от състезанието.

  “Американските състезателки са дебели” Нека да приемем, че американските състезателки са дебели, космати, тъпи и с лош дъх. От това следва ли, че руските състезатели трябва да пият допинг? Ами да си победят със своята натурална красота и съвършенство и без лекарствата на дядовците.

  “Авторът на този блог е дебел и завижда”  Абсолютно! Разбира се, че завиждам на олимпийците, но само на недопингираните. Освен това вижте горния отговор. Айде сега, само защото аз съм дебела и зла, дай цяла Русия да вземе да се надруса с лекарства за сърце! Ами няма нужда. А, не било цяла Русия. Така де – не е . По-голямата част от хората в Русия всъщност не пият допинг.  Това момиче е изпило такъв и от това трябва и ще има последствия.

  “Ние не знаем какво точно е станало” А трябва ли аз, Пешо и Гошо да знаем какво става зад кулисите или е достатъчна положителна допинг проба, за да спрат някой от състезание? Когато българските щангисти ги хванаха с допинг, знаехме ли какво точно е станало? 

  “Те и други спортисти взимат допинг” Така е, взимат – и тях ги санкционират. 

  “Ама те на хващат всички, които са взели допинг” Те и всички, които карат пияни по пътищата не ги хващат. И е пълно с корумпирани политици, които никой не хваща. А трябва. 

  “Тя е на 15” Искам да знам: другите състезатели на 15 имат ли и те право да пият забранени субстанции или все пак едни са по-равни от други? 

“Това ще нарани момичето и нейната кариера” Момент, ние да не би да искаме, когато някой е взимал допинг, да го поощрим и да му дадем топла супа? Не е ли точно в това идеята: ако не искаш да си провалиш здравето и кариерата, просто не пий забранени медикаменти. 

 Когато легендарната руска гимнастичка Алина Кабаева беше наказана за употреба на фуросемид, тя загуби своите медали от световно първенство. Никой не си е мислел, че точно заради допинг тя може да се сгъне на пет като пластелин. Но я наказаха, защото такива бяха правилата, не защото не е талантлива или не защото не можеше да спечели без ефедрин. Алина е една от най-харесваните спортистки в Русия. Всъщност, след наказанието, никой и не спря да я харесва. 

С това руско момиче, което вероятно ще спечели олимпийския златен медал, също можеше да стане така. Но няма да стане. Тя ще си тръгне с медала, но и с подигравките и с гнева на прекалено много хора. Сред тях ще ще има хора, които изобщо не са талантливи. Ще има дебели. Ще има ветеринари, оперни певици и готвачи. Ще има слаби, с лунички. Ще има няколко хиляди кривокраки. Ще има и такива, които са изключителни спортисти. Защото на почетната стълбичка застават малцина, но пред истината всички стоим един до друг.