Шампионите са много, истината е една

Едно момиче от Русия, което през декември миналата година е дало положителна проба за забранен медикамент, ще се състезава за олимпийска титла, защото шепа бюрократи решиха така. През годините много  спортисти са получавали санкции заради употреба на допинг. Отнемали са им дори медали. Но не и тя. Тя получи правото да продължи и вероятно ще спечели олимпийското злато. А дали го заслужава не е сигурно, и на този етап изобщо дори не е важно. Сигурното е едно – печеливши няма. Загубиха състезателите, които излизат на тази олимпиада и си казват: правилата явно не важат за всички. Загуби публиката. Загубиха децата, които мечтаят своите олимпийски мечти. 

След няколко години ще излезе следващата изумителна руска фигуристка. След 10-тина години мнозина ще са забравили името на тази. Питам се: какво ще прави със себе си това момиче, когато спре да се състезава? Ако бяхте родител, бихте ли поверили точно на нея своето дете, за да му е треньор? Ако търсехте спортист за участие в реклама, бихте ли поставили точно нейното лице за реклама на своя продукт? Това момиче – което излиза със смехотворното твърдение, че по погрешка е взело лекарството на дядо си за сърце, това ли е човек, на който някой някога би доверил каквато и да било отговорност? 

За какво му е на човек доверието на някакви си луди фенове, ще кажете. Това дете е талантливо, не се знае дали изобщо този медикамент е помогнал за нейните успехи. Разбира се! На теория този медикамент може даже повече да е навредил, отколкото да е помогнал. Но въпросът не е в таланта, въпросът не е дори в това какъв точно е ефектът от някаква субстанция. Не говорим за победители и победени, а за истинската същност на спорта: уважнието към съперника и желанието да се бориш за победата само със собствени сили. 

Спортът учи хората, че и най-талантливият, и най-слабият, трябва да играят по правилата. Спортът е начин на живот, който възпитава този със златния медал да стисне ръката на последния в класирането и да му пожелае успех в следващата надпревара. И, не, няма значение дали някакво момиче от Русия “щеше да победи и без допинг”, защото в спорта няма “щях”, а само “съм”. 

Ако бяха хванали състезателката на 20-то място с допинг, никой нямаше да вдигне рамене и да каже: ами тя така или иначе щеше да си е на 20-то място, няма да я санкционираме. Щяха просто да я спрат от участие и играта да продължи. Сега обаче няма игра, а някакъв фарс. Честната игра, в която и десетата, и последната, и първата, са достойни за уважение, защото разчитат на собствения си труд и талант, вече я няма. Играта не започна, класирането също загуби своя смисъл. 

Сега искам да обърна внимание на някои от аргументите, които срещнах по социалните мрежи, в подкрепа на това допингиран състезател да бъде допуснат на Олимпиада. 

  “Тя не е виновна. Някой друг я е накарал да пие това лекарство” А в правилата къде пише, че ако някой друг ти е дал забранената субстанция, то ти можеш пак да си се състезаваш? Това на Ланс Армстронг казаха ли му го? Човекът има лели, братовчеди! Всеки един от тях може да му е пуснал нещо в минералната вода. 

  “Тя е талантлива” А в правилата къде пише, че за особено талантливите има изключения? Освен това: момичетата от второ място нататък не са ли талантливи? Или няма значение, щото той талантът е фактор само като те хванат в лъжа? 

  “Ама то това е защото мразят Русия” Не знам кой мрази Русия, но другите им състезатели нямат положителни проби, поне не във фигурното пързаляне. Да приемем обаче, че някой мрази Русия. А в правилата къде пише: ама то ако си от държава, която някой мрази, можеш спокойно да си гълташ допинг? То така Турция и Армения, например, могат да си пият с кофи допинг и да обясняват после колко много се мразят помежду си. А от Израел трябва да излизат с по три глави, защото всичките им съседи ги мразят. 

  “Отнело е два месеца да излязат резултатите от допинг пробата през декември” А резултатът фалшив ли е? Или просто ако се забави един резултат, не ни е грижа какъв е той?

  “Тя последната проба не е положителна” А, значи може няколко месеца преди Олимпиада да се пият всякакви неща? 

  “Другите състезателки на същата треньорка не са дали положителни проби” Именно, само тази е дала положителна проба. Другите никой и не иска да ги извади от състезанието.

  “Американските състезателки са дебели” Нека да приемем, че американските състезателки са дебели, космати, тъпи и с лош дъх. От това следва ли, че руските състезатели трябва да пият допинг? Ами да си победят със своята натурална красота и съвършенство и без лекарствата на дядовците.

  “Авторът на този блог е дебел и завижда”  Абсолютно! Разбира се, че завиждам на олимпийците, но само на недопингираните. Освен това вижте горния отговор. Айде сега, само защото аз съм дебела и зла, дай цяла Русия да вземе да се надруса с лекарства за сърце! Ами няма нужда. А, не било цяла Русия. Така де – не е . По-голямата част от хората в Русия всъщност не пият допинг.  Това момиче е изпило такъв и от това трябва и ще има последствия.

  “Ние не знаем какво точно е станало” А трябва ли аз, Пешо и Гошо да знаем какво става зад кулисите или е достатъчна положителна допинг проба, за да спрат някой от състезание? Когато българските щангисти ги хванаха с допинг, знаехме ли какво точно е станало? 

  “Те и други спортисти взимат допинг” Така е, взимат – и тях ги санкционират. 

  “Ама те на хващат всички, които са взели допинг” Те и всички, които карат пияни по пътищата не ги хващат. И е пълно с корумпирани политици, които никой не хваща. А трябва. 

  “Тя е на 15” Искам да знам: другите състезатели на 15 имат ли и те право да пият забранени субстанции или все пак едни са по-равни от други? 

“Това ще нарани момичето и нейната кариера” Момент, ние да не би да искаме, когато някой е взимал допинг, да го поощрим и да му дадем топла супа? Не е ли точно в това идеята: ако не искаш да си провалиш здравето и кариерата, просто не пий забранени медикаменти. 

 Когато легендарната руска гимнастичка Алина Кабаева беше наказана за употреба на фуросемид, тя загуби своите медали от световно първенство. Никой не си е мислел, че точно заради допинг тя може да се сгъне на пет като пластелин. Но я наказаха, защото такива бяха правилата, не защото не е талантлива или не защото не можеше да спечели без ефедрин. Алина е една от най-харесваните спортистки в Русия. Всъщност, след наказанието, никой и не спря да я харесва. 

С това руско момиче, което вероятно ще спечели олимпийския златен медал, също можеше да стане така. Но няма да стане. Тя ще си тръгне с медала, но и с подигравките и с гнева на прекалено много хора. Сред тях ще ще има хора, които изобщо не са талантливи. Ще има дебели. Ще има ветеринари, оперни певици и готвачи. Ще има слаби, с лунички. Ще има няколко хиляди кривокраки. Ще има и такива, които са изключителни спортисти. Защото на почетната стълбичка застават малцина, но пред истината всички стоим един до друг.